Големият Стоян. Една Емоционална История.

Когато пристигнах в града, за да проведа семинар по въпросите на силовия мениджмънт, ме поканиха на вечеря, за да ми разкажат накратко за хората, пред които щяхда говоря на другия ден.

Лидер на групата очевидно беше Големия Стоян — огромен плещест мъж с дълбок боботещ глас. На вечерята той ме осведоми, че се занимава с уреждане на конфликти в огромна международна организация. Работата му била да посещава поделенията и клоновете на фирмата, където се налага да бъде прекъснат договорът със съответния началник.

— Иване — каза той, — очаквам с нетърпение утрешния ден, защото всички имат нужда да изслушат един силен човек като мен. Тогава ще разберат, че моят стил наистина е правилен — ухили се той и намигна.

Усмихнах се. Знаех, че следващият ден няма да му донесе онова, което очакваше.
В деня на семинара той през цялото време седеше неспокойно и след края излезе, без нищо да ми каже.

Три години по-късно пак дойдох в града за друг семинар по мениджмънт с почти същата група. Големия Стоян отново беше там. Към десет часа той внезапно се изправи и високо запита:
— Иване, може ли да кажа нещо на тези хора?
Усмихнах се и казах:
— Разбира се. Когато някой е голям колкото теб Стояне, той може да каже всичко, което си поиска.
— Познавате ме добре — започна Големият Стоян, — и някои знаят какво се случи с мен. Искам, обаче, да го споделя с всички. Ванка, мисля, че като свърша, ще оцениш разказаното.

Миналия път, когато чух да говориш, че човек може да стане истински силен едва когато се научи да казва на най-близките си, че ги обича, помислих си, че това са сантиментални глупости. Чудех се какво общо има, по дяволите, между обичта и това да си силен.

Каза, че силата е като кожа, а твърдостта — като гранит, че силният ум е открит, пъргав, дисциплиниран и упорит. Но не виждах какво общо има любовта с всичко това. Същата вечер, докато седях във всекидневната срещу съпругата си, твоите думи все не ми излизаха от ума. Какъв ли кураж чак толкова се изисква, за да кажа на съпругата си, че я обичам? Не можеше ли всеки да го направи? Ти спомена още, че това трябва да стане на светло и не в спалнята.

Усетих, че си прочиствам гърлото и се опитвам да започна, но изведнъж спрях. Жена ми ме погледна и попита какво съм казал: „Ами, нищо”, смънках аз. След това внезапно станах, прекосих стаята, нервно взех вестника й, сложих го настрана и рекох: „Миленка, обичам те.” За миг тя остана смаяна. После от очите й бликнаха сълзи и тя промълви: „Скъпи, и аз те обичам, но от двадесет и пет години за първи път ми го казваш по този начин.”

Поговорихме известно време за това, че когато хората истински се обичат, чрез любовта могат да бъдат решени всички проблеми, и внезапно ми хрумна да се обадя на по-големия ми син в София. Всъщност ние никога не бяхме общували както трябва. Щом чух гласа му по телефона, аз на един дъх казах: „Сине, имаш пълното право да си мислиш, че съм пиян, но не съм. Реших да ти се обадя, за да ти кажа, че те обичам.”

За миг настъпи мълчание, а после той каза тихо: „Татко, аз, разбира се се досещах за това, но наистина ми е много приятно да го чуя. Искам да знаеш, че и аз те обичам.” Побъбрихме си, а след това се обадих и на по-малкия ми син в Пловдив.

С него бяхме по-близки. Казах и на него същото и това отново стана повод за искрен разговор. Докато същата нощ лежах в леглото и мислех, осъзнах всичко, което ти беше говорил през деня за основните положения на истинския мениджмънт, и думите ти придобиха нов смисъл. Можех да го проумея и да го използвам само ако действително разбирах и използвах силата на любовта.

Започнах да чета книги и ще ти призная, Джо, оказа се, че много велики хора са писали по този въпрос. Всичко това ми помогна да осъзная огромното значение на любовта в живота ми, у дома и в службата.

Както някои от присъстващите тук знаят, аз действително промених моя начин на работа с хората. Започнах да ги изслушвам по-внимателно и наистина да чувам какво ми казват. Разбрах какво значи да се опитваш да откриеш силните страни на човека, вместо да се занимаваш със слабостите му. Изпитвах истинска наслада, когато помагах на някого да изгради своето самочувствие.

Може би най-важното от всичко беше, че наистина разбрах — най-подходящият начин да изразиш любов и уважение към хората е като им покажеш, че очакваш от тях да използват силните си страни за постигане на целите, които заедно сте набелязали.

Ванка, с това, което казах, исках да изразя моята благодарност. Между другото, сега съм изпълнителен Вицепрезидент и ме наричат стълба на компанията. Е, това е. А сега продължавайте да слушате внимателно!
Иван Стоянов

„Пилешка супа за душата“ Джак Канфийлд

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s