В Началото Имайте Предвид Края!

Препоръчвам Ви да намерите място, където ще бъдете сами и никой няма да ви прекъсва, докато четете този текст. Той е от книгата на Стивън Кови – 7те навика на високоефективните хора.

Освободете съзнанието си от всичко, освен от това, което четете и което ще ви помоля да направите. Не се тревожете за актуалните си задачи, за проблемите, за работата, за семейсвото и приятелите си. Просто се съсредоточете в текста и оставете съзнанието си отворено и чисто.

Представете си, че отивате на погребението на свой близък. Представете си как колата с, която пътувате натам паркира и вие слизате от нея. Забелязвате цветята, чувате приглушена траурна музика. Виждате лицата на прияелите и близките си, които са там. Изпитвате едновременно скръб от загубата, но и удовлетворение от факта, че сте познавали такъв човек. Това се излъчва о лицата на хората около вас.

Когато стигате до ковчега и поглеждате в него, вие изведнъж разбирате, че виждате себе си. Това е вашето погребение след 3 години. Всички тези хора са дошли тук заради вас, всички са дошли да изразят чувствата си на обич и признателност. Вие сядате и чакате службата да започне. Взимате програмата и виждате, че ще говорят четирима души.

Първият е член на фамилията ви – родители, братя, сестри, съпруг/а, деца, братовчеди, племенници, чичовци, лели и други близки и далечни роднини събрали се от цялаа страна; вторият е един от приятелите ви, някой който ви познава най-вече като човек; третият е колега от службата ви и от колегите, заедно с които сте работили в различни компании; чевъртият е свещенника.

Сега помислете добре. Какво бихте искали всеки един от тях да каже за вас и вашият живот? Какъв сте бил като съпруг/а, баща или майка? Какъв сте бил като син или дъщеря а може би като братовчет? Какъв сте бил като приятел? Като колега?

Като какъв човек бихте искали да ви възприемат? С какъв принос и с какви постижения бихте искали да ви запомнят? Погледнете внимателно хората около себе си. Какво бихте искали да сте променили в техният живот? Преди да стигнете до края, с прете за момент, за да подредите своите впечатления.

Ако добре сте си редставили горната ситуация, вие за момент сте се докоснали до накои от вашите фундаментални, дълбоки ценности. Установили сте кратък контакт с ръководната си система, която се намира в центъра на вашия кръг на влияние. Обърнете внимание на думите на Джоузеф Едисон:

 

„Когато застана пред гробовете на великите, всяко чувство за завист умира у мен; когато чета епитафиите върху гробовете, всяко прекомерно желание си отива от мен; когато се срещна смъката на родителите, загубили своите деца, моето сърце се изпълва със състрадание; когато видя гробовете на родителите отишли си на свой ред, аз мисля за суетата в скръбта за тези, които бързо ще последваме; когато видя крале, погребани до своите палачи; когато видя съперници положени един до друг, или свети мъже, разделили света с техните борби и спорове, аз откликвам с мъка и изумление на тези малки състезания, разногласия и спорове на човечеството. Когато прочета датите на гробовете на някой умрели вчера, други переди 600 години, аз предчуствам онзи велик Ден, когато всички ще бъдем Съвременници и ще бъдем заедно.“

 

Стивън Кови – „Седемте Навика На Високоефективните Хора“, Навик 2 – В Началото Имайте Предвид Края“

Advertisements

Надежда

Живях живота си погрешно и не искам това да се случи и с теб. Ако ме чуеш и вземеш решение аз мога да ти помогна да промениш живота си. Следващите мигове, могат да променят всичко … и аз бих желал някой да ми беше казал това, когато бях на твоите години.. Парите не са зло сами по себе си, те са просто хартия със стойност, която сме и дали, за да придобиваме неща, които ценим по различни начини.

Ако не парите, то какво е злото би ме попитал?

Злото е безконтролното, обсебващо и морално унищожаващо желание за Oще. Злото е долно, бездушно и обсебващо-компулсивно преследване на парчета злато в края на слънчевата дъга, която не съществува. Злото е да имаш етикет с цена за сърцето и душата ти в замяна на финансов успех на всяка цена. Злото е да се опитваш да си купиш щастите отново и отново докато всички тези фалшиви, краткосрочни миражи на емоции са си отишли.

Представи си, че имаш всичко само за да го загубиш. Сега си разорен! Загубил си всичко, какво ти е останало? Единственото решение за твоята лудост и щастие е да добиваш Още. От сега нататък за теб няма повече смисъл да търсиш фалшиво щастие, нямаш нужда от Още … Кой си ти сега?

Къде са всички, които преди ти се пишеха приятели, когато парите течаха като река? Може би си загубил семейството си, приятелите си и почти всички на този свят мислят, че си самовлюбен егоцентричен глупак. Защо? Защото твоето безкрайно търсене на Още е замъглило съзнанието ти отдалечавайки те от истинската ти цел в живота. Не казвам, че не можеш да си успял и финансово независим човек!

