Приказки от старият индианец – страхът, яснотата, силата и старостта

Като се приготвях да си тръгна, реших да го попитам още веднъж за враговете на човека на знанието. Убеждавах го, че тъй като няма да се връщам известно време, би било добре да запиша това, което ще ми каже, за да мисля върху него, докато ме няма. Той се поколеба за момент, но после започна да говори:

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове; Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснотаяснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин? Ще умре ли той в резултат на това?

— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата! .

Силата е най-могьщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

— Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

— Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

— Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

— Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

— Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

— Но, от друга страна, възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

— Не, това не може да бъде. Ако отстъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

— Как той може да срази третия си враг?

—Трябва съзнателно да му се противопостави.Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Advertisements

Приказки от старият индианец

– Ние възприемаме света така, както правят хищниците – каза ми той веднъж – Много ефикасен метод да прецениш и определиш кое служи за храна и кое представлява опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възприемане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: директното възприемане на същността на всяко нещо, на самата енергия. Това ще ни, даде възможност да разберем, определим и опишем света със съвършено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.
Такова бе твърдението на индианеца. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от неговите предшественици; тези средства отговарят на магически истини, които са лишени от рационална основа и нямат никаква връзка с ежедневната реалност, но представляват неоспорими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.
За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види същността на вселената. Според индианеца древните магьосници, които първи видели същността на вселената, успели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за човешкия ум.


След като видели вселенската същност, древните магьосници пристъпили към енергийната същност на хората. Индианецът заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца“.
– Когато магьосниците видят някой човек – каза той, те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно, правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш, е снабдено с корен, който влачи със себе си.
Той бе останал с впечатлението, че нашата енергийна форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат no-скоро като кълба или даже надгробни камъни, отколкото като яйца. Но понякога, по неизвестни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чиято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.
По време на обучението ми индианецът наведнъж ми обясняваше онова, което според него бе най-съдбоносното откритие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба“: кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис, което се намира постоянно на повърхността на кълбото, на разстояние около шейсет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.
Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, човекът ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височината на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събирателна точка“, след като видели какви свойства има то.
– А какви свойства има? – запитах аз.
– Чрез него получаваме възприятия – отвърна той. – Магьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.
– Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? -поинтересувах се аз.
Старият индианец отговори, че те най-напред видели как от милионите лъчисти енергийни нишки на вселената, които пронизват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.
Сетне видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълнително сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, което силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.
Накрая видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е в обичайното си положение, възприятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнанието им е станало различно, че те възприемат света по непознат дотогава начин.
От всичко това древните магьосници заключили, че колкото no-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието и възприятията.

Дупка в душата

Днес си позволявам да публикувам нещо в суров вид. Произведението е на моят близък съратник, съученик и приятел Милен Донев. „Дупка в душата“ е произведение за ценители, дупка в душата е пример и стимул за млади писатели, които знам, че хвърлят по едно око на моя скромен блог от време на време. В продължение ви предоставям всичките осем сцени на пиесата „Дупка в душата“ в суров вид и с надеждата да я забележи, който трябва, и да я постави на сцена! Насладете и се.

Всички авторски права са запазени за автора Милен Донев и злоупотребилите, ще си понесат съответните административни и съдебни последствия. 

 

 

 

 

 

 

Милен Донев

 

A Hole In My Soul

„Последни Новини“ – работно заглавие

/пиеса/

 

 

 

 

 

Действащи лица:

/ Всяка прилика с действителни лица и събития е случайно съвпадение или символика /

 

Телевизионен водещ

Полковник Скот, 43г, загинал във Виетнам през 1969г

Младши ефрейтор Чарли Мадокс, 28г, войник от флота, разрушител „Maddox” DD-731

Възрастният Чарли Мадокс, 74г, вече бивш полковник от войната във Виетнам

Катлийн Мадокс, 69г, жена на Чарли

Майк Мадокс, 37г, син на Чарли

Джулиет Мадокс, 34г, жена на Майк

Виктор Мадокс, 8г, син на Майк и Джулиет, внук на Чарли

Чарлс Менсън, 76г, затворник

Катлийн Мадокс, (съименница на жената на Чарли) починала, майка на Чарлс Менсън

Шерън, 22г, Касиерка в банка

Клиент на банката

Тийнейджърка, 12г

Тийнейджърка, 14г

Денис Уилсън, 34г, охранител в банката

Винсънт Булиоси, 28г, полицай от централата

Розмари, 49г, майка на Винсънт

Надзирател

Пиколо в хотел

Диспечер на гара

Чарли Тейт, 74г, новата жертва

 

Съвпадения, реални събития и символика:

/ Препоръчително е да прочетете следващите факти и разяснения след пиесата /

 

Тонкинският инцидент е реално събитие, значимо за войната във Виетнам.

Името на главния герой Чарли Мадокс:

– фамилията съвпада с името на разрушителят Maddox, предизвикал Тонкински инцидент за войната във Виетнам

– цялото име съвпада с даденато при раждането име на престъпника Чарлс Менсън, наричан Чарлс Майлс Мадокс, реално съществуващо лице, осъден доживот.

Името на жената на Чарли Мадокс съвпада с това на майката на престъпника Чарлс Менсън

Името на Полковник Скот (командващия офицер на героят Чарли Мадокс във Виетнам) съвпада с името на биологичният баща на престъпника Чарлс Менсън

Четирите кода от универсална фонетична азбука на НАТО, запазени от старата U.S. JoinArmy/Navy фонетична азбука съвпадат с имената на Чарли, синът му Майк и внукът му Виктор, както и с рентгеновите вълни, използвани при счупения крак на Мадокс и водещи до умопомрачението му – Charlie, Mike, Victor, Xray

Имената на Шерън (касиерка в банката) и Тейт (новата жертва) съвпадат с името на Шерън Тейт – една от жертвите на Чарлс Менсън

Обирът, извършен от момичета на 12 и 14 години в Първа Национална Банка в Синсинати, Охайо е реална случка от януари 2010

Денис Уилсън (охранител в банката) е името и на музикант, член на „Бийч Бойс“, с който престъпникът Чарлс Менсън се е познавал

Винсънт Булиоси (полицай от централата) е името на прокурорът по делото срещу Менсън, издал „Хелтър Скелтър“ – книга за убийствата на Чарлс Менсън

Розмари (майка на Винсънт) е името на една от жертвите на Чарлс Менсън – Розмари Ла Бианка

Портативен рентгенов апарат „Нанорей“ е реален апарат, но все още е само прототип. Няма данни да води до странични ефекти.

OxyContin е реално наркотично вещество.

Песента „YouShotaHoleinMySoul” е истинска песен, изпълнена от диско звездата от 80те C.C. Catch от дебютният и албум „CatchTheCatch

CatchTheCatch“ и „Последни новини” са първите работни заглавия на пиесата

Чарлс Менсън и до момента излежава доживотна присъда в затвор в САЩ

 

Пролог

Залива Тонкин (Северен Виетнам),  2 август 1964г.

Младши ефрейтор Чарлс Мадокс: Тук разрушител „Maddox” DD-731. Отговорете. Край.

Полковник Скот: Тук централа. Чувам ви добре DD-731. Приемам.

Млаши ефрейтор Чарлс Мадокс: Засякохме три виетнамски торпедни катера, сър. Наближават към нас.

Полковник Скот:  Не предприемайте излишни действия, ефрейтор! Всичко е под контрол. Край.

Млаши ефрейтор Чарлс Мадокс: Но сър…

Полковник Скот:  Как ти е името, синко?

Млаши ефрейтор Чарлс Мадокс: Млаши ефрейтор Чарлс Мадокс, сър.

Полковник Скот:  Говориш с полковник Скот, ефрейтор. Не си мисли, че са кръстили кораба на теб, момче. Не се намесвайте! Повтарям! Не се намесвайте!

 

Чуват се серия взривове.

 

Млаши ефрейтор Чарлс Мадокс: Късно е, сър. Вече е късно.

 

Сцена 1

Синсинати, Охайо, 2009г. 2 август 2:36 AM

Спалнята на семейство Мадокс. Чарлс и жена му Катлийн спят.

 

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  Днес се навършват 45 години от Тонкинският инцидент. На 2 август 1964, разрушителят „Maddox“ (DD-731) се сблъсква с три виетнамски торпедни катера и им нанася щети, като претендира, че е бил атакуван. Два дни по-късно същият кораб, придружен от разрушителя „C. Turner Joy“ (DD-951) докладва за нов сблъсък със северновиетнамски съдове. Въпреки недоказаността на тези обвинения, чрез резолюция издействана от Конгреса, Линдън Джонсън започва широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Северен Виетнам.

ВМС на САЩ разкриха архивите, според които „само информацията, която поддържа обвинението, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента.“ Фактически присъствието на виетнамски сили по време на втората стрелба е под въпрос.

Гласът на водещият затихва.

 

Чарлс се сепва в съня си и се изправя. Облян е в пот, хваща главата си с две ръце. Жена му отваря очи и се обръща към него.

 

Катлийн: (сънена) Добре ли си, Чарлс?

Чарли: Да, (пауза) заспивай. Тези кошмари не ми дават мира.

Катлийн: Пак ли същото? След всичките тези години. Все още ли мислиш, че ти си виновен за всичко? Спри да се обвиняваш!

Чарли: (неуверено) Аз.. аз. Просто ме боли глава, Кат. Всичко ще бъде наред.

Катлийн: (обръща се, говорейки тихо сякаш на себе си) Кое ще бъде наред, Чарли? И кога?

Катлийн затваря очи и се обръща с гръб. Чарли се пресяга към нощното шкафче до леглото, отваря чекмеджето и изважда прозрачна кутийка с надпис OxyContin. В кутийката има няколко розови таблетки. Чарли я отваря, изсипва в шепата си една таблетка и я поглежда замислено. Тя е кръгла, двойно изпъкнала, маркирана с OC от едната страна и 20 от другата. Чарли въздъхва леко и прави гримаса, застива за миг и след това изсипва в дланта си още една таблетка и с рязко движение ги гълта. На нощното шкафче има чаша, пълна на 2/3-ти с вода. Чарли отпива от нея и я оставя обратно до леглото. Ляга си с гръб към Катлийн, завива се и веднага затваря очи. Телефонът до главата му звъни. Чарли го вдига.

 

Чарли: (строго, ядосано) Да?

Глас от телефона (Чарлс Менсън):  Чарли?

 

Сцена 2

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ: Портативен рентгенов апарат „Нанорей“ (NANORAY) се разработва от екип от специалисти. Открита е нова технология за генериране на рентгенови лъчи (X-ray), даващи високо качество на изображението, при невисока стойност и компактен размер на самият апарат. В прототипа на проекта „Нанорей“ (NANORAY) електроните се излъчват от върха на катода, покрит с въглерод филм с дебелина – 1 / 1000 от човешкия косъм. Такъв катод не е нужно да се нагрява до 2 000 градуса по Целзий, за това този работен процес е много по-добър, като при това техническите характеристики позволяват да се сканира нужния обект бързо, и с по-висока разделителна способност. За момента няма данни за странични ефекти и уредът много бързо бе одобрен за масово използване.

Гласът на водещият затихва.

 

Синсинати, Охайо, 2010г. 15 януари 3:12 PM

Първа Национална Банка в Синсинати, Охайо

Чарли е на касата, зад него има мъж и 2 момичета на около 12-14 години. Едното от момичетата носи раница.

 

Шерън: (усмихва се и подава чек на Чарли) Заповядайте, сър. Нали знаете, че може да получавате пенсията си и на домашния адрес. Сумата не е малка и…

Чарли: (прекъсва я) Единственото предимство да си полковник на тези години. Въпреки всичко ми е приятно да се разходя.

Шерън: В това време? Навън сигурно е минус 10.

Чарли: (с усмивка) Довиждане Шерън.

Шерън: Довиждане господин Мадокс. (обръща се към мъжът зад него) Добър ден.

Чарли тръгва към въртящата се врата и усеща че настъпва нещо. Навежда се и вижда че е портфейл.  Взима го и се изправя. Оглежда се на наоколо и след това го отваря. Шофьорска книжка, кредитни карти, отделението за пари в брой е празно. Връща се на касата. Мъжът, който е бил зад него подписва някаква разписка.

 

Чарли: (към мъжа) Извинете. (към Шерън, като и показва портфейла) Намерих това преди малко. На вас ли да го оставя или… на полиция, охрана?

Шерън: Най-добре на охраната. Няма ли никой в салона? (поглежда иззад гишето)

Чарли: Ами,… не видях…

Шерън: Изчакайте така. (вдига телефона до себе си и набира номер)

Глас от телефона (Денис): Да!

Шерън: Денис, къде си? Тук един господин е намерил портфейл. Ще дойдеш ли за момент.

Глас от телефона (Денис): Обикалям предното крило. ОК, идвам.

Шерън: (затваря телефона и се обръща към Чарли) Сега ще дойде колегата. Изчакайте го.

 

Момичетата на опашката се споглеждат, но не казват нищо. Чарли вижда идващия охранител и се запътва към него.

 

Денис: Здравейте, сър.

Чарли: Здравейте. Като си тръгвах и намерих това тук в салона. Има документи, карти, няма пари в брой. (подава портфейла на Денис)

Денис: (докато го разлиства и разглежда) Шофьорска книжка, кредитна карта, нищо, нищо. (затваря го и се обръща към Чарли) Няма проблем, ще го върнем на собственика по пощата. Може ли вашата лична карта.

Чарли: (изважда своето портмоне и подава личната си карта на Денис) Да, разбира се, заповядайте.

Денис: Ще ми покажете ли къде точно го намерихте.

Чарли: Да, елате.

Денис: (тръгва след Чарли, като в същото време се обажда по станцията) Колега, да проверим едно лице. (изчаква) Номер на социалната осигуровка 431-45-9875. Чарлс Мадокс. Да, Мадокс, с двойно „д”.

Чарли: (спира и посочва до вратата) Ето, тук беше.

Денис: (поглежда надолу, поглежда Чарли) Хмм. Добрее.

Глас от станцията (Винсънт): 14-ти?

Денис: Да.

Глас от станцията (Винсънт):  Няма нищо.

Денис: Добре, Мерси. (обръща се към Чарли и му подава личната карта) Това е всичко, благодаря ви. Ще намерим собственика.

Чарли: (прибира се личната карта) Благодаря ви, полицай. Лека работа.

 

Чарли излиза от банката, след него излизат и двете момичета. След известно време се чуват спирачки на кола и удър. Денис изтичва навън.

 

Денис: (по радиостанцията) Тук 14-ти! Изпратете линейка! Има блъснат човек! Мисля, че кракът му е счупен.

 

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  … две американски тийнейджърки, на 12 и 14 години, обраха банка в щата Охайо и успяха да избягат от полицията. Обирът е извършен във вторник, около 15:20 ч. следобяд. Двете момичета спокойно влезли в клона на Първа Национална Банка в Синсинати, Охайо, облечени в суитчъри. Приближили се до една от касиерките и й връчили бележка, в която настоявали да им бъдат дадени всички налични в касата пари. Според полицията в бележката била отправена и заплаха, че ако касиерката не се подчини на искането, момичетата ще ранят служителите в банката. Въпреки че не изглеждало тийнейджърките да носят оръжие, касиерката предала парите и обирджийките си тръгнали с чанта, пълни с пари. Младите момичета дори успели да се скрият от полицията, като при излизането си блъснали възрастен човек в движещ се автомобил. Разследването все още продължава…

Гласът на водещият затихва.

Сцена 3

Синсинати, Охайо, 2010г. 9 февруари 8:34 PM

Къщата на Майк и Джулиет. Във всекидневната на пода с телефон в ръка седи 8 годишния Виктор. Около него има играчки – танк, пластмасови войници и хеликоптер.

 

Виктор: Говори капитан Виктор Мадокс, Готови ли сте за атака?

Глас от телефона (Чарли): (преправя си гласа) Не ви чувам добре, капитане, как казахте, че ви е името?

Виктор: Капитан Виктор Мадокс. Victor, India, Kilo, Tango, Oscar, Romeo.

Глас от телефона (Чарли): (с нормален глас) Баща ти ли те научи на това?

Виктор: (гордо) Да, дядо.

Глас от телефона (Чарли): Кажи му, че за нищо не става, повтаряй след мен. Victor, Item, King, Tare, Oboe, Roger.

Виктор: Victor, Item, King, Tare, Oboe, Roger.

Глас от телефона (Чарли): (доволен) Отлично, сър! (с преправен глас) Готови сме, капитане. Ротата е в бойна готовност и очаква заповеди. Врагът настъпва. Да атакуваме ли? Край.

Виктор: Изчакайте ги да приближат, ефрейтор. Не се намесвайте! Повтарям! Не се намесвайте!

 

Джулиет и Майк влизат в стаята.

 

Джулиет: Вик, пак ли досаждаш на дядо си?

Глас от телефона (Чарли): (с преправен глас) Слушам, капитане. (пауза) … Полковник? (с нормален глас, разтревожено) Какво става, полковник?

Джулиет: Време е да си лягаш, стига игри вече.

 

Джулиет затваря телефона.

 

Виктор: Дядо ме учеше на военната азбука.

Майк: Хайде, лягай, ти я знаеш по добре от него.

Виктор: Но…

Майк: Никакво „но”, слушай майка си. Вече трябваше да си заспал.

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  През 1956 година, НАТО въведе универсална фонетична азбука за буквуване на думи и съобщения, позната като Alfa, Bravo. Тя замени старата U.S. Join Army/Navy фонетична азбука от типа Able, Baker, използвана в началото на войната във Виетнам. Всички кодове за букви бяха изцяло заменени, с цел довеждане до минимум на грешки при предаване на съобщения. От старата азбука бяха запазени само четири кода, които се използват и до днес – X-ray, Victor, Mike и Charlie.

Гласът на водещият затихва.

Сцена 4

Синсинати, Охайо, 2010г. 12 февруари 11:07 PM

Апартаментът на Денис. Входна врата и всекидневна. На вратата се звъни. Никой не отваря. Звъни се повторно и продължително. Появява се Денис. Облечен е с боксерки и тениска. Личи си, че е спал до момента.

 

Денис: (сънено, но високо) Сегаа.

 

Отваря вратата, на прага е Винсънт.

 

Винсънт: (разтревожен) Здравей Денис. Трябва да поговорим.

Денис: Трябва? Аз „трябва” да се наспя, а твоето „трябва” да почака.

Винсънт: По работа е и е спешно.

Денис: Добре, влизай. Кое му е спешното?

Винсънт: Помниш ли обира в Първа Национална миналия месец?

Денис: Отрязаха ми от заплатата, няма да го забравя. Някакви хлапета, нали ги хванаха. И?

Винсънт: Точно по време на обира ми се обади да провериш номер на социална осигуровка.

Денис: Да, един дядка намерил портфеил. Нямаше кеш, само документи.

Винсънт: Чарлс Мадокс, 74 годишен, бивш полковник от Виетнам, пенсиониран с почести.

Денис: Помня го. „Без име Мадокс“ (смее се) Блъсна го кола и е в гипс. Снимаха го с един от тези новите „Нанорей“ направо пред банката.

Винсънт: Намерили са синът му Майк, снаха му Джулиет и внукът му Виктор мъртви преди няколко часа.

Денис: Каквооо?

Винсънт: Убити са докато спят. От следствието казаха, че убийството е станало преди няколко дни, на 10-ти, между 3 и 5 сутринта. Обади ни се колега на Майк. Не се появявал в офиса от 2 дни и не вдигал телефона.

Денис: Не мога да повярвам.

Винсънт: Най-странното е, че всичко сочи към дядото. Живеел е наблизо. Отидохме да проверим. Нямаше никой.

Денис: С гипсиран крак? Аре стига глупости.

Винсънт: В къщата на Чарлс бе открит заровен трупът на съпругата му, има следа от огнестрелна рана в главата. Пуснат е за национално издирване.

Денис: Убил е и жена си?

Винсънт: Преди година и половина.

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  Чарлс Менсън е американски престъпник, известен като главатаря на псевдокомуната „Семейство Менсън“, зародила се в Калифорния в края на 60-те години. Намерен е за виновен за съучастие в убийствата на трима души, извършени от членове на групата по негово разпореждане. Първоначално е осъден на смърт, но през 1972 година Върховният съд на Калифорния отменя налагането на смъртни присъди и Менсън получава доживотен затвор. Роден от 16 годишната неомъжена Катлийн Мадокс, в болница в Синсинати, Менсън е бил наречен „Без име Мадокс“ . В рамките на няколко седмици той е бил записан като Чарлс Майлс Мадокс. За известен период от време след неговото раждане, майка му е била омъжена за обикновен работник на име Уилиям Менсън, чиято фамилия е била дадена на момчето. Биологичният баща на детето изглежда е бил полковник Скот, срещу когото Катлийн Мадокс подава иск за извънбрачно дете и стигат до съдебно споразумение през 1973 година. Вероятно момчето никога не е познавало баща си.

Гласът на водещият затихва.

Сцена 5

Фолсъм, Калифорния, 2010г. 15 февруари 1:39 PM

Хотелска стая. На леглото лежи Чарли с гипсиран крак. Пиколото прибира чинии и прибори от обяд в стаята. Личи си, че на Чарли не му е добре, държи се за главата с ръка.

 

Пиколо: Как беше обядът, сър?

Чарли: Вкусен.

Пиколо: Имате ли нужда от нещо.

Чарли: Налей ми чаша вода, моля те.

 

Пиколото отива до банята и се връща след малко с чаша вода. Поставя я на нощното шкафче до леглото.

 

Пиколото: Ето, сър.

Чарли: Благодаря ти, това е всичко.

 

Пиколото излиза. Чарли изважда от джоба си прозрачна кутийка с надпис OxyContin. В кутийката има три жълти таблетки. Чарли ги изсипва в шепата си. Таблетките са кръгли, двойно изпъкнали, маркирани с OC от едната страна и 40 от другата. Чарли ги гълта, изпива чашата с вода до дъно и я оставя на шкафчето. Обръща се към празната половина на леглото, въздъхва тъжно и затваря очи. Телефонът до главата му звъни. Чарли го вдига.

 

Чарли: (тих, изтощен глас) Да, моля?

Глас от телефона (Чарлс Менсън):  Чарли?

 

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  В момента тече усилен обществен дебат по отношението на широката употреба на болкоуспокояващи. OxyContin – наркотично вещество, полусинтетичен опиоид, получаван от тебаина бе добавен в Schedule II като вещество с висока степен на риск и възможна злоупотреба при разпространението му. Особено обезпокоителни са данните на американското Управление по контрол на качеството на продуктите и лекарствата, които съобщават, че през 2001 г. OxyContin е най-продавания наркотик за облекчаване на болки в САЩ, а през 2008 г. продажбите му само в САЩ възлизат на общата сума 2,5 милиарда щатски долара. Ефективността на 10 мг на оксикодон (орална), са равностойни на 20 мг морфин сулфат или 30 мг кодеин. Следствие от неправилна употреба или злоупотреба с OxyContin умира Хийт Леджър, преди да завърши Сделката на доктор Парнасъс. Като голям фен на Оксиконтина е уличена супер-порно звездата Джена Джеймисън. Отразени бяха неблагоприятните странични ефекти, засягащи мозъка, при облъчване с рентгенови лъчи (X-ray).

Гласът на водещият затихва.

Сцена 6

Фолсъм, Калифорния, 2010г. 17 февруари 6:15 PM

Щатският затвор „Фолсъм“.

Надзирател: Менсън, ето ти монетите за телефон.

Чарлс Менсън: (зарадван) Благодаря, шефе.

Надзирател: И на кой толкова може да звъни един осъден доживот?

Чарлс Менсън: Че какво друго му остава на един старец, ако не да побъбри с някой? Не е ли така, шефе? Не е ли?

Звук от включване на телевизор. Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ:  Щатската полиция откри мъртъв Чарлс Мадокс в хотелска стая във Фолсъм. Мадокс бе издирван, като главен заподозрян за убийствата четирима души –  жена му Катлийн, Майк и Джулиет Мадокс и внукът му Виктор. По всичко личи, че 74 годишния ветеран от Виетнам се е самоубил с личното си оръжие. След аутопсията бе изяснено, че заподозреният от няколко години е използвал болкоуспокояващото средство OxyContin, като с времето е увеличавал многократно предписаната му доза. Според разследване на Федералното бюро американския престъпник Чарлс Менсън, излежаващ доживотна присъда в Щатски затвор се е свързвал от години с Мадокс по телефона. Възможно е под влияние на опиата и разговорите с Менсън, Чарлс Мадокс да не е осъзнавал какво върши.

Гласът на водещият затихва.

Сцена 7

Синсинати, Охайо, 2011г. 29 май 11:07 AM

Централна гара

 

Глас на диспечера: Бързият влак от Вашингтон пристига на 7-ми перон по разписание.

 

Сигнал за край на съобщението. По уредбата зазвучава музика: “He’s a midnight, new romancer, He’s the only, lonely dancer…”

Винсънт в униформа, оглежда пристигащите пътници. Забелязва възрастен мъж и се запътва към него.

 

Винсънт: (отдава чест) Офицер Булиоси, може ли да видя документите ви, сър?

Пътникът (Чарли Тейт): Разбира се, офицер. Какво е станало?

Винсънт: (записвайки името и номерът на социалната усигуровка) Стандартна проверка, сър. Карат ни да ги правим постоянно. (подава картата с усмивка) Ето, сър, добре дошли в Синсинати.

Пътникът (Чарли Тейт): Благодаря.

По уредбата се чува музиката:

„You shot a hole in my soul,
It’s the countdown for love, I know
You shot a hole in my soul
Hold on tight don’t let go
You get always what you want from me
You can make it easy, can’t you see..

Винсънт: (си припява) You shot a hole, hole, hole, hole in my soul…

 

Сцена 8

Синсинати, Охайо, 2011г. 1 юни 9:18 PM

Всекидневната на Винсънт. На люлеещ се стол пред телевизорът стои майката на Винсънт Розмари. Пред нея е вкюченият телевизор, по който дават новини. Личи си, че Розмари е доста болна, не излиза от къщи, трудно разпознава хората.

 

Чува се гласът на водещия.

Телевизионен водещ: Една извънредна новина от последния час. Окръжната полиция издирва Винсънт Булиоси, на 28г., работещ като стажант-полицай в централата на Синсинати. Срещу Булиоси е повдигнато обвинение за убийството на семейство от Охайо. Това са 37 годишният Майкъл Мадокс, съпругата му Джулиет и 8-годишният им син Виктор. Случаят с убитото семейство нашумя преди година, като за извършител бе посочен 74 годишният Чарлс Мадокс, баща на Майк и заподозрян в убийството и на жена си Катлийн. Последните експертизи по делото показват, че Катлийн се е самоубила на 2 август 2009-та година, а мъжът и Чарлс го е понесъл тежко. Не е съобщил за загубата на жена си и я е погребал сам в домът си. По отношение на връзката на Чарлс Мадокс с известният, осъден доживот  затворник Чарлс Менсън, проверките показват, че няма подтик към престъпление от страна на Менсън.

Чува се отключване на врата. Винсънт влиза. Розмари сменя канала.

 

Винсънт: Пак ли гледаш телевизия. Знаеш, че ти вреди. Изпи ли си хапчетата?

Розмари: Изпих ги, но болката не минава.

Винсънт: Разбирам те. Ето вземи още едно.

 

Винсънт подава на Розмари зелена, двойно изпъкнала таблетка маркирани с OC от едната страна и 80 от другата и чаша вода.

 

Розмари: Благодаря ти.

 

Винсънт я поглежда със страдание, лапва една таблетка и допива водата от чашата.

 

Винсънт: Няма за какво, мамо. Обичам те. И изключи най-после този телевизор, кой знае какви глупости гледаш.

 

Розмари изключва телевизора с дистанционното.

 

Розмари: Пак търсят някакъв. Убиец! Всеки ден едно и също. Добре, че те имам теб Винсънт.

 

Очите на Розмари се пълнят със сълзи и поглежда към Винсънт с майчина обич.

 

Винсънт: (с рязък тон, отегчено и раздразнено) Знаеш, че се казвам Чарли, мамо! Чарли!

Розмари: (тихо, през сълзи) Знам, Винс, знам.

КРАЙ