Фондация Кеше

Преди няколко дни публикувах информация свързана с Фондация Кеше поради незнание и ентусиазъм. След направеното разследване из форуми, блогове и тнт. тайни и не толкова тайни кътчета из интернет открих доста противоречива информация и реших да изтрия публикацията. Фондация Кеше и основателя и Мехран Таваколи Кеше претендират, че притежават напреднали технологии, които технологии те предоставят на всички правителства по света напълно безплатно! Това трябваше да се случи на 06/09/2012г. На тази дата в Белгия се е състояла среща между представителите на фондацията, самият Кеше и представители на различни държави по света. Появи се информация, че българският посланник в Белгия – Веселин Вълканов категорично е отказал да присъства на събитието (или поне на първото такова). Създадена е петиция в интернет, подписана от хиляди българи от целия свят, с искане правителството да обърне внимание и да изпрати представители на втората среща. От правителството дори няма коментари по темата.

На въпросната покана се отзовали обаче само от африкански държави и такива от Южна Америка. Представителите на тези региони ще създадат космически програми, след като Кеше им разкрил своите проекти. На срещата Кеше представил апарат с тегло 7 кг, който може да работи без спиране в рамките на 60 години, като дневно създава около 3000 W енергия, без да е включен в електропреносната мрежа. Кеше обещал, че в края на 2012 г. или в началото на 2013 ще направи нова среща, но този път и с частни организации и обикновени граждани. На 21 септември пък предстои платена презентация на фондацията на иранеца отново в Брюксел. Местата обаче са заети.

С разработките си организацията на Мехран Кеше обещава да спре войните, енергийната криза, глобалния недостиг на вода, да намали болните по света и да спаси природата. Едно от най-важните им открития пък била система за придвижване, с която ще се стига от Техеран до Ню Йорк за 10 минути.
„Чрез системите, които ние сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и от нови методи на здравеопазване и транспорт”, пише в устава на организацията. Там е споменато, че всички технологии са собственост на народите по света, а с дейността си „Кеше” се заканват да сложат край на монополите. И всичко това безплатно!

Ето изявление на учения публикувано в интернет форума на организацията му след срещата на 6 септември:
„Третата международна програма за мир се очаква да бъде през декември тази година или януари следващата година.
Приканваме гражданите на страните да изберат своя делегация от максимум три лица, които да изпратят на тази среща.
На нея ще предадем пълната информация за технологията на хората по света без присъствието на представители на техните правителства, които бяха информирани за това, което предстои, и си е техен ангажимент да се организират през следващите три месеца.
От днес трансферът на технологиите на фондация „Кеше“ за хората на тази планета става свободен.
Моля, разгласявайте информацията за първите учебни програми на фондацията чрез средствата за масово осведомяване и социалните мрежи, тъй като никой не трябва да бъде оставен в неведение за светлината и универсалните знания.”
М. Т. Кеше, основател на фондация „Кеше”

На 21/09/2012г. втората среща е проведена и от нея става ясно горе долу следната ситуация – закупени са 10 000 генератора за свободна енергия, всеки един от които е с капацитет 5kW. Тези генератори ще бъдат готови и предоставени на купувачите през месец декември тази година. Кеше обяви, че на 14 Декември ще направи демонстрация на технологии за промяна на гравитацията. Очаква се на нея да присъстват трима американски астронавти, които са участвали в мисии до Луната. Това ще бъде събитие, с големи мащаби, на него ще присъстват 5000 души. Ето и видео:

Истината е някъде там, нека всеки сам прецени за себе си какво се случва. Лично аз споделям едно мнение от форумите, че ако фондация Кеше наистина дава технологиите си безплатно, нее нужно да създава целия този ПР цирк. Съвсем спокойно може да публикува данните на сайта си, и от там нататък всеки, който може да си го позволи нека си построи сам съответния генератор на енергия или каквото всъщност представлява тази машина. Определено Кеше не открива топлата вода, в интернет отдавна има данни за такива технологии и то не една и две.

Advertisements

TokkiJjang – 토끼짱

Преди няколко дни публикувах кратък разговор с един мой стар приятел – Милен Донев. Той ми спомена, че от скоро помага на music and dance K-Pop група на име TokkiJjang. K-Pop ( абревиатура за корейска популярна музика, на английски език ), е музикален жанр, който включва различни стилове като електронната денс музика, хип-хоп, рап, рок, R & B и т.н., той е популярен  в Южна Корея, тъй като в Северна Корея няма  музикална индустрия със западното влияние.
Аз дотогава дори не бях чувал за подобен стил музика и танци. Малко след това Милен ме свърза с групата, съставена изцяло от момичета. Съгласиха се да ми разкажат за себе си и за изкуството, с което се занимават. Те са осем момичета, и всяка от тях придава специален чар и магнетизъм на групата.