Казвам, че имаш по-висша цел в живота си, отвъд преследването на финансовият успех. Душата ти крещи, за да и обърнеш внимание и да промениш значението на термина Успех.

Можеш да трансформираш загубени приятелства и да изградиш нови. Можеш да простиш на себе си и на тези, които са те наранили, можеш да станеш лидер и заедно с други като теб да помагаш на хората да намерят себе си. Можеш да балансираш приоритетите в живота си отново. Можеш да излекуваш брака си и да върнеш онази истинска любов в пъти по-силна отколкото е била в началото. Можеш да се превърнеш в най-добрият родител и баща на всяка възраст – дори ако си на 96, но не чакай до тогава.

Винаги ще си способен да правиш пари, но не си способен да направиш повече време. Един ден, точно като мен и ти ще умреш … С какво би искал да бъдеш запомнен? какво би могъл да направиш за другите така, че те да направят света по-добро място? Каква е истинската ти мисия на тази Земя? Ние всички бавно умираме – но само малка група хора наистина живеят пълноценно.

Можеш да излезеш от сянката и да се покажеш на светло. Създаден си, за да си велик, създаден си, за много повече от това, което правиш, за да живееш. Ти си вечно същество, което е направено, за да вдъхновява и да помага на света! Направи го веднъж и завинаги в този живот… обичай повече всеки ден и никога да не се предавай, независимо от препятствията, каквито съдбата и живота са … Светът наистина се нуждае от теб сега повече от всякога! Заедно с любов състрадание и вяра в човека, ние ще победим злото, веднъж и завинаги!

„More Was Never Enough“ Story is from „Brew For the Soul“ Spirit Quest Book Written by Brian Cimins in the Jungles of Iquitos, Peru alongside the Amazon River in December 2011.

Децата Научават Онова, Което Са Изпитали

Децата научават онова,което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,  те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.


Как живеят вашите деца?
Дороти А.Нолт

„Пилешка супа за душата“

Джак Канфийлд

TokkiJjang – 토끼짱

Преди няколко дни публикувах кратък разговор с един мой стар приятел – Милен Донев. Той ми спомена, че от скоро помага на music and dance K-Pop група на име TokkiJjang. K-Pop ( абревиатура за корейска популярна музика, на английски език ), е музикален жанр, който включва различни стилове като електронната денс музика, хип-хоп, рап, рок, R & B и т.н., той е популярен  в Южна Корея, тъй като в Северна Корея няма  музикална индустрия със западното влияние.
Аз дотогава дори не бях чувал за подобен стил музика и танци. Малко след това Милен ме свърза с групата, съставена изцяло от момичета. Съгласиха се да ми разкажат за себе си и за изкуството, с което се занимават. Те са осем момичета, и всяка от тях придава специален чар и магнетизъм на групата.

