Да спечелиш шампионат – Iва част …

За да не се налага до последния ред, да не става ясно, за какъв точно  шампионат става дума, го изстрелвам още сега … шампионата по-разнасяне на пици или най-добър разнасяч или разносвач, в момента не ми хрумва, как е по-правилно да се напише. Държавата е Испания, шампионата е вътрешен на една голяма верига пицарии. Няма да и казвам името, за да не и правя реклама. Та въпросната верига има много заведения и за нея работят хиляди моторизирани  разнасячи/освачи – на испански им казват репартидори – repartidori( на кратко repari)! Във всеки квартал има по-една от тези пицарии с поне по 10 репари. Както и да много хора участват.

Шампионата  беше от 15 Септември 2011г.  до 15 Февруари 2012г. – 5 последователни месеца. На 1 Септември 2011г. в заведението, в което работя и аз, бе окачен правилника на турнира. Турнира тогава носеше името „Предпазлив разносвач“. Включваше един куп реквизити, между които: да разнесеш най-голям брой поръчки, да нямаш катастрофи, да не си глобяван от полицията, да нямаш прекъсване на работата докато тече турнира, да нямаш никакви инциденти в самата работа от каквото и да било същество и тнт. над 20 изисквания. Наградата 800 евро за четири категории от участващи, в зависимост от броя, часове които всеки един има в договора, а именно 50, 80, 100 и 120 работни часа на месец. Като всяка категория е отделно, което правеше четирима победители. Накрая на всеки месец, излизаше списък с първите десет от всяка категория. Горе долу това бяха правилата в началото, и всички бяхме въодушевени и готови за битка.

От тук, започва особенната част, започва разяснението на детайлите, които стоят зад всяка велика победа. Накрая на първия месец излезе и първото класиране, където моя милост заемаше второ място в категория 50 часа. Най-големия ми конкурент бе един от местните, с който работим в едно и също заведение. За мое успокоение, той още в самото начало, имаше прекъсване на работата за една седмица поради контузия. Това директно го изваждаше от турнира. Въпреки това го бяха оставили в листата и той заемаше 6-та позиция. Съотношението в точките, бе преднина за мен от над 100 точки. А аз изоставах от първия с 2 точки. В категория 80, нашата пицария имаше друг представител между първите десет, който бе на трета позиция. Тези статистически данни отбелязвам, за да се види позицията на всеки един от нас в конкурса. А наличието на трима репари от една и съща пицария в челните места превръщаше нашата в особенно престижна.

След излизането на първото класиране последваха два месеца на лудо препускане, безумна игра на котка и мишка с полицията, всевъзможни комбинации с колегите, за още и още екстра часове и повече поръчки съответно точки. Поради горните причини заплатата ми, макар и мизерна се утрои. Повечето работа носи и повече заплащане, а също и повече бакшиш. На Коледа 2011г. излезе новото класиране, в което вече водех с  80 точки втория. Трети беше конкурентът … трети беше врагът … Нещо сякаш ме обезпокои, мислех  си, че хората контролиращи конкурса са допуснали грешка, която по-късно щяха да поправят. Разяснението на правилата бе придружено от анекс, в който се казваше, че победителят ще бъде обявен на 2-ри Април 2012 след обстойна проверка. По-дяволите, тук царува честта, хората имат принципи и си ги спазват …

 

Advertisements

В търсене на щастието

Преследвам идеите си, преследвам мечтите си, знам че те не са налудничави и не са лишени от съдържание, това са моите мечти и моите желания. Въпреки огромните ми усилия, да не натоварвам никого с тях, да не преча на никого с тях и дори да успея да ги скрия от любопитковци, винаги се намира някой, който се опитва да ги срине. Наскоро гледах за енти път един филм на Уил Смит, където той преследва щастието. И там я има следната фраза, с която той учи сина си :

Уил Смит„Никога не оставяй някой да ти каже, че не можеш да направиш нещо, дори аз! Разбра ли?Ако имаш мечти, трябва да си ги защитаваш! Хората, който не са в състояние да реализират мечтите си, ще ти кажат, че и ти не можеш! Ако желаеш нещо, тръгвай след него и това е.“

Аз се уча да преследвам мечтите си, и дори църния гявол да се изправи насреща ми, ще го попилея. Омръзна ми от мрънкащи и вечно недоволни от живота хора. Те представляват една черна и висока стена, дебела стена. Стена изградена от хорските недостатъци, от мързела, от завистта. Стена пълна с отрицателни емоции. Стена изтъкана от личности, които някои от тях са ми най-близките същества. Миризма на катран и сяра и надменен кикот от сенките  усещам и чувам всеки път, когато започна нещо ново. Винаги, винаги, винаги излиза мръсен демон да ми разтуря пътя, да ми вгорчава дните. Този черен печат виждам в лицата на най-близките ми в една или друга ситуация. Майка, баща, приятели, познати близки и далечни, че и непознати. Всички те, без дори да са го искали, убеден съм, волно или неволно ми пречат.

В краткия си живот видях драми, кръв, мъртъвци, разорени домове, съсипан живот, върла въпиюща бедност … видях и богатство, успехи, израстване, прогрес, здраве.

В момента съм в началото на нова ера в моя живот. Предприех действия за развитието си. Започнах стъпка по-стъпка да вървя към истинската свобода и започнах днес, сега, в този момент. Още на първата крачка в тази надпревара с живота дявола си показа рогата и му се разнесе миризмата. Още на първата крачка чух и видях хора обсебени от демони. Хора изгубени и самозабравили се. Хора, чието единствено истинско занимание е да тъпчат мечти. И да, истинска и много точна е приказката, че пътят за ада е постлан с добри намерения. В последните дни няколко пъти се ударих в тази стена, и днес преди малко пак и доста сериозно.

Както всички добре знаем, но упорито отказваме да приемем – „парите са средство а не цел“ … и всеки, който не го е разбрал, ще играе ролята на черен дявол, тъпчейки останалите. Пари се печелят. Дори глупаците могат да печелят пари. Свободата обаче се гради. Гради се, като стара мелнишка къща. В основите и да положиш младостта си и стремежите си, в тежките и големи камъни на избата и приземието да вградиш цялата енергия на познанието натрупано през годините. Етажа да измажеш с всичкото си настояще.  Ръцете на изкустен майстор дърворезбар да издяла чардаците на успеха ти и от там да видиш към бъдещето си. В китната градина, червени рози да галят люлките на децата ти.

„Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш!“

Махатма Ганди

Не е лесно да се върви по-друмищата на щастието.Трудно и бавно напредва колата ми, но сигурно. Аз приел съм да вляза в битка за истината и накрая победител да изляза. Всички що ми желаят падение, аз ще настъпя по-главите.  Ще успея, и ще триумфирам … а ще замлъкнат устите на онези, що целуят сатанаила и мишкуват в къщурки от тръстика.

Изправям се усмихнат пред портите адски. И там един мрачен град с озъбена уста, и един мръсен гад с надупчена ръка. На пътя стадо свине, едно от тях шиба кадъни. А царят го няма, проболи го тръни. Един слънчев следобед, рози червени донесоха радостен звън. Победа звънеше по-стария калдъръм. Отидох излязох, топлината посрещнах, доволен поседнах и моите прегърнах.

„Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето – контролира миналото. Победителите не ги съдят“

Джордж Оруел 1943

 

 

Нощен живот

Не беше изминало много време откакто пристигнах на летище Барахас. Живеех под наем при един мой чичо, в малко градче на около 40 км северно от Мадрид. Той ми намери работа чрез негови познати, да изхвърлям отпадъци, отломки и боклуци на един строеж в центъра. Работех по 12 часа на ден, за което ми се заплащаше 30 евро. Нямах документи, разрешително за престой, ни за работа, ни Господи помилуй. Там на строежа се запознах с Миро. Човека беше майничка от Пловдив и притежаваше уникално мек език. С него излизахме няколко пъти из нощен Мадрид. За Миро и за чичо ми, ще поговорим в детайли друг път.

Защо разказвам тази история! Всеки, който е живял в Мадрид, е излизал нощем да се забавлява. Местните наричат тези излизания “ Марча“ – La marcha или в превод от кастеяно означава нощен живот, нощен поход из барове, дискотеки и какви ли не още мистериозни места. За някой, това започва в четвъртък надвечер и приключва в понеделник сутринта, но това е друга тема. Та с моя приятел Миро се бяхме разбрали една вечер да излезем и да похарчим с кеф спечелените през седмицата пари от строежа. Той освен на строежа, работеше събота и неделя в една известна дискотека – Ривиерата. Работеше там като сервитьор.

Сега, може би е редно да дам кратко уточнение за работата в местните дискотеки. По тези места освен във ВИП зоната почти или изцяло липсват каквото и било столове или места за седене. Тълпата е накрак през цялото време. Пак в този стил, само във ВИП зоната има сервитьори, както ние сме свикнали да ги виждаме.

Другите сервитьори  се наричат бандехерос –  bandejeros  или тези, които събират в едни пластмасови касетки всички празни бутилки и чаши, които успеят, защото последните са навсякъде по-пода. Та Миро беше бандехеро. Той имаше безплатни тикети или бележки, с които можеш да си поръчаш безплатна копа- copa ( местните нямат мярка за  малко или голямо питие, имат една единствена мярка и цената и е една и съща без значение от алкохола, който ти сипват). Та във въпросната вечер, преди да вляза в Ривиерата, с Миро бяхме на ботейон пред дискотеката. Ботейон-Botellon ще рече място, на което се събира сериозна тълпа, и там всеки си носи пиенето. Случва се преди да се влезе в дискотека или бар, доста често изобщо не се и влиза никъде. Та на ботейон се събират ужасно много хора и за едни два часа става мазало. Бутилки с алкохол и безалкохолно от всякакъв размер, марка и цена. Пластмасови чашки, пликове с лед и други мезета са навсякъде.  Всякакви хора минават, всеки носи нещо, пуши се хашиш на корем, пие се като за последно и звучи музика от телефони и други джаджи в странна какафония. На мястото остават купчини боклуци. Евтино напиване в огромна компания и после айде на диско.

След като приключи ботейона, дойде време да се влиза в заведението, което мойте извинения, но си е голям хамбар с хубава музика. Влизайки си спомних с умиление за софийските такива, но както и да е. Вътре не пих почти нищо, само копата, която ми влизаше с билета за вход – 15 евро. Една копа поръчана на бара е 10 евро, за да се напиеш са нужни поне 5 – 6 копи, сравнено с евтинията отвън. Музикалното оформление беше дело на Dr. Kucho. Чудесен спектакъл от светлини, готин хаус, go go танцьорки, цветомузика и тнт.

Заведенията затварят точно в 6:00ч. сутринта, без значение кой пуска, кое е заведението и колко е готино партито, и има ли или няма хора на него. В точния час музиката изведнъж спира, светват лампите и тълпата трябва да си ходи. Ривиера е дискотека за около 3000 души и цялата тълпа за кратко време се изсипва на улицата, след което се почва френетично търсене на заведения, които отварят в 6:15ч. така сладко известните афтър пъбове.

В този час приблизително започва и моята история. Изчаках Миро, да излезе от работа и заедно тръгнахме към центъра в търсене на нови забавления. Едно известно място е зоната на булевард Гран Виа/ Av. Gran Via и улица Монтера/Calle de Montera.  Там е пиацата на проститутките. На прилично ниска цена, получаваш фелацио – 15 евро, а за 30 евро и бърз секс. Има момичета за всички вкусове – местни, румънки ( те са най-много), българки, циганки, украинки, африканки, всякакви латино американки, травестити и какви ли още не живи същества. Секса и свирките се случват в близки локали или хостали, а и доста често в жилищата на близко живеещи пенсионери.

С моя приятел, се озовахме там доста бързо. Той ми обясни, че тук ги бил „познавал“ почти всичките и търсел, една определена, която му харесвала. Тръгнахме да я търсим и не след дълго я намерихме, седнала в компанията на друга ужасна дебелана, която пушеше хашиш и съскаше и подсвиркваше след минаващите по-улицата. Уговориха се набързо и след като ми смигна съучастнически Миро ми каза, да го чакам тук на същото място след половин час.

ул. Монтера

Аз останах за кратко и с пияната си глава се реших също да получа ласки от някоя жрица. Винаги съм искал да пробвам негърка, та затова тръгнах да търся подобна. Не търсих дълго. Намерих над една шахта и решетка на метрото насядали няколко африканки. Те ме забелязаха и веднага една от тях се приближи. Взе да ме пита нещо на развален испански. Аз в тези времена не говорех изобщо езика. Знаех фразата на Стоичков на когото, на летище El Prats  в Барселона като пристигнал през 1992г. му казали  Buenas dias señor Stoichkov … а той отговорил  Buenos Aires!

На испано-англо-български се уговорих с една от тях, засукана негърка черна като нощта, да ходим да ми прави фелацио за 15 евро. Тя вероятно бе разбрала друго и се усмихна до уши показвайки ми сините си венци и всичките си блестящо бели зъби. Хвана ме под ръчичка и ме заведе до близка сграда. Влязохме в стар и в окаяно състояние блок с дървено скърцащо стълбище и миризма на гнило. Качихме се до втория етаж и там пред отворена врата видях апартамент или хостал, съдейки по табелката над вратата. Беше отворено и вътре се виждаха насядали десетки хора по двойки. Буквално беше претъпкано от чакащи за фелацио. Негърката, която така и не разбрах как се казва, ме дръпна отново и след бърз кръгом тръгнахме към друго място. След стотина метра се озовахме в подобна дупка, този път в приземен етаж. За зла беда и там беше претъпкано. В един момент на мен алкохолните изпарения взеха да ме отпускат и главата ми да се прояснява. Сутрешния хладен въздух успя да ме отрезви донякъде. Насочвайки се към трета дестинация, вече бях почти трезвен и се замислих за приятеля си и за това, колко време обикалям с африканска проститука хванати под ръка из най-долнопробни вертепи. Тя не ме оставяше да мисля много и набързо ме затика, да вляза през портал с черни решетки, чиято брава избръмча на влизане. Там, се озовахме на място подобно на предверието на затвор. Малък салон, навсякъде решетки, миризма на пот и на застояло и видео камера на тавана.. Пред мен на опашка чакаха няколко човека. След като ни дойде редът, африканката обясни на човека, вероятно причината на нашата визита и той изломоти нещо сочейки врата в дъното. Качихме се на първия етаж и влязохме в първата стая, чиято врата беше отворена.

Явно тази сутрин или може би в този ден не е бил да правя секс със африканка. Само секунди след като влязохме, се появи същия човек от гишето, който се развика силно, и от това, което разбрах бе че стаята е вече заета и трябва да си тръгваме. След този кратък спор, на мен вече напълно ми изчезнаха всякакви мераци за секс. Излизайки отново на улицата обясних пак на испано-англо-бълграски, на африканката, че не я желая повече и си тръгвам.

Да ама не. Африканката, като лъвица се хвърли към мен и ме прегърна силно. Взе да ми говори мило някакви неща на неразбираем за мен език. За кратко дори се сборичкахме, тя не си изпускаше плячката а аз взех сериозно да се ядосвам и да се дърпам да ме пусне. Газелата явно усети, че ме изтърва  като клиент, при което се разкрещя пак на странен език. Крещеше колкото и глас държи. Наоколо хора взеха да гледат към нас, отвориха се дори някой прозорци и любопитни погледи се целеха в мен. Това бе кулминацията на еректиралата нощ. В мига, в който успях да се откъсна от прегръдките и и да я бутна назад, да ме пусне видях сините светлини на патрулна кола, приближаваща към нас.

На всичкото отгоре дойдоха и куки, та цирка да е пълен. След като и тя ги видя, с два скока се озова при тях и им закрещя със същия ентусиазъм и неразбираем език сочейки ме с дългия си крив черен среден пръст. Както и да е, дойдоха двама униформени и се започна едно – дай документи, ти досега арестуван ли си, я извади всичко на капака на колата. Единия даже си сложи ръкавици, беше го гнус да ме пипа с голи ръце или поне физиономията му говореше вместо него. Цял час продължиха, насъбраха се зяпачи, снеха ми обяснения, върнаха ми вещите, след като явно им съобщиха, че съм чист и едва тогава се заеха да говорят с африканката със сините венци. Говориха си разпалено още половин час, явно униформените убиваха време, докато дойде смяната или поне на мен така ми се струваше. както и да е, разбраха се нещо, отпратиха я да си ходи, а мен ме качиха в колата и тръгнахме на някъде. След две пресечки, с ужасена физиономия гледах през стъклото и се чудех а сега какво? КОгато единия униформен се обърна към мен, и ми каза нещо на испански. И до ден днешен няма да забравя, как без да знам езика разбрах точно какво ми казва – махай се оттук колкото можеш по-бързо, защото сводниците на негърката, те чакат … изчезвай яко дим! Оставиха ме на входа на метрото.

От тогава не съм си и помислял отново да посещавам проститутки, още по-малко негърки. Тази случка веднъж завинаги изтри у мен желанието да ползвам услугите на най-древната професия. Моля ви, когато бродите нощем или рано сутрин из стария Мадрид … внимавайте!!!

Искренно ваш

Кирил Михайлов

За Голди и приятели …

Преди време, написах един кратък разказ за мен и Голди. За незапознатите Голди тогава, бе мой приятел и се бяхме поскарали. От тогава изминаха няколко месеца и ние с него не успяхме да затоплим отношенията. Даже напротив, взеха да излизат кирливи ризи и разни детайли спестени в миналото. От проведените няколко разговора с него ми стана ясно, че всъщност, аз никога не съм значел за него така както той за мен. Разбрах, че не ми е вярвал още тогава,  навремето, и без да ми го казва , усетих, че е бил заедно с мен воден от личен интерес, не от чисто приятелско чувство. А личния интерес е бил, че просто се е нуждаел, някой да го избави от кошмара на свободно падане в бездънна пропаст, в който се намира неговата душа. Голди иначе казано е загубен за моя свят, и макар да исках и да направих отчаян опит да спася приятелството ни. Той е в състояние, в което не желае помощ, няма нужда от приятелска подкрепа, той е сам срещу света и всички са му виновни. Не се радва на просперитета и постиженията на приятелите си, в кавички или без кавички все тая. Заврял се е в дупката си и от там само дрънка глупости и хапе като страхливо псе. Хапе гадничко със злоба, отпускайки така насъбраното напрежение.

Аз ти простих човече, още в онзи злощастен ден, когато всичко между нас отиде по-дяволите. Желая ти да излезеш от безкрайната пустиня, в което си, и да намериш себе си. Да намериш нови приятели и да започнеш начисто. Да откриеш истинската любов, за която ми разказваше някога, която толкова желаеше. Опитай да намериш начин, и да се избавиш от навиците на бедността. Опитай да реализираш мечтите си, и да не се влачиш след стадото. Опитах се да ти покажа светлината, опитах се да ти дам топлина … явно не успях. Не съжалявам за нищо, съжалението е чувство, което не топли никого. Общуването ми с теб, ме научи на важни неща, и ти без да искаш ми даде безценни уроци от училището на живота. Пътищата ни се разделят, всъщност са се разделили отдавна, само дето аз упорито отказвах да го проумея. Сбогом човече. Добрувай, бъди здрав и нека Господ те пази.

Solicitar a todos mis amigos …

Hola a todos,

todos  que se llaman mis amigos. Nunca antes en mi vida, yo no he hecho una invitacion tan directa a un público tan numeroso. Pensé estos días, ¿cuántas personas conozco. Durante el tiempo de vida corto, sin embargo, cuántas personas que conocí. ¿Cuántas puedo llamar a mis amigos, ¿cuántos de ellos son mis amigos lejanos y cuantos son más queridos y  cercanos. Resulta que yo sé cientos de miles de personas. Hasta ahora nunca había que pedir tantas personas al mismo tiempo la misma cosa. Pensé así, ¿cuál es la actitud de cada uno de ellos a mí, ¡con qué ojos me ven, y donde se encuentra mi personalidad humilde de ellos. Aquí en el ciberespacio se presenta la mayor parte de estas personas y mi humilde petición se hace especialmente para ellos.

Por favor, todos juntos y cada uno por separado, cada uno que por alguna razón hace clic y lee este publicacion, cualquiera que me conoce y tiene una amistad pequeña conmigo como un amigo y conocido. El próximo Sábado, 04/14/2012 por la tarde encontrad unos segundos  preciosos de tiempo y enviadme un deseo para el éxito en sus pensamientos. Incluso si es una sola vez, habrá una importancia enorme para mí. No importa mi motivación personal para esta solicitud … no estoy enfermo, ni sufro nada … solo en este momento nesecito todo el apoyo de todos mis amigos a la vez. Gracias a todos desde mi corazón … Os quiero

Atentamente

Kiril Mihaylov

Молба към всичките ми приятели …

Здравейте всички вие,

всички вие, които наричам мои приятели. Никога досега през живота си, не съм отправял такава директна молба към толкова голям кръг от хора. Замислих се тези дни, колко хора познавам. През краткия си все още житейски път, колко хора съм срещнал. Колко от тях мога да нарека свои приятели, колко от тях са ми познати и колко са ми най-лични и близки. Оказва се, че познавам стотици, че и хиляди хора. Досега никога не съм имал потребност да поискам от толкова много хора едновременно едно и също нещо. Замислих се също, какво е отношението на всеки един от тях към мен, с какви очи ме виждат и къде стои моята скромна личност в тях. Тук във виртуалното пространство присъства една сериозна част от тези хора и скромната ми молба е отправена най-вече към тях.