За името на групата – TokkiJjang, ми разказа Полина Велева:
Репетирахме вече от близо седмица, когато се появи въпроса –  Ние няма ли да си измислим някакво име? Всички почнаха да предлагат разни неща кое от кое по-странни. За едно обаче бяхме единодушни, че трябва да има някаква корейска дума в името… Тогава някой предложи да сме някакво животно… и започнахме да мислим какво… искахме панда, но не звучеше добре. Минахме през доста животни, някой за които не знаехме как са на корейски. И понеже след сериал като „You’re beautiful“ всеки знае, че заек е „Токки“, някой го предложи. Аз преди това бях коментирала с тях, че пиша магистърска теза за „корейската вълна“ и там съм срещнала нелогизми като „момджанг“, с което е смесица от думите „мом“ – тяло и „джанг“ „яко“, „страхотно“, което ще рече че като израз това означава хубаво тяло. Та от тогава си бяхме харесали „джанг“, просто търсехме име на животно, което да сложим пред него. Когато някоя от нас предложи „токки“, нещата като че ли се подредиха. И имаше смисъл, защото никоя от нас не се е занимавала професионално с танци и бяхме и все още сме тотални токита (зайчета), но пък това не ни пречи да сме „страхотни“ („джанг“).
Кирил Разкажи ми за теб накратко?
Полина Велева – Казвам се Полина, но всички в групата ми казват Поли и малцина „посветени” Чули (защото ужасно много приличам по характер на Heechul от Super Junior) или Попо Джанг (тъй като сме Токиджанг решихме, че прякорите ни трябва да включват някаква сричка от името ни и „джанг” след нея и така моето остана „попо”, което между другото на корейски означава „целувка”. Интересувам се от  Южна Корея и всичко идващо от нея. В групата съм известна като най-енергичната, защото дори на края на деня имам сили да подскачам , танцувам и пея. Специалното ми качество е, че мога да изтанцувам практически всичко на „аутомод”.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Полина – Всъщност изобщо не искам да се изявявам на К-поп сцена. Не се чувствам притеснена от това хиляди очи да бъдат впити в мен, но просто това да съм на подобна сцена не ми е някаква фикс идея. Всичко идва страстта ми по танците и по Корея и изобщо по корейската музика, която е ужасно ритмична и наистина малко са песните, които не стават за танцуване. А като ги видиш всичките тези идол групи, така подредени, правещи движения в синхрон някак и на теб ти се ще да се включиш. Като цяло излизам на сцената за забавата. Вярвам, че с повече усърдна работа  успехите няма да закъснеят.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Полина – Участия имам всеки ден. Като си пусна песен и почна да си танцувам – нямам спиране. Това е така защото винаги когато танцувам влагам 200% от себе си в танца, все едно го правя пред милионна публика. Все едно подарявам танца си на някого. Ето защо за мен всеки танц е като един вид участие.
КирилСмяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Полина – Танцуването е страхотно. Обожавам да танцувам. Но е просто хоби. Поне за мен така стоят нещата. Предвид това, че съм най-възрастната в групата, за кога да се занимавам сериозно с танцуване? Но виж смятам сериозно да му се отдам при всеки удобен случай.
КирилКак възникна групата TokkiJjang?
Полина – Беше формирана на първо време от няколко момичета, едно от които беше лидерът ни Криси – основният инициатор. Те се бяха събрали да разучат танца на песента на Super Junior – Sexy, free & single. На последната К-поп дискотека за лятото упражняваха танца и аз поисках да ме научат. Казаха, че репетират в Борисовата градина и ако искам да заповядам. И така постепенно се събрахме всички. В началото тренирахме на паметника в Борисовата градина и то при невероятни метеорологични условия от рода на код жълто, оранжево и червено. Не се спирахме. Основната ни трудност обаче беше и си остана факта, че нямаме зала с огледала, в която да тренираме. В групата, човек който най-много помага е Бо. Тя е нашият координатор. Винаги се появява с тефтера си и казва кой къде трябва да е, на коя част от песента да мръдне, как точно да го направи. Тя е най-съвестния член. Що се отнася до лидера ни – Криси, тя е като маминка – ще ни нахрани и облече и като се ядоса, ще ни се накара едно хубаво. Това е така, защото често тренираме у тях и тя тъй като обича да готви винаги ни радва с нещо вкусно. Основният човек, който пречи в групата, признавам си, съм аз. Не знам дали защото съм най-голяма, но много често всяко предложение, което бъде произведено от останалите посреща моето яростно неодобрение.
Кирил – За какво мечтаеш?
Полина – За живот като от к-драма (във възможно най-добрия сценарий), където след трудностите идват хубавите време, намираш любовта, приятелите те подкрепят и всичко завършва щастливо. (пък ако може и тоя сценарий да се развива в Корея с някой хубав кореец няма да се оплача)
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Полина – Не е мое лично, но ще цитирам един от любимите ми автори:
„Because nothing is as perfect as you can imagine it. Because nothing is as exciting as your fantasy. A world of symbols, not the real world.”