За името на групата – TokkiJjang, ми разказа Полина Велева:
Репетирахме вече от близо седмица, когато се появи въпроса –  Ние няма ли да си измислим някакво име? Всички почнаха да предлагат разни неща кое от кое по-странни. За едно обаче бяхме единодушни, че трябва да има някаква корейска дума в името… Тогава някой предложи да сме някакво животно… и започнахме да мислим какво… искахме панда, но не звучеше добре. Минахме през доста животни, някой за които не знаехме как са на корейски. И понеже след сериал като „You’re beautiful“ всеки знае, че заек е „Токки“, някой го предложи. Аз преди това бях коментирала с тях, че пиша магистърска теза за „корейската вълна“ и там съм срещнала нелогизми като „момджанг“, с което е смесица от думите „мом“ – тяло и „джанг“ „яко“, „страхотно“, което ще рече че като израз това означава хубаво тяло. Та от тогава си бяхме харесали „джанг“, просто търсехме име на животно, което да сложим пред него. Когато някоя от нас предложи „токки“, нещата като че ли се подредиха. И имаше смисъл, защото никоя от нас не се е занимавала професионално с танци и бяхме и все още сме тотални токита (зайчета), но пък това не ни пречи да сме „страхотни“ („джанг“).
Кирил Разкажи ми за теб накратко?
Полина Велева – Казвам се Полина, но всички в групата ми казват Поли и малцина „посветени” Чули (защото ужасно много приличам по характер на Heechul от Super Junior) или Попо Джанг (тъй като сме Токиджанг решихме, че прякорите ни трябва да включват някаква сричка от името ни и „джанг” след нея и така моето остана „попо”, което между другото на корейски означава „целувка”. Интересувам се от  Южна Корея и всичко идващо от нея. В групата съм известна като най-енергичната, защото дори на края на деня имам сили да подскачам , танцувам и пея. Специалното ми качество е, че мога да изтанцувам практически всичко на „аутомод”.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Полина – Всъщност изобщо не искам да се изявявам на К-поп сцена. Не се чувствам притеснена от това хиляди очи да бъдат впити в мен, но просто това да съм на подобна сцена не ми е някаква фикс идея. Всичко идва страстта ми по танците и по Корея и изобщо по корейската музика, която е ужасно ритмична и наистина малко са песните, които не стават за танцуване. А като ги видиш всичките тези идол групи, така подредени, правещи движения в синхрон някак и на теб ти се ще да се включиш. Като цяло излизам на сцената за забавата. Вярвам, че с повече усърдна работа  успехите няма да закъснеят.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Полина – Участия имам всеки ден. Като си пусна песен и почна да си танцувам – нямам спиране. Това е така защото винаги когато танцувам влагам 200% от себе си в танца, все едно го правя пред милионна публика. Все едно подарявам танца си на някого. Ето защо за мен всеки танц е като един вид участие.
КирилСмяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Полина – Танцуването е страхотно. Обожавам да танцувам. Но е просто хоби. Поне за мен така стоят нещата. Предвид това, че съм най-възрастната в групата, за кога да се занимавам сериозно с танцуване? Но виж смятам сериозно да му се отдам при всеки удобен случай.
КирилКак възникна групата TokkiJjang?
Полина – Беше формирана на първо време от няколко момичета, едно от които беше лидерът ни Криси – основният инициатор. Те се бяха събрали да разучат танца на песента на Super Junior – Sexy, free & single. На последната К-поп дискотека за лятото упражняваха танца и аз поисках да ме научат. Казаха, че репетират в Борисовата градина и ако искам да заповядам. И така постепенно се събрахме всички. В началото тренирахме на паметника в Борисовата градина и то при невероятни метеорологични условия от рода на код жълто, оранжево и червено. Не се спирахме. Основната ни трудност обаче беше и си остана факта, че нямаме зала с огледала, в която да тренираме. В групата, човек който най-много помага е Бо. Тя е нашият координатор. Винаги се появява с тефтера си и казва кой къде трябва да е, на коя част от песента да мръдне, как точно да го направи. Тя е най-съвестния член. Що се отнася до лидера ни – Криси, тя е като маминка – ще ни нахрани и облече и като се ядоса, ще ни се накара едно хубаво. Това е така, защото често тренираме у тях и тя тъй като обича да готви винаги ни радва с нещо вкусно. Основният човек, който пречи в групата, признавам си, съм аз. Не знам дали защото съм най-голяма, но много често всяко предложение, което бъде произведено от останалите посреща моето яростно неодобрение.
Кирил – За какво мечтаеш?
Полина – За живот като от к-драма (във възможно най-добрия сценарий), където след трудностите идват хубавите време, намираш любовта, приятелите те подкрепят и всичко завършва щастливо. (пък ако може и тоя сценарий да се развива в Корея с някой хубав кореец няма да се оплача)
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Полина – Не е мое лично, но ще цитирам един от любимите ми автори:
„Because nothing is as perfect as you can imagine it. Because nothing is as exciting as your fantasy. A world of symbols, not the real world.”

Апетита идва с яденето както казват, и аз като доста гладен за информация и емоции вълк, продължих да тормозя момичетата. Втората ми жертва бе Яна Илиева. На 19 години от град София. Завършила е 142 СОУ Веселин Ханчев и Национална търговско-банкова гимназия, а от първи октомври тази година е първи курс студентка в Софийски университет. През свободното си време обича да излиза с приятели, да танцува, да чете или да гледа филми.
Кирил –  От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Яна Илиева – Желанието ми да се занимавам с К-поп дойде от множеството изгледани клипове на танци и песни, които след много повторения научих. Аз съм такъв тип човек, който гори от желание да показва наученото, което личи и от китайиската ми зодия – „Петел“.
Кирил Колко участия имаш и къде?
Яна – Още от малка обичам сценичните изяви те ме зареждат страшно много, за жалост като по-малка рядко имах възможността да участвам някъде, било то с танци или с пеене. Специално за К-попа сценичните ми изяви са няколко и различни, танцувала съм три пъти на конкурси и участвах  в два „флашмоба“,  пях веднъж.
Кирил Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Яна – Приемам този тип изяви по-скоро като мое хоби. Давам си ясна сметка, че нито съм на подходящата възраст, нито пък имам изключителен талант за да се развивам професионално в тази сфера. Това обаче не ми пречи да давам всичко от себе си в танците и в пеенето, и най-важното да се забавлявам.
Кирил Как възникна групата в която участваш?
Яна – Групата ни възникна съвсем спонтанно и доста интересно. Един ден се прибирах от училище, когато забