Страница Календар

Поради повишения интерес, създадох страничка Календар. На нея ще има кратка информация за предстоящи интересни публикации. Намира се в падащото меню на „За мен“.

Advertisements

Мадридската кланица

Централен вход Кланица Мадрид (известна също като Общинска Кланица Легазпи), е сбор от 48 сгради, посветени да изпълняват функции на кланица на добитък и пазар на месо. В момента, мястото е превърнато от община Мадрид в огромен културен център. Кланицата се намира по протежение на крайбрежната алея на тополите в района на Аргансуела в южната част на Мадрид, на брега на река Мансанарес и съставя част от парк със същото име. Това е парцел от дванайсет акра площ с няколко сгради типични за промишлената архитектура на прехода от XIX и XX век. Тя е построена в началото на ХХ век в ненаселена зона на Мадрид в отговор на нарастващото население на града и като подмяна на старата къща-кланица Пуерта де Толедо.

Кланицата е проектирана от архитектите Луис Беджидо и Гонзалес, по-поръчка на общината а с изграждането се заема инжинерът Хосе Еухенио Рибера в периода 1911г. – 1925г. Работи като кланица и пазар за месо на едро 60 години, когато през 1996г. е затворена напълно. От изграждането си до превръщането му в културен център не търпи никакви промени и реконструкции. Бива изоставена почти 15г. През 2007г. започва тотална реконструкция и за няколко години мястото се превръща в най-големия културен център в Мадрид. Там се помещават седалищата на организации като Националния Балет на Испания, Национална асоциация по-танци, Фондация АРКО, кметството на община Аргансуела и едно полицейско управление.

Всичкото това се слива с парк Мансанарес, където част от реката е превърната в гребен канал за олимпиадата, за която гр. Мадрид бе кандидат, но загуби. Очаква се, да му се даде следващата олимпиада. Парка е с дължина 9 километра с над 15 моста и редица атракции, между които Стадион Висенте Калдерон.

 

 

Brayan Stoyanov design studio

Като дете винаги помагах на баща ми, да събере реколтата от грозде на село и после да я прибере в избата. Напоследък се улавям, че съм подтиснат, защото сега не го правя. От тогава, винаги съм си мечтал един ден да имам голяма и хубава винарна, където баща ми, да може да предложи произведените от него мелнишко вино и ракия, а майка ми да приготвя вкусни гозби. Едно прекрасно, светло и уютно място, на което да забравиш за времето.

Тези дни, открих една галерия, в която тази моя мечта е изпълнена, в малкото градче Оуквил близо до Торонто Канада. Това приятно, галещо сетивата място е създадено от канадец с български произход и това е Браян Стоянов. За съжаление в момента, не разполагам с повече информация и се  надявам, скоро да мога прибавя още данни за него и неговото студио.

Magasand interior design

Magasand  е заведение за бързо хапване в центъра на Мадрид. Привлече ми вниманието с интересния датски интериор, повече, отколкото бързите храни, които предлага. Макар че хапвайки салатката с пиле, момент да видя как се казваше … Ensalada de la señora de pollo , да. Та добра салатка и вкусна и достатъчно количество. Установявайки се на втория етаж, открих доста дизайнерски истории за четене, списания и други модерни книги, които посетителя може да се пресегне и да си вземе за четене, докато си похапва сладко сладко с мазните си пръсти. Имаше ADSL wireless и успях да прегледам и пощата междувременно. Бе добро е заведението, и ако се намирате в Мадрид, в центъра и се чудите, къде да седнете и да хапнете хубава салатка или сандвичи, там е мястото. Не ми хареса прекаленото наличие на гайс там, но като се има предвид, че е в съседство с гей квартала на Мадрид – Чуека(Chueca) … После се оказа, че заведенията са две и аз съм попаднал в първото, и второто е в друга част на Мадрид, в близост до парка Ретиро. Пиша им отличен за интериора и отличен за храната. Ето снимки и от двете заведения:

www.magasand.com

Революция

Статията, която ще прочетете в продължение, не е моя, копирам я дословно от http://neverojatno.wordpress.com. Считам, че автора и – chergаr, точно и подробно описва настоящата обстановка и детайлно анализира аспектите и основите на съвременната революция и усилията на управляващите срещу нея. С едното изключение, че не дава алтернатива на явно изчерпаните и остарели модели на управление. 

Страшна ли е революцията? Дошло е време да си отговорим на този въпрос. По целият свят народите се вълнуват и протести заливат улиците на големите градове. От Испания през Гърция и Русия та до Щатите, активната част от населението се е обединила за да покаже, че не ще приеме спокойно отредената и от властимащите участ, че не е съгласна нито с водените политики, нито с безнаказаният пазарен фундаментализъм.

Но как нашите медии отразяват тази протестна вълна? Те показват шокиращи кадри на сблъсъци с полицията, горящи сгради и автомобили, окървавени демонстранти и т.н., без обаче да изложат причините довели до тези протестни действия. И вие стресирани от видяното, от това което медиите ви втълпяват, че е плод на действията на пияни тълпи, на хулигани, че това са безредици и противообществени прояви, а не протести на възмутени, на разгневени граждани – вие се отказвате от последното си оръжие и потъвате в блатото на безверието, стреса, апатията и безсилието. Вие се отказвате от протестите, от съпротивата, от революцията?

Страшна ли е революцията – Да, страшна е! Но не за вас, а за тези които са ви поробили! Страшна е за тези които са заграбили властта и я използват за собствените си интереси! Страшна е за тези, които са си купили неприкосновеност от закона! Страшна е за тези, които ви мамят, лъжат, подтискат, експлоатират  и ограбват ежедневно. Страшна е за тези които смятат, че стоят над морала и нравствеността. Страшна е за тези, които смятат, че собствените им интереси стоят над интересите на обществото, на човечеството. Страшна е за тези, които в името на закона вършат беззакония. Страшна е за правителствата, които са дошли не за да управляват ви името на обществения интерес, а за да грабят в свое име. Страшна е за тези, за които печалбата стои над общественото благо. Страшна е за тези, които в името на парите са готови да погубят хората, Земята, че и себе си.

Но що е това Революция? Защо правителствата могат да обявяват войни, да водят военни действия в името на демокрацията и възцаряването на справедливостта, а народите не могат да вдигат революции в името на същите тези идеали? Кой определя, дали едно правителство е демократично – самото то, или народа който то управлява? Щом войната е продължение на политиката с други средства, нима революцията не е продължение на демокрацията със същите тези средства? Наистина ли тези, които са отишли да заграбят богатствата на по-слаборазвитите народи, водени от чисто икономически подбуди и съображения са праведници, а тези които са излезли на улиците за да протестират и потърсят сметка от управляващите и олигархичните кръгове около тях са престъпници? Наистина ли?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! И затова навсякъде, където властта се чувства заплашена от нея, тя се опитва да я контролира и стъпче още в зародиш. Вгледайте се внимателно и ще видите, че към всеки протест, към всеки митинг, към всяко шествие има опити да се присламчи една или друга политическа сила, да го овладее, да го контролира, да го подчини и така да не допусне случващото се да прерасне в революция. Няма власт, която да не е приела закони, ограничаващи по един или друг начин правото ви да протестирате, да се бунтувате, да търсите сметка на измамниците и продажниците? Нима е нормално, правителството срещу което протестирате да приема закони които да ви казват как, докъде и колко време можете да протестирате? Нима е нормално да бъдете обявен за престъпник, задържан и осъден, затова, че сте протестирали срещу престъпните практики на самите управляващи политически и бизнес елити, същите които са приели законите как да протестирате?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Затова и политиците са готови на всичко, само и само да не допуснат тя да се състои! Властта е сладка, а привилегиите от упражняването и – огромни. Затова не се учудвайте, че няма политическа сила, няма партия, която да не се е обявила срещу революцията, да не я е заклеймила и отхвърлила. И тука аз говоря за тази революция, която се бори за равенство, братство и солидарност. За равенство във взаимоотношенията, братство в труда и солидарност в моментите на изпитания. Това е истинската цел на революцията, а не онова което лукавите и хитрите се опитват да втълпят на лаиците, че равенство било да се раздели всичко по равно без оглед на спосбностите и положения труд, че братство било да мислим еднакво, а солидарност да ти отнемат това което ти е нужно за да живееш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е за властта престъпила границите на чувството за справедливост у собственият си народ. Не вярвайте на тези, които искат да ви управляват. Не вярвайте на тези които искат да им делегирате правото да определят как да учите и възпитавате децата си, при какви условия да се трудите, как да търгувате с плодовете на труда си, как да продавате уменията си, какви ценности да изповядвате, кое е полезно за вас и за бъдещето на децата ви? Не вярвайте! Съзнавате ли каква огромна власт предоставяте в ръцете на тези хора, които дават мило и драго, само и само да ги изберете да ви управляват? Съзнавате ли, че вие легализирате собственото си робство? Че вие предоставяте в техните ръце правото да решат дали да живеете или да умрете. Че законите които те приемат уж във ваша полза, всъщност ограничават вашата свобода и гарантират тяхната неприкосновеност. Вярвате ли, че този който сте избрали да ви представлява е компетентен във всяка една област в която е призван да приема закони? Че когато гласува, той гласува по вътрешно убеждение, а не по указание на лидера си или купен от заинтересовани бизнес среди?

Страшна ли е Революцията? Да страшна е! Затова винаги, когато назрее революционен момент, политическата машина заработва, олигархичната мафия развързва кесиите си и създава уж нов политически проект. Нова партия която да уталожи вашите страсти и да възроди вярата ви в политическата класа, в партийната демокрация. Но вгледайте се внимателно и ще видите, че всяка нова партия, всяко ново уж народно движение стремящо се към властта, към правото да ви управлява е всъщност маска. Маска зад която прозират стари муцуни и едни и същи мафиотски финансови структури. Властта е притегателна за мошениците, за алчните, за безскрупулните, за тези които искат да живеят от труда на другите и да богатеят за ваша сметка. Те казват, че ще ви гарантират законността, но законните са всъщност решетките на вашата свобода. И дори, до властта да се добере човек с чисти помисли и намерения, то  той скоро ще бъде смазан, сдъвкан и изплют от системата, или ще стане част от тази система без да може да я промени, защото самото право да ви управляват нарушава вашата свобода. Не вярвайте на този който ви казва, че иска да ви управлява, за да защитава вашата Свобода – това е невъзможно.

Страшна ли е революцията? Да страшна е! Особено тогава, когато е назрял момента тя да се състои. Но кога идва този момент – Тогава когато не можете да различите управляващите от мафията. Тогава, когато тези които са призвани да въздават правосъдие извършват престъпления. Тогава, когато законите се прилагат съобразно тежестта на кесията, а не съобразно тежестта на прегрешението. Тогава, когато затворите са пълни с кокошкари, а улиците с мафиоти. Тогава, когато на народа се казва, че не разбира, че не е компетентен, че не знае какво иска и затова само трябва да слуша и да изпълнява. Тогава когато интересите на обществото, са поставени в подчинение на интересите на парите. Тогава когато работодателите четат законите така, както дявола чете евангелието. Тогава когато , банкерите, монополите и политиците определят едностранно правилата, по които да живеете  и по които да функционира обществото. Когато работника е оставен без защита, а работодателите са се обединили в картелни структури защитаващи неприкосновеността на техните печалби. Тогава когато да откраднеш хляб за да нахраниш децата си е престъпление, а да откраднеш милиони е подвиг. Тогава когато тези които сте избрали да ви управляват се възползват от властта за да вземат бонуси, консултантски хонорари и сами си гласуват редица привилегии, недостъпни за обикновеният човек. Тогава, когато накъдето и да се обърнете виждате неправди, неправди и неправди. Тогава когато да говорите за революция, да мислите за революция, да желаете революция е престъпление.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е, когато се извършва от хора измамени, излъгани, подтиснати и унижени. Още по-страшна е, когато се извършва от хора идеалисти. Още  по-страшна е когато се извършва от хора осъзнали, че да си човек, значи да си свободен. Още по-страшна е когато се извършва от хора, които са усетили истинският живот, живота лишен от стрес, страх и безропотно подчинение. Още по-страшна е когато се извършва от хора презрели и властта, и смъртта. Но най-страшна е, когато се извършва от тези, които знаят що значи Свобода, от тези които осъзнават, че да си в състояние да действуваш, означава да си длъжен да действуваш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Защото тя се ръководи от един единствен принцип, принципът по силата на който сме длъжни да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. И да, аз знам какво ще попитате – с какво право тогава ще наказвате тези които желаят да ви управляват? С това, че ако ние пожелаем да ви управляваме, да ви диктуваме закони и правила, то в същия миг попадаме под ударите на революцията.

Има и още един материал в същият блог, който подобно на този бърка с пръст в люта рана. Интервю с Умерто Еко. Не знам дали интервюто е истинско или не. Няма и особенно значение дали е използвано просто за параван от автора. Може човекът да се страхува. Написаното там носи болка. Носи болка, защото е истина и трябва да си го признаем.

Привечер с мотора

Бързах. Исках да стигна на време за поредната поръчка. В кутията отзад имаше само още една поръчка. Ако успеех да наваксам с още двадесет и пет, щях да настигна най-добрия и да се изравним резултата. Квартала, в който се намирах бе богаташки. Лъскави автомобили, кооперации с камери и портиери. Бръмчащ звук на електрическа брава се чу някъде от дясно. Разбрах, че пазача на кооперацията ме гледа през камерата над входа. Не се огледах, както правя обикновенно и бързо затворих капака на кутията. Термичните чанти бяха две, и двете пълни догоре. Оставих едната там, рискувайки после да не я намеря. Бях професионалист, чувствах се такъв. Затворих капака с обиграно движение, завъртях се напети и пристъпих чевръсто към жужащата все още врата. На адреса, ми отвори млад мъж, добре сложен и само по-боксерки. Държеше банкнота от 50 евро, която ми подаде с два пръста след като взе поръчката. Приключих бързо. Винаги ми харесваше, размяната на поръчка и пари да става бързо. Мразех да чакам, мразех да гледам лутащи се хора в търсене на портфейлите си, мразех някой да взема една по една кутиите и за всяка да отива до кухнята и да се връща. Този явно не беше от тях. Затвори вратата без трясък. След секунди вече бях в асансьора и нетърпеливо поставих каската и ръкавиците още там. На излизане махнах на пазача и чух отново бръмченето на вратата.

Вече на улицата, се озовах до мотора с два скока, пак професионално метнах чантата в кутията и я затворих. Стъпих на педала и раз, два,  три … седем, осем, девет. Само хъркаше проклетата машина. Опитах пак. За момент хъркането на двигателя ме озлоби и взех да скачам на педала  с все сила. Нищо, само хъркане. Замислих се за причината – липса на гориво, задавил съм го, преебал съм го без да знам … както и да е, втората поръчка беше още там и топли струйки бяла пара излизаха от дупките на кутията. За момент случващото ме обезсърчи, видях се как няма да мога да стигна определената бройка и всичко отива по-дяволите. Реших да бутам проклетия мотор, и по-наклона в близката улица да се опитам да го подкарам както се пали автомобил със слаб акумулатор. Освободих степенката и го подкарах в дясно между колите и после пак надясно към близката улица. Стигайки там опитах отново да го припаля. Пак неуспешно

. Заровичках като обезумял в мотора, в търсене на причина да не запали. Тогава усетих как някой ме хваща за ръкава на якето. Някой тичайки го направи и сякаш ме използва за лост, на който да се завърти като стриптизьорка и да застанем лице в лице. Успя да ме завърти с дърпане. Друга ръка, дръпна другия ръкав на якето ми  отзад и за миг се озовах приклещен, лице в лице с непознат млад мъж, който ме държеше с лявата си ръка за якето и с дясната опря малък нож на гърлото ми под каската. Другият зад гърба ми не го виждах, но усетих присъствието му и учестеното му дишане. Едва след тази гледка съзнанието разбра какво се случва. Те ме обираха. Двамата мъже ме обираха, при това въоръжени. Съзнанието, вече работещо на хиляди обороти, обработи и ми поднесе информацията, защо мотора не можеше да запали. Беше номер, при това явно добре трениран. Една улична лампа светеше в дъното точно зад глава на нападателя и не ми позволяваше да ми видя добре изражението и лицето. Инстинктивно се дръпнах назад у успях да се преместя преди другия да ме дръпне и задържи по-силно. Сега го видях ясно.  Млад мъж, около тридесетте, с набола едноседмична брада. Мургаво неумито-мърляво лице. Очите хлътнали и изкочили от обитите си в диво изражение. Човекът ме гледаше със свирепо и съскайки ми каза да му дам всичките си пари.