Апетита идва с яденето както казват, и аз като доста гладен за информация и емоции вълк, продължих да тормозя момичетата. Втората ми жертва бе Яна Илиева. На 19 години от град София. Завършила е 142 СОУ Веселин Ханчев и Национална търговско-банкова гимназия, а от първи октомври тази година е първи курс студентка в Софийски университет. През свободното си време обича да излиза с приятели, да танцува, да чете или да гледа филми.
Кирил –  От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Яна Илиева – Желанието ми да се занимавам с К-поп дойде от множеството изгледани клипове на танци и песни, които след много повторения научих. Аз съм такъв тип човек, който гори от желание да показва наученото, което личи и от китайиската ми зодия – „Петел“.
Кирил Колко участия имаш и къде?
Яна – Още от малка обичам сценичните изяви те ме зареждат страшно много, за жалост като по-малка рядко имах възможността да участвам някъде, било то с танци или с пеене. Специално за К-попа сценичните ми изяви са няколко и различни, танцувала съм три пъти на конкурси и участвах  в два „флашмоба“,  пях веднъж.
Кирил Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Яна – Приемам този тип изяви по-скоро като мое хоби. Давам си ясна сметка, че нито съм на подходящата възраст, нито пък имам изключителен талант за да се развивам професионално в тази сфера. Това обаче не ми пречи да давам всичко от себе си в танците и в пеенето, и най-важното да се забавлявам.
Кирил Как възникна групата в която участваш?
Яна – Групата ни възникна съвсем спонтанно и доста интересно. Един ден се прибирах от училище, когато забелязах момиче със зелена чанта на която беше написано името на една корейска група. Отидох до нея и я попитах дали ги харесва.Тя ми отвърна с „да” и се заприказвахме. Свързахме се чрез интернет и започнахме да си пишем. След няколко седмици се разбрахме да излезем. Аз предложих да я заведа в един клуб в който се обсъжда аниме (тип японска анимация). Там аз и Yuki (момичето с чантата) се запознахме с Криси, която сега е наш лидер. Започнахме да тренираме заедно и една по една се появиха и другите момичета.  На кратко така се сформирахме.  Участието ни като група в  Kpop world dance festival стана възможно благодарение на страшно много хора на Г-жа  Ася Дамянова която ни помага за музикалното ни изпълнение, на Милен Донев, който ни  помогна за танца и на още много хора който най- вероятно пропускам, но не съм забравила. Тренирахме на много и различни места имали сме тренировки в къщите на всяка от нас,  ходили сме  да тренираме с Борисовата градина, след това тренирахме известно време в зала в читалище „Славянска беседа“ и в зала на танцово студио „Dance Zone“.
КирилЗа какво мечтаеш?
Яна – Не знам. Още не  съм решила. Мисля, че като по филмите трябва да намеря една голяма мечта и желанието да я постигна да ме води в живота, а до тогава ще имам своите малки мечти: да завърша успешно образованието си да намеря подходяща работа.
КирилНапиши ми твоето послание към света ?
Яна – Нещото което винаги съм искала  да притежавам е талант, който да ме отличава от другите и да ме прави по специална. С времето обаче осъзнах, че таланта не е нещо което избираш дали да  притежаваш, него просто го имаш или го нямаш. Аз обаче реших „Нищо че нямам талант, няма да спирам да се занимавам с любимите ми неща”-  танците и пеенето и тогава осъзнах – „Та аз имам талант“. Талантът ми се състои в това, да не се отказвам и да се опитвам да постигна целта си въпреки всичко. Не се отказвайте никога от мечтите си!

Третото ТокиДжанг в интервюто е лидерката на групата Кристина Георгиева:
КирилРазкажи ми за теб?
Криси  – Казвам се Кристина Георгиева (за всички съм Кико, Криси или Лидера) на 22 години съм от София,  3-та година студентка съм в Транспортния университет. Интересите са ми пряко свързани с К-поп музиката.  Пристрастена съм към слушане на музика (не мога да живея без нея). Любимата ми група е BIGBANG  и с радост бих нарекла себе си VIP (това е името на фенклуба на BIGBANG). Обичам да танцувам и да шия дрехи, най голяма ми страст е готвенето.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Криси – Желанието дойде спонтанно както много неща в живота ми.  Както основаването на ТокиДжанг, така един ден си казахме защо пък не, това е възможност да покажем на много хора,че Кпоп-а за нас е много повече от просто музика, за нас това е възможност любимите ни изпълнители да видят, че имат истински фенове в България.
КирилКолко участия имаш и къде?
Криси – За момента участията ми се свеждат до 3. Първото беше когато организрахме флашмоб на Wondergirls- Like This, а второто на Българската фен среща за Super Junior & DBSK, и последната ни изява беше на международния конкурс за К-поп изпълнения обявен от KBS.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Криси – С най-голям удоволствие, тъй като К-поп музиката ме допълва, просто няма друго такова удоволстие като да си пусна любима песен и да покажа, че съм се постарала и съм научила хореографията, по този начин подкрепям любимите си групи и доказвам на себе си че съм истински фен. Но разбира се, за мен това не е просто научаване на поредната хореография, а възможност да доразвия личността си.
КирилРазкажи за групата?
Криси – Ще започна с това, че бях обявена за лидер на групата след като по един или друг начин събрах момичетата. Групата възникна спонтанно, от едно приятелство към друго в рамките на 2 седмици се събрахме 7 почти непознати момичета. В последстивие към нас се присъедини и последния ни за момента член Вики и от непознати се превърнахме в първи приятелки. Понякога имаме търкания, но аз като лидер се справям. Ще кажа няколко думи за момичетата –  първо за нашето Онни(на корейски това е обръщение към  по-голям, казано от момиче към момиче ). Поли(Лин) има страхотни идеи и когато е в добро настроение споделя позитивизма си с всички. Божана(Бо)е нашия кординатор, без нея сме загубени. Илина (Нана )е просто най- усмихнатия човек на света и също така е страхотна в танците (запознахме се по време на К-поп дискотека, подлудихме дансинга). Яна (Яя) Тя е винаги готова за изява дори и да знае, че не сме на ниво, не случайно всичко започна от запознанството ми с нея. Вики(Тори) е винаги готова за нещо ново и колкото и щура идея да даде и се доверявам на 100%. Боги(Юки) тя е нашата дансинг машина чуе ли позната песен почва да танцува, знае толкова много хореографии, направо е изумителна. И на последно място нашето макне(на корейски това е обръщение към  най- малкия член на групата) Кунче, в нея има голям потенциал и се надявам в бъдеще да го развие на 100%. Също така имаме и нашите помощници като Милен Донев, на който много благодарим за помощта. За нас той е  по-голям брат и ментор.
КирилЗа какво мечтаеш?
Криси – Мечтая за момента, в който ще завърша образованието си и ще намеря подходящия за мен човек с който да изживея дните си щастливо. Мечтая един хубав ден да посетя Корея заедно с всичките ми момичета от ТокиДжанг и да изживеем тази мечта заедно, да видим любимите си изпълнители, да посетим концертите им, да викаме най силно… просто искам след 20 години да си кажа – Заслужаваше си всичките усилия!
Кирил –  Напиши ми твоето послание към света ?
Криси – Не ме бива много в посланията, но бих искала да споделя моето мото – “Carpe Diem” и по конкретно „граби момента“ / „живей днес“, за да можете след години да си кажете поне опитах. Определено е по-добре от колко да съжалявате цял живот, защото сте изпуснали момента. Най-хубави пожелания за всички от Лидера на ТокиДжанг.

Слеващата в интервюто е Бо (Божана Донева) или както се изрази за нея Криси – тя е координаторът на групата:
КирилРазкажи ми за себе си?
Божана – Мисля да започна от “име”, хаха. Приятелите ми ме наричат Бо, на 19 години съм, от София. Хобитата ми са най-разнообразни, и  нещата, по които съм най-запалена са музиката (било то танци, пеене или свирене на инструмент),  фотографията и видео монтажа (като правенето на AMVта например и не само. Ето пример с мое творение тук. Също така проявявам голям интерес към опознаването на южнокорейската култура.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Бо – Интересът при мен идва от досега ми с южнокорейската култура през последните 3 години, както и от любовта ми към музиката. А К-поп изпълнителите са на едно много високо и професионално ниво. Тяхната отдаденост към музиката и усилените тренировки, през които преминават са искрата, която породи в мен желанието и аз да опитам и да дам всичко от себе си. К-попът за мен е не само храна за очите. Той е и възпитател на духа. Той превръща К-поп феновете от цял свят в едно голямо семейство, което преодолява езиковите бариери и се грижи за своите членове, независимо от културните различия помежду ни. Затова К-попът за мен е нещо повече от музика.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Бо – Ако броим само К-поп участията, освен спонтанното танцуване на обществени  места с членове на групата, останалите не са много. Последното беше на 25ти Август заедно с цялата група TokkiJjang. Тепърва прохождаме, но се надявам в бъдеще да имаме още много съвместни проекти и възможност за изява.
Кирил –  Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Бо – За мен К-попа и възможността да бъда част от световната  музикална индустрия са една голяма мечта. Трудно достижима, но постижима. Затова даде ли ми се шанс в бъдеще, бих се възползвала от него и бих дала най-доброто от себе си.
КирилКак възникнаха готините зайчета – ТокиДжанг?
Бо – Нашият лидер се казва Криси, а колкото до групата – тя възникна случайно преди малко повече от 2 месеца. Обедини ни идеята за флашмоб изпълнение на К-поп песен. (Песента се казва Like this на Wonder girls). Това даде тласък на сформирането на групата. В момента групата се състои от 8 члена:  Криси, Юки, Кунче, Поли, Яна, Тори, Нана и аз. Тук искам да изкажа и специални благодарности на Милен Донев, който страшно много ни помага в тренировките и поддържа духа на групата. Благодаря ти!
Кирил – За какво мечтаеш?
Бо – За много здраве за мен и моите близки и приятели и за живот, заобиколен от музика, изпълнен с приключения и любов.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Бо – Животът е такъв, какъвто си го направиш. Не чакай щастието само да дойде при теб, а грабни всяка възможност, която ти се отдаде. Почитай родителите си, уважавай природата, бъди съпричастен към изпадналия в нужда. И не на последно място – уважавай себе си, за да те уважават и другите.

Тук дойде редът на Виктория Идакиева или Тори от ТокиДжанг:
Кирил Твой ред е Тори да ми разкажеш нещо за теб?
Тори – Аз съм Виктория Идакиева, но повечето ми приятели ми викат Тори. На 17 съм и съм от София. Сега съм 11ти клас в НСОУ „София” в паралелка „Издателски дейности и масови комуникации” . Всички ме знаят като много зает човек, тъй като ходя на различни уроци (английски, японски, танци), участвам в проекти и съм с отличен успех, но истината е, че аз предпочитам да съм с натоварена програма, защото така се организирам по-лесно. Свободното си време прекарвам в слушане на музика, танци, рисуване, писане на истории и срещи с приятели. Човек-мечтател съм и обожавам да витая из облаците, но когато се налага бързо слизам на земята. За мен най-важното нещо е музиката и без нея не мога да живея.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Тори – Танцувам от около 3 години, но заедно с интереса към танците се зароди обичта ми към Корея и Япония и към тяхната култура, а най-вече музиката им. Желанието да излезна на К-поп сцена притежавам от доста дълго време, но никога не съм имала смелостта да го направя сама, а нямах с кого. Когато се запознах с хората от TokkiJjang и ги гледах как се забавляват докато тренират, ми се прииска да изляза на сцена с тях, защото те го правят от сърце.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Тори – Ако трябва да считам участия във всякаква област, включвала съм се в много конкурси за живопис и летература, както и в много благотворителностти. Предполагам тук въпросът е насочен по-скоро към танцови изяви. Такива имам само една – на Фанта Фестивала тази година заедно с Hyphers. Участия в областта на К-попа нямах преди това състезание, но сега предстоят още няклолко.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Тори – Говорим ли за танците като цяло, отговорът ми е да. Имам намерение да се занимавам сериозно с танци, но няма да изоставя другите ми задължения, тъй като имам по-различни планове за бъдещето. Относно К-поп кавърите, поне за сега, имам намерение да съм сериозна, защото намерих хора, с които да правя едно от нещата, които харесвам, и не искам да ги предам.
КирилКак се сформира ТокиДжанг?
За самото възникване на групата е по-добре другите да разкажат, защото аз не съм в нея от началото и знам мъничко. Едно със сигурност знам и то е, че групата е сформирана за забавление. Не искаме да се превръщаме в хора, танцуващи само и единствено да се докажат колко са добри. Искаме да вкараме удоволствие в това, с което се занимаваме. Аз се присъединих към групата около 3 седмици преди състезанието. Историята е дълга, но на кратко един ден отидох да ги гледам и тъй като Поли и Юки знаеха, че се занимавам с танци ме помолиха да им помагам. Следващия път като отидох, Криси, лидерката ни, ме попита дали искам да се присъединя, защото едно момиче – Нана, не се знае дали ще може да дойде, а и само от гледане бях запомнила части от танца. И така станах Tokki. Въпросът с тренировките е може би най-интересен и забавен. Защото сме на различни места постоянно. Когато можем използваме залата на читалище „Славянска беседа” . Там хората бяха достатъчно благородни да ни търпят доста често по цял ден. Когато не сме в залата, отиваме в някой парк.
Кирил – За какво мечтаеш?
Тори – Мечтая за много неща – материални и нематериални. Надявам се да замина за Великобритания да следвам и някой ден като стана известен автор, критик или журналист да се оттегля и да си направя малка пекарна/сладкарница. Желая да обиколя света. Жадувам да се срещна с идолите си: Quest Crew, Shaun Evaristo, Lyle Beniga, Freddy(виетнамски хореограф) и Taemin(SHINee). Искам някой ден да се запозная с много от групите, които слушам и да ги опозная като хора, а не като звезди или поне да стоя на една сцена с тях. Общо взето мечтая за много неща.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Тори – Нека разликите ни не ни раздалечават едни от други, а да ни сближават, защото така ще научим много нови неща. Не бъдете повърхностни. Не съдете за нещата по корицата и етикета, защото много често те са две пълни противоположностти. Ако си различен, вярвай в себе си и се усмихвай, не се поддавай на чуждото мнение. Човек трябва да повярва в себе си и да се забавлява и всичко е възможно.

Трябва да призная, че тези момичета запалиха у мен интереса към изкуството, което правят и ме превърнаха в свой почитател. Следващата от тях, която ми отговори на въпросите бе Нана – Илина Здравкова:

Нана – Казвам се Илина и съм на 18 години (почти 19; интересен факт: с Поли сме родени на една и съща дата – 27 Oктомври руулз). Към настоящия момент все още живея в София, но до края на месеца трябва да стегна куфарите и да се телепортирам във Великобритания, където следващите няколоко години ще уча електронно и електрическо инженерство в ланкастърския университет.  Хобита и интереси имам безбожно много. Със сигурност ще пропусна доста, но ще пробвам да синтезирам. Харесвам спорта като цяло, като последната мода сега ми е пракур. Едно от най-значимите за мен хобита е един не толкова популярен спорт – корабомоделизма … и в частност: клас FSR V. (радиоуправляеми лодки с двигатели с вътрешно горене (разделени в пет категории, в зависимост от обема на двигателя). Обичам да чета, да рисувам, харесва ми да свиря на пиано. Отскоро се запалих яко по аниме-та, манга, вокалоиди, косплей, J-pop и изобщо Japanese stuff. Толкова много, че започнах самостоятелно да уча японски, а после продължих с курс. Та покрай страната на Изгряващото слънце, се запознах и с Корея, К-рор, К-драми и кухня и изобщо най – новата ми страст, благодарение на която се запознах с много готини хора –Токкитата. Падам си шапкоманиачка, за дa компенсирам незаинтересоваността ми от дрехи, обувки, чанти, гримове, молове, момчета и прочие.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Нана – Най-вече от музиката! Като я чуеш и не се усещаш кога си заклатил глава в такт с ритъма, продължаваш  да се придвижваш с яки стъпки и като се усетиш на tutting-a,  вече няма връщане назад: всички са те видяли. А като знаеш колко е забавно, естествено е да поискаш да го споделиш по един или друг начин.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Нана – Ако говорим за К-поп изяви, нямам нито една.  Не броя СуДжу и DBSK фен срещата, тъй като тя си беше „домашен белот“. Принципно се готвех заедно с останалите Токкита за фестивала, но поради различни обстоятелства нямах възможност да участвам докрай. Успях да отида само за морална подкрепа.
Кирил – Смяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Нана – Зависи какво се има предвид под „сериозно“. Дали ще продължа да танцувам? Определено, със сигурност, без две мнения по въпроса – да… корейският поп стана част от живота ми и няма как да не се занимавам с него. Чисто любителски, но от сърце.
Кирил – Как възникна групата, в която участваш?
Нана – Сигурна съм,че останалите са обяснили с подробности. Аз мога само да разкажа от моята перспектива –  Червената нишка на съдбата ме завърза за групата. Бях последното попълнение (преди Тори да се присъедини). И то как стана: бях си намерила дружинка, с която да отида на първата К-поп дискотека за тази година, но в последния момент всички се отказаха. Бях напът да зарежа и аз, но меракът ми все пак се оказа по-голям. Там се запознах с токитата. След това започнахме да се събираме, и така се започна. Като прякор в групата аз съм Нана(-джанг); Поли е Попо(-джанг); Бо е Бобо-(джанг); Яна стана Я-Я(-джанг); за Юки имаше предложение Ю-Ю(-джанг), но и никой не й казва така; Кунче нашега си каза КуКу(-джанг), но май аз съм единствената, която й казва така… и то само от време на време;  Криси ту е Кики(-джанг), ту е Кику(-джанг); а на Тори не съм присъствала на обсъжданията за прякор, ако е имало такива. За сложните семейни отношения в групата не знам дали са разказвали, но за протокола, аз съм детегледачката.
Всички се събираме, за да се забавляваме, така че няма кой да пречи. За помагане – всеки прави, каквото му е по силите, а най-голямата ни трудност, според мен, е времето. Ние сме осем момичета на различна възраст и всяка гони различни задачи, затова е сравнително трудно (особено сега,когато лятната ваканция свърши) да намерим подходящо време, когато да се събираме всички.
Кирил – За какво мечтаеш?
Нана – Говориш с реалист и така зададен, въпросът е труден за отговаряне. Имам цели. Като да се справя с ученето в чужбина, например. Мечтаенето е по-скоро тайно надяване за по-малко вероятни неща, като да посетя Корея и Япония или да срещна идолите си.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Нана – Искам светът да престане да бъде егоист! Да се научи да се забавлява, но не за сметка на другите. Да бъде по-човечен! …и да не свършва тази 2012 година.

Следващия разговор е със Кунче или най-малкия ( на14 години ) участник в група ТокиДжанг:

Кирил – Разкажи ми за теб?
Кунче – Казвам се Кунче и съм на 14 години, най-малката от групата. Родена съм в София, но родителите ми са от Виетнам. Имам по-голям брат, който се занимава с музика. Уча в 18 СОУ Уилям Гладстоун и също уча корейски език. Моите хобита са фотографията и танците. Обичам да снимам пейзажи
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Кунче – Чрез К-Поп-а изразявам себе си и мога да покажа какво мога. За пръв път една моя съученичка ми пусна К-поп песен, в началото въобще не ми хареса… някак беше ми странно, но постепенно почнаха да ми харесват и си намирах песните все по-често и по-често. Обичам да слушам К-поп и да гледам тeхните драми, в някои сериали има много смисъл и понякога ти помага в живота. Обличала съм ханбок, това е корейска народна носия. Обичам да посещавам събития свързани с Корея, научавам се повече и повече неща и с всеки изминал ден се убеждавам, че е прекрасна страна. Преди да изляза на сцената за K-POP WORLD FESTIVAL бях много притеснена, страх ме беше да не сгреша, но когато излязох на сцената сякаш всичко се изпари и се забавлявахме истински, беше невероятно.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Кунче – Имала съм множество изяви на пиано и едно с танци. Едно от участията ми като пианистка беше Коледен концерт в читалище „Славянска беседа„, където изпълних етюди на Черни и пиесата Ромео и Жулиета.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Кунче – Бих искала да се занимавам с танците като хоби, защото ме карат да се чувствам щастлива. След като завърша мечтата ми е да специализирам в областта на фотографията. Много обичам да снимам и да използвам всякаква фотографска техника. Бих искала да покажа представите ми за света, моите емоции и чувства през обектива на фотоапарата.
Кирил – Как възникна групата в която участваш ?
Кунче – Групата беше възникнала когато се присъединих към нея. Репетираме в залата на „Славянска беседа“ или Studio Dance Zone. Лидера е Криси. Основно сега ни помага Милен Донев. Нищо не ни пречи за момента понякога трудностите са ни някои движения, скоростта и синхрона.
Кирил – За какво мечтаеш?
Кунче – Мечтая да отида в Южна Корея да уча там и евентуално да живея.
Кирил – Изпрати твоето послание към света ?
Кунче – Никога да не зарязвате мечтите си, вярвайте в себе си борете се до край и се занимавайте с това което обичате и ви доставя удоволствие!

За финал представям и последния участник в това вълнуващо интервю. Тя се казва Юки Чан, на 15 години и е от София. Учи в 3 СОУ „Марин Дринов“. Като цяло се интересува от Азия и всичко свързано с изкуство. Обича да спортува и да тренира и учи К-поп танци.

Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Юки – От групата St.319, за мен те са наистина добри и искам някой ден да стана добра като тях и най-вече като Jay-D (Main Dancer – Leader of St.319’s Boys)
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Юки – На сцена само едно на KPOP World Festival .Но с част от групата сме снимали и Флашмоод.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Юки – ДАААААААААААААААААА!
Кирил – Как възникна групата в която участваш?
Юки –  Всичко започна за удоволствие, не сме мислели  за участия и такива неща. Но един ден се решихме да станем група и да продължим с К-поп танците. Засега тренираме на най различни места. Имаме си страхотен лидер G-DRAGON( Криси) и EVIL MAKNE  Кунче  е и другите са супер готини  хора Поли, Яна, Вики, Нана и Бо,  и да  не забравя мениджъра ни Фан. Засега ни помага Милен Донев с танците.
Кирил – За какво мечтаеш?
Юки – Да отида в Южна Корея и да видя INFINITE  и  EunHyuk.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Юки – Keep  calm and listen to K – pop!
Това са те TokkiJjang 토끼짱. Показаха ми една страна от света, която до момента дори не предполагах, че съществува. Докоснах се до мечтите, емоциите и желанията на всяка една от тях и трябва да призная, че ме направиха горещ техен почитател. Желая им успехи, където и да се намират по света. Желая им никога да не забравят, че са токита. Надявам се, че за в бъдеще, ще имат успехи на К-поп сцената и всяко едно от осемте момичета ще реализира мечтите си. Успех на всички и на добър час.

Милен Донев

Днес имам удоволствието да представя в категория „Лица“, един стар мой приятел и съученик от дете. Трябва да си призная, че с течение на годините бях изгубил напълно връзка с него и до преди ерата на Фейсбук, не знаех изобщо какво се случва с този човек. Минаха години и бяхме млади! Сега пак годините минават, но сякаш той е успял да обърне посоката на течение и времето не му влияе. Той е от хората, които те карат, тайничко в себе си да се замислиш и да им завиждаш благородно … или не толкова благородно! Милен Донев е човек на изкуството, с което искам да кажа изкуството в повече от едно от хилядите му измерения. Донев е професионален web designer, и освен с дизайна се занимава сериозно с танци и обича да пътува. Ако може да се каже, че има хора, които се раждат под щастлива звезда и всичко в живота им върви то господин Донев е един от тях.

Началото … Един щастлив клас от ССУПФ „Юлиус Фучик“ 1994г.

Въпреки натоварения си график, както казах човекът върши няколко неща едновременно и съумява да пътува по света, той намери време да ми даде кратко интервю и да ми разкаже какво се случва с него:

Кирил –  Кой е Милен Донев?
Милен Донев – Може да се каже, че е човек-мечтател. Човек, който се хвърля с голяма емоция в различни начинания. През последните 7 години се занимавам професионално с уеб дизайн, но тази ми страст, превърнала се в професия не замества всичките ми житейски направления. Държа винаги да има разделение между професионалната работа и личните проекти, било то отново свързани с дизайн или пък нещо съвсем различно. Може да се каже, че наблягам на детайла във всяко едно отношение и това ми помага да израствам и надскачам себе си.

Щастливия клас е на път да се разпадне

Абитуриентски бал 1997г.

Кирил –  Какво харесва и какво не харесва Милен?
Милен – Това е доста обширна тема. Общо взето се стремя нещата, хората или ситуациите, които не харесвам или ме дразнят да ги разбера, променя и в крайна сметка винаги да извлека позитивното. Нещата, които харесвам са много. Обичам близките и приятелите си. Харесва ми да прекарвам времето си и с нови хора, на нови места. Винаги когато имам възможност пътувам и имам чудесни спомени от Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия и Великобритания. Догодина освен отново в Чехия, планирам да посетя и Австрия и Япония. Като оставим на страна дизайна и танците имам доста хобита, които ми доставят удоволствие – пиша проза, обожавам да готвя, занимавам се с кулинарен карвинг и др.

Ин ди арми

Кирил –  От къде идва любовта към изкуството и в частност дизайна?
Милен – Сигурно е ген. Дядо ми Никола Златев е именит български художник, майка ми и баща ми също са художници, а сестра ми завърши актьорско майсторство. От тях съм наследил любовта си към изящните изкуства, живописта и графиката. В дома ми като малък прекарвах часове, разглеждайки книги с репродукции, като авторите от Ренесанса ми бяха любими. В гимназията новите технологии ме привличаха доста и накрая се получи тази смес между компютрите и изкуството – уеб дизайна.

Кирил –  Над какви нови проекти работиш в момента?
Милен – В последно време уж реших да си дам почивка, от февруари месец съм на свободна практика, а задачите се оказаха доста. Последните ми проекти са дизайни на фирмен сайт и електронен магазин за български клиент, както и дизайн на уеб сайт за Главболгарстрой Холдинг – изграждане на бизнес инкубатор по оперативна програма, финансирана от Европейския съюз. Дизайните вече са одобрени и препратени към програмистите.
Отделно от това в момента помагам по проект за създаване на голямо танцово студио в центъра на София. Едни от най-известните български хореографи ще преподават там. Желанието ни е повече деца и млади хора да могат да се докоснат до красотата на танца, независимо от стила. За това са нужни освен добри преподаватели и подходящи условия и в момента работим по изграждане на две големи зали за танци.
Миналата седмица имах радостта да помагам с каквото мога на група начинаещи на възраст от 14 до 25 години. Те се подготвяха за K-POP WORLD FESTIVAL 2012. Момичетата от цялата група бяха страхотни, заразяват те с ентусиазма си. Интересното на този фестивал, организиран от Корейската телевизия КBS е, че в него не участват професионални танцьори и певци, а самите фенове се представят на сцена с изпълнения на песни и танци на своите корейски идоли. Искрено съм щастлив съм за TokkiJjang (групата, с която се запознах във вторник и прекарахме последните 4 дни в репетиции) – много се стараха и трудиха с часове. Аз винаги искам още и още, а за момичета, повечето от които никога не са танцували и участвали на сцена представянето им беше много добро. За песните просто не мога да повярвам как всички участници работиха до последно с текстове на корейски и постоянни репетиции. Изисква се огромна смелост да излезеш на сцена пред публика, дори да не си ползвал микрофон и да пееш на толкова труден език. Групата, с която работих заеха 5-то място от 16 участника и много се гордея с тях.

Кирил –  Какви са условията за работа на професионалните дизайнери в България днес?
Милен – Както навсякъде и в България браншът е разделен на много фирми, като повечето от тях се познаваме, т.к. работим в една сфера, познаваме работата си. С годините настъпиха промени и в последно време може да се каже, че на пазара тук се наложиха няколко местни фирми, които се считат за еталон.
Работата е много динамична, т.к. моделите и стандартите непрекъснато се променят, разширяват, излизат нови технологии, мобилни устройства, тенденции в дизайна и ние трябва да се движим в крак с тях. Работи се не само за български клиенти, но и за такива от цял свят, така че стандартът е висок. Всичко това зависи много от ръководните кадри във фирмата, но като цяло може да се твърди, че условията, сравнени с тези в други браншове в страната са малко по-добри.

Кирил –  Мислил ли си да напуснеш страната и да пробваш работа в чужбина?
Милен – Преди известно време мислих по въпроса. Миналата година прекарах няколко седмици в Лондон. Бях на почивка там, посещавах репетиции в танцови студия в Covent Garden. Градът ми хареса, много космополитен с ведри, усмихнати и любезни хора. След като се прибрах в София дълго време си задавах въпроса за преместване там, но в крайна сметка тук са моите приятели и близки и не бих искал да напусна страната завинаги.

Кирил –  Какво ти е мнението за авторските права в България, спазват ли се, и някой нарушавал ли е твоите досега?
Милен – Вървим в правилната посока, но сме още далеч. Може би е до манталитет, но често тук на хората им е чудно защо да плащат за нещо, което могат да вземат безплатно. Клиентите от друга страна също не са достатъчно информирани и понякога просто си харесват някоя картинка от Интернет , копират я и ти казват: Искам да се ползва в сайта ми. Не ги интересува, дизайн, концепция, стратегия, авторски права. Много колеги ползват световните image-bank-и, като просто взимат това, което им допадне, изтриват водния знак и го включват в работата си.
Колкото лично до мен, преди време разработвах сайт за една галерия. Създадох дизайна, беше одобрен, но програмирането в последствие се оказа, че ще поеме повече ресурси от предвиденото и клиента прекрати договора. След известно време посетих адреса и се оказа, че от галерията са наели студент-програмист, който да напише кода на сайта. От галерията бяха си харесали вече моя дизайн (без да го платят) и имаха част от работните ми файлове и ги бяха дали на програмиста да ги използва за шаблон и като краен резултат видях едно недоизпипано копие на моята визия. И други по-фрапиращи случай има, но вече може да се каже, че са рядкост. Преди месец видях част от своя работа да се използва в официален сайт, но след като се свързах със собственика бе премахнаха, макар и без извинение или дори отговор. Става въпрос за новия официален сайт на ПФК Левски и мой стар личен проект за фен-сайт (който за
съжаление вече не актуализирам, поради липса на време)
http://www.pfclevski.eu/ от който бяха използвали мое авторско изображение.

Кирил –  Къде и като какъв се виждаш в следващите 5 години?
Милен – Трудно е да се каже, тъй като много обичам да пътувам, но се надявам в крайна сметка да съм вече улегнал, със семейство и прекрасни деца.

Кирил –  Мислил ли си да започнеш собствен бизнес?
Милен – Доста пъти са ми хрумвали идеи, всичките в различни области, даже съм ги развивал в детайли, но за момента не го планирам сериозно, ако случайно започна бизнес, той със сигурност ще е в България.

Кирил –  Накъде върви страната ни и как я виждаш ти в близко бъдеще?
Милен – Щастлив съм да отбележа, че макар и много хора да са недоволни, нещата около нас се подобряват. Нужно е повече да обръщаме внимание с какво ние допринасяме да бъде животът ни по-добър, а не просто да се оплакваме. Страната ни върви в правилна посока, но всичко зависи от самите нас. Да се гледа винаги с позитивизъм и добро настроение. В последните години инфраструктурата се подобри и лично за себе си мога да кажа, че съм щастлив тук.

Кирил –  Танците само хоби ли са, или възнамеряваш да се занимаваш професионално с тях?
Милен – На моите години няма как да са нещо повече от хоби. Започнах да танцувам едва през 2008ма година. До момента смених много места и стилове. Танцувах хип-хоп, модерен танц и дори класически балет. В момента наблягам на хип-хоп танците, като стиловете в хип-хоп-а са толкова много и удоволствието е страхотно. Това лято в Чехия се проведе за поредна година STREET DANCE CAMP – SDK EUROPE 2012. На този лагер най-известните световни хореографи, работещи с Beyonce, Janet Jackson, Madonna и др., водиха класове по танци и ни предаваха своя опит, знания и история. С приятели от танцовите студия в България бяхме заедно там и е невероятно как хип-хоп културата събира на едно място толкова много хора от цял свят, всички с любов към танца.

Кирил –  Какво послание би отправил към света и читателите на http://www.elblogdekiril.wordpress.com ?
Милен – Не поставяйте граници на своите възможности, ако в момента правите нещо което не харесвате – зарежете го. Работете това, което обичате и Ви доставя удоволствие, така всеки Ваш ежедневен ден ще е запомнящ се, значим и пълен с удовлетворение. Усмихвайте се на хората около вас и използвайте всяка възможност да научите нещо повече.

За K-Pop културата, в една следваща тема ще ми разкажат момичетата от група TokkiJjang. А на моя приятел Милен му желая само успехи. Надявам се Милене хората да те  обичат и да те следват както досега и да помогнеш за изграждането на много млади таланти в България.