Моля ви, всички заедно и всеки един поотделно, всеки който по- някаква причина кликне и прочете този пост, всеки, който ме познава и има поне малко държи на мен като приятел и познат. Следващата събота 14/04/2012 следобяд, да намери няколко секунди от така скъпоценното ни време и да ми изпрати едно кратко пожелание за успех в мислите си. Дори да е еднократно, ще има огромно знаение за мен. Без значение е личния ми мотив за тази молба … не съм болен, нито страдам от нещо … просто в този ден от живота ми се нуждая от подкрепата на всичките си приятели наведнъж. Благодаря ви на всички от сърце … Обичам ви

Искренно ваш

Кирил Михайлов

Интервю с Иван Бауер

В продължение публикувам кратко интервю с професор Иван Бауер. По-негова молба текста е на английски език, за което моля да ме извините. Надявам се онези от вас, които не говорят английски език да използват Google translator, или друг електронен преводач.

Born: 28/11/1967. In Belgrade, Serbia
Graduated computer engineer (equal to Master in Science, so called M.Sc.E.E.), MBA (Master in business administration), PhD in Economy (marketing)
Model, international model agency regional director (Southeast Europe)
TV host for 10 years, mostly quiz shows; hosted the most popular quiz shows in Serbia…
University professor, teaching Marketing
Member of The Presidency of Social democratic party of Serbia
Candidate for the Member of the Parliament
Kiril – Who is Ivan Bauer?
Ivan – Ivan Bauer is someone who always wanted to know a little bit about everything. Always has been interested in different things, especially (besides his profession)) in: (Serbian) history, history of arts, (Greek) philosophy, literature… Sports were one of his biggest passions… Like ancinet Greeks used to say: Mens sana in corpore sano.
Kiril – What is the situation in Serbia these days, what happens?
Ivan – The situation is pretty much tensed, and getting more and more tensed every day, as elections approach. A lot of people are very displeased with the economic situation in Serbia and with political situation in Kosovo. So, it’s a tough time for Serbian citizens, but I’m sure we will find the way out of it, as we always did in our past…
Kiril – There´s elections near, how do you see the distribution of power?
Ivan – Well, as illogical as it seems, considering very complex both economic and political situation in Serbia, I’m sure that democratic forces will triumph once again. So I’m looking forward for the opportunity for Democratic Party, Social democratic party and Vojvodina’s League of Social democrats to take this country to its projected brighter future…
Kiril – Where will Serbia go after these elections, what is your position?
Ivan – Like I said, I hope we will go in the (only) right direction, which is the “European Union direction”. No nation in Europe has future outside European Union, so I see no reason why Serbia should be any different. To accomplish that we need to choose future over past, interest over emotions, better life over myths…
Kiril – How Bulgaria looks like in the eyes of the Serbs now in 2012?
Ivan – I’m very happy for and very proud of Bulgarian people for their accomplishments, especially their successful European path. I think that Serbia should look up to and learn from its “older brothers” (in their European seniority), Bulgaria and Romania and try to avoid their mistakes on that path…
Kiril – What is your opinion about Kosovo?
Ivan – Well, that is a question which bothers most of the Serbs. And, unfortunately, that’s the last thing we can do much about… So, I guess we should be smarter, more patient and let the time be the judge… Of course, it doesn’t mean we should not play active role in solving the problems. On the contrary, we should be very active; it’s just that we shouldn’t approach the problem with our hearts, but with our “little grey cells”…
Kiril – Do you see clearly a future entry of Serbia into the European Union?
Ivan – I certainly do. Otherwise, I would be the first to support other ideas that we can hear these days in Serbia – like Russia instead of European Union, for instance…
Kiril – Were quite successfully to deal with organized crime, in contrast to Bulgaria, what is the formula?
Ivan – I don’t think that we were that successful in our battle with organized crime, especially because that’s not a battle, it’s a never-ending war. And you (and we, too) should not forget that we lost one of our best Prime ministers ever in that battle. So, I hope you will be able to “finish” that war without such casualties…
Kiril – Have you ever seen, and if so, what do you think of the controversial movie directed by Angelina Jolie „In the land of blood and honey“?
Ivan – I haven’t had the opportunity to see it, thank God! But, from what I’ve heard it’s just one more movie in the array of Hollywood production “anti-Serb” movies. We should simply not pay attention to that, and it will, like everything else, pass. They will find (and they already have found) new “enemies” and bad guys and everybody will forget about how “bad” we Serbs are…
Kiril – Thank you for your cooperation mr. Bauer!