Искам да отбележа нещо важно. Чувал съм много пъти хората да казват, че в екстремна ситуация, под силен стрес и близо до смъртта хомо сапиенс вижда живота си като на кино лента. Нищо подобно. След като ми поиска всичките пари човекът затегна хватката и забоде леко ножа навътре в гърлото след което измина една секунда. В тази секунда се случиха един куп неща. Осъзнах, че се разделям на две половини. В един миг се появиха две идентични и напълно различни АЗ. Не ме беше страх от ножа, не ме беше страх, че в страха си човекът можеше да ми пререже гърлото. Не виждах живота си на като на кино лента. Зачудих се как да се изплъзна от ножа, дали да ударя глава на държащия ме отзад и да опитам да бягам или да натисна напред и да ударя с глава този, който беше пред мен. В същото време чух плачещ глас, който обясняваше, че има деца и хленчейки молеше за живота си. Учудих се, дали това не бе моят глас, въпреки, че аз нямам деца. О Боже да, това бях аз циврейки срещу непознатия. Разбрах също така, че човека с ножа е абстинентен и е наркоман. Той отново ми изсъска, да му дам парите си. Бръкнах в джоба с лява ръка и извадих от там банкнотите, които бяха най-отгоре и ги пуснах на паважа. Издрънчаха монети и хартийките са разпиляха наоколо. Държащия ме отзад ме пусна и се втурна да ги събира. Онзи изврещя отново, сега вече ядосан, да съм му дадял всичко и пак застърга ножа в гърлото ми. Усетих метален вкус в устата си и за момент ми се повдигна. Незнайно откъде чух изпукване или изпращяване като от счупени клони. Вместо човек, видях светещо с кехлибарена светлина, петнисто яйцевидно тяло. Видях струйки светлина излизащи от корема ми, като пипала на сепия, които се свързха с подобните такива на непознатия. Една топка с големината на юмрука ми се плъзна леко напред и вдясно от корема ми описвайки грациозна дъга. След това потъна някъде над дясното ми рамо.  Обърках се и за момент се забавих с останалата част от парите. Онзи направо полудя, реши, че му се подигравам и започна да ми крещи, дали ми е мил живота  как щял да ми пререже гърлото. Със свободната си ръка се опита да ме натисне надолу, сякаш искаше да коленича пред него, за да може да изпита удоволствието от властта си над мен. Перверзното удоволствие да накараш някого да се гърчи в краката ти, напълно безпомощно. И тогава едната секунда мина. Изредиха се, втора, трета и четвърта … стоях като вкаменен пред едно жалко подобие на човек с нож в ръка, което ме заплашваше и друго такова, което безумно събираше монети и банкноти от улицата.

Годините обучение и практика сякаш се бяха изпарили. Нито следа не бе останала от техниките за самозащита и уроците по психология. На практика се бях раздвоил и докато едното аз хленчеше, лъжеше и молеше за живота си, другото пресмяташе опциите и чакаше нещо да стане. След миг двамата грабители се затичаха надолу по-улицата без да се обръщат назад. Не остана време дори да се сбогуваме. Мисълта за полученато видение, не ме напускаше. Продължавах да стоя там като изтукан, без да мога да предприема нищо. После чух някой да ме пита дали съм добре и дали искам да извика полиция.

 

Кенго Кума дизайн

Попаднал на вълната на интериорния дизайн тези дни, не можах да се удържа и поствам един Биг ин Джапен  дизайнер. Кенго Кума е роден през 1954г. в Йокохама, префектура Канагава  Япония. През 1979г. завършва магистърски курс архитектура към токийския университет. През 1987г. основава Spatial Design Studio в Токио. През 1990г. то прераства в Кенго Кума и съдружници, а през 2008г. отаваря офис в Париж. От 1990г. досега дизайнерско бюро Кенго Кума получава купища награди и прави още толкова изложби по-цял свят. Клиенти са му както частни, така и държавни фирми от всякакъв вид, род и ранг. Надявам се творбите му да ви вдъхновят: