Улична лампа

Продавача на вестник „Улична лампа“ – Фестус Принс

Тази странна история научих от Фестус Принс. Нигериец, на 28 години, от столицата Абуджа. В Мадрид специално а и в големите градове на Испания има мрежа от амбулатни търговци – просяци на един особен вестник. Вестник, който никой не купува, но всички познават – в-к. „Улична лампа“. Това е мрежа от емигранти африканци, които са пред всеки търговски център или магазин за хранителни стоки ( Лерой Мерлин, Карфур, Меркадона, Диа и тнт.). Малко се знае за „вестникът, който  дава храна и подслон“ на просяците. Това заглавие се появява в средата на деветдесетте години в Испания и негов основател  е Джордж Матис. Той е обвинен за злоупотреби за сметка на продавачите на вестника. Самото издание е прикритие за легална просия, вестникът е зле оформен, текстовете са често зле преведени статии от чуждестранната преса. Качеството на хартията на 24-те страници е под всякаква критика! Фестус Принс се нави да ми даде интервю и да ми разкаже историята си срещу 10 евро, като каза, че тези пари ще му стигнат за храна за три дни, ако си готви в къщи. Той сподели, че вестникът се продава в някакъв закътан офис в южен Мадрид от млада жена, която го дава на едро на  едно евро бройката и те в последствие го продават за две евро. Фестус продавал до десет вестника на седмица при добър късмет, но на ден изкарвал от милостиня – просия по около 14 евро. Не ми позволи да го снимам от страх полицията да не го арестува, защото е без документи. Снимката е взета от електронното издание вестник „Ел Паис“. Опитах се да му измъкна възможно повече информация на англо – испано – жестомимичен език, ето какво ми сподели нигериеца:

Кирил – Защо и кога напусна родината си?

Фестус Принс – Излязохме от Нигерия преди около 11 години заедно със семейството ми, тогава бях на около 17. Бях малко момче и заедно с роднините ми заминахме за Кения. Бягахме от войната. Тогава в родината ми имаше конфликти, беше неспокойно. Майка ми, се беше преместила да живее в Кения и заминахме за там. Две години по-късно тя почина и аз трябваше да реша какво да правя. С парите, които ми остави платих на един човек от транспортната мафия, да ни прекара в  Южен Судан. Дадох му 1500 американски долара. Качиха ни в трайлери, бяхме около 50 човека в единия и също толкова в другия трайлер. Третият беше пълен с хранителни продукти. Пътувахме дълго, няколко дни, при което се налагаше често да пътуваме само нощем и сутрин заради жегата. След като стигнахме в Судан, ни качиха на други трайлери, образуваха колона и с тях пресякохме част от пустинята в посока Египет.

Кирил – Колко човека бяхте в трайлера?

Фестус – Имаше около седемдесет човека и останалата част беше пълна с дървени кутии.

Кирил – Как преминахте границата без документи?

Фестус – В Египет на границата, транспортната мафия плати за нас  и ни пуснаха да минем. Имаше някои, които нямаха достатъчно пари и останаха на границата Судан-Египет. Двама души от трайлера почихана от обезводняване за една седмица. Пътувахме дълго, докато стигнем до Александрия. В Александрия останах няколко месеца, някой от роднините ми останаха по пътя, други се върнаха обратно в Кения. В Александрия работих като заварчик в една корабостроителница.

Кирил – След Александрия накъде пое?

Фестус – Останах доста време на работа, със събраните пари платих пътуване към Либия. Там също останах доста време, намерих работа като сервитьор в един бар и пак започнах да спестявам.

Кирил – Колко пари спести?

Фестус – За една година спестих около 2000 американски долара. Накрая реших да тръгна за Мароко и от там да премина в Европа, защото е по-евтино. От Египет лодките пътуват само за Италия и е по-опасно.

Кирил – Къде  се установи в Мароко?

Фестус – Пристигнах в Надор, на другия ден ни закараха до брега на Средиземно море. Дадох на лодкаря всичките си спестени пари – 1000 долара. Качихме се доста хора на лодката. Имаше над 70 човека, мароканците ни наблъскаха като сардини. Пътувахме почти цяла нощ. Имаше няколко жени, които умряха от задушаване и бяха изхвърлени в морето.

Кирил – Къде слязохте в Испания?

Фестус – Казаха, че сме близо до Малага. Лодкаря спря на около 100 метра от брега и трябваше да плуваме до там. Мисля, че имаше едно момиче, което се удави, не се виждаше нищо в тъмното. На брега дойдоха от жандармерията и арестуваха много от нас.

Кирил – Къде ви закараха?

Фестус – Закараха ни в един лагер за нелегални емигранти извън Малага. Имаше над 2000 души там. Но условията бяха добри, можех да се изкъпя, имаше вода, всеки имаше легло и ни даваха храна. Останах там повече от 6 месеца.

Кирил – Как успя да се измъкнеш от там?

Фестус – Един ден ме закараха заедно с още няколко човека до съда в Малага. Там една испанка ми помогна да избягам. Казваше се Норма. Останах да живея в апартамента и и стахме любовници.

Кирил – Норма само секс ли искаше от теб?

Фестус – Не знам, беше странна жена. Имаше двама сина, които идваха да я виждат от време на време. Казваше ми, че работи като дизайнер в някакво студио. Пътуваше до Мадрид поне веднъж месечно. каза ми, че ако искам ще ме заведе до Мадрид.

Кирил – Колко време живя с нея?

Фестус – Ами доста, около година. Накрая ме заведе в Мадрид. Обикаляхме доста, тя имаше малък апартамент в северен Мадрид. Когато ходеше на работа, аз се разхождах из центъра.

Кирил – Как стана така, че я напусна?

Фестус – Ами един ден срещнах познати от Нигерия. Две момчета като мен. Те бяха пристигнали в Испания доста преди мен. Поканиха ме да им гостувам, и ми казаха, че ще ми намерят работа.

Кирил – Каква работа ти намериха?

Фестус – Ами ето тази, която върша в момента. Започнах да продавам в-к „Улична лампа“. Един от тях ме заведе същия ден до офиса на вестника и ми каза какво да правя. След като казах на Норма какво съм решил да правя се скарахме. Тя искаше да се върна с нея в Малага. Останах при моите приятели.

Кирил – Колко време смяташ да си изкарваш прехраната по този начин?

Фестус – Ами сега съм в процес на обучение, записах се на курсове за слънчева енергия и соларни панели. Искам един ден да си намеря работа в тази сфера. Страх ме е от полицията и от жандармерията, за да не ме върнат обратно в Нигерия.

Кирил – Мислил ли си някога да се завърнеш при семейството си в Нигерия?

Фестус – Там нямам семейство. Всички са пръснати по света, останалите са мъртви. Баща ми беше войник, и загина в един военен конфликт в Нигерия. Бих отишъл в Нигерия само на почивка и за малко.

Кирил – Къде живееш в Мадрид?

Фестус – Живея със съпругата ми и детето в центъра, но няма да ти кажа къде, за да не ме предадеш на полицията.

Кирил – Защо смяташ, че искам да направя такова нещо?

Фестус – Ами, вече ми се случи веднъж. Един испанец го направи.

Тук разговора прекъсна. Човекът си събра нещата поиска си обещаните десет евро и ми обърна гръб. Опитах се после да си представя какво ли трябва да си изживял в родината си, за да предприемеш подобно пътуване. Фестус каза, че е християнин и че вярваме в един и същи Господ.

Публикувам интервюто буквално, без никакви редакции в текста.

Advertisements

Dj Eric

Напоследък се появи в мрежата едно ново изпълнение на моят стар приятел Dj Eric, та затова реших да го споделя с публиката и специално с ценителите на хубавия хаус саунд. Наслада за сетивата …

Мистър Ди Джей, впечатляваш ме всеки път, когато слушам твои изпълнения. Поздравления приятелю, от сърце ти желая само успехи … „На продавача на мечти – признателният свят!“

Вандалиа арт и дизайн

От доста дълго време се каня да публикувам дизайнерския проект на един мой приятел, и днес мисля, че е чудесен момент да го направя. Той е от Колумбия от столицата Богота. Провидението ни срещна в Испания, работихме заедно известно време и за същото време успяхме да станем приятели завинаги. Уеймар Аумада е на 24г. човек на изкуството, дизайнер, илюстратор, фотограф и ценител на красивото. Странното име Уеймар идва от името на немският град Ваймар, където баща му е бил на специализация в младостта си. Толкова харесал града, че решил да кръсти сина си със същото име. Когато беше тук в Мадрид, видях негови работи, имах възможността да прекарам известно време с него и да науча за него като човек.

За съжаление, след известно време той трябваше да си замине обратно за Колумбия. Поддържайки връзка с него разбрах, че е на път да осъществи един стар негов проект създавайки артистичен кръг, който да се знимава с дизайн, илюстрации и изкуство. Каза ми, че групата от приятели, се е превърнала в професионалисти и е нарекла себе си Вандалиа.

Вандалиа всъщност са четирима приятели, а именно:

Уеймар Аумада – графичен дизайн

Каталина Роа – индустриален дизайн

Лилиана Неуто – индустриален дизайн

Хулиан Гутиерес – графичен дизайн и фотография

Доста дълго време ми отне да успея да го убедя да ми разкаже за проекта и да ми даде кратко интервю:

Кирил Разкажи ми върху какво работиш напоследък?

УеймарВандалиа сме група приятели, които решихме да се обединим и да правим изкуство и дизайн насочено към илюстрациите, като база за развитие на стоки и услуги. Нашата инициатива е насочена към създаване на място за работа на хора на изкуството , дизайнери и всички от бранша. Място, което да е отправна точка в кариерата на талантливи артисти, дизайнери и фотографи и илюстратори.
Вандалиа Фанзин, която е наша публикация, се е насочила към подпомагането и развитието на нови таланти. Искаме да се превърне в ърбън галерия на изкуството. Задаваме тема и на основата на конкурсното начало, хората, които искат да участват, могат свободно да го направят. Накрая избираме най-добрите работи и ги публикуваме.

Вандалиа има други две линии на работа – Вандалиа Коротос или продукти с наши илюстрации и Вандалиа Чирос – илюстрации на Вандалиа върху дрехи.

Кирил – Какви цели  си си поставил с този проект?

УеймарВандалиа искаме да създадем благоприятни условия за сближаване на изкуството, дизайна и тези, които се интересуват от тази тема. Инициативата предлага участие в проект, от който Вандалиа и артистите се възползват. Вандалиа се превръща в платформа за подкрепа. Търсим винаги обратната връзка с всички, които работят или са работили с Вандалиа. Създали сме среда, където всеки ден научаваме нещо ново и винаги има интересни неща.

Кирил – Имал ли си успехи и признание с Вандалиа досега?

Уеймар – Работата с Вандалиа досега е задоволителна. Има още много да се направи и създаде и уреди. За тази една година и няколко месеца успяхме да се научим на много неща. Не беше лесно, но въпреки всичко проекта има добър прием сред хората на изкуството и все повече добиваме популярност. Имаме тесни връзки с дизайнери от Аржентина и Испания и очакваме да се разпространи идеята Вандалиа и в други страни по-света. Идеята ни е да представим изкуство на все по-широка публика.

Да, имаме успехи, постигнахме първоначално поставените цели и продължаваме развитието. Признанието и наградите ще дойдат с времето.

Кирил – От къде идва вдъхновението ти?

Уеймар – Вдъхновението идва от нуждата да правим още и още изкуство. Изкуство, което нее изолирано ами е свързано с много хора, които могат да изразят себе си и да намерят хиляди нови теми и концепции . Вдъхновението идва от любовта към изкуството.

Кирил – Кои автори или течения в изкуството влияят върху твоята работа?

Уеймар – Върху Вандалиа огромно влияние имат уличните графити или така нареченото улично изкуство Street Art. Много често тези художници ги обявяват за вандали, които въпреки всичко разкрасяват сивите бетонни стени във всеки град със своето изкуство. От тях се роди Вандалиа, за да доразвие тази концепция и да докаже, че изкуството дори уличното може да бъде изпълнено с много съдържание.

Художник, който е допринесъл по-някакъв начин и има влияние върху работата ни е Mc Bess, неговото  рисуване със само едно мастило,  вдъхнови нашия Фанзин. Той владее много добре рисуването с два цвята, което увеличва значително стойността при създаването на илюстрации, тъй като е налице по-голямо търсене в дълбочината на цвета, които да бъдат предложен на публиката.

Parrae е друг важен фактор, който служи за референция в нашата работа. Създаваните от него плоски цветове, ни научиха на друга техника, която допреди не употребявахме в илюстрациите, които Вандалиа прави. Накрая идва влиянието на Bansky, чиято работа използваме в създаването на нашия Фанзин, критичните теми, и въобще от всичко социално по-малко.

Кирил – Как виждаш светът днес, какво усещане имаш?

Уеймар – Вярваме, е светът има нужда от малко чувствителност. Всичко се развива прекалено бързо, и сякаш липсва чувствителност, да можем да оценим това, което имаме, и това, което ни заобикаля.
Вярваме, че хората днес има сериозна нужда от нови алтернативи. Нужда да излезеш от ежедневието, да имаш афинитет към нещата, да наблюдаваш какво те заобикаля, да видиш изкуството, да го почувстваш. Да разбереш, че може да почерпиш вдъхновение от него.

Кирил – Къде мислиш, че ще бъде Вандалиа след 5 години?

Уеймар – Целта на Вандалиа е да се превърнем в един сериозен колектив и да произвеждаме сериозни илюстрации. Колектив, в който авторите да имат възможност да покажат работата си пред сериозна аудитория.
Искам Вандалиа да функционира като галерия, която отваря място за всички хора на изкуството. Да се превърне място, където главните герои са дизайна, фотографията, илюстрациите и всичко, с което ще се срещнем в бъдещето. Целта на Вандалиа е да популяризира изкуството в нашата страна и в чужбина. Да популяризира нашия колектив и работата ни да бъде оценена достойно.


Искам да ти благодаря от името на Вандалиа за отделеното време и място, и да призова хората, които искат да ни познават, че могат да се свържат с нас чрез следните координати:

vandaliafanzine@gmail.com

www.facebook.com/vandalia.ilustracion

twitter:  @vandaliart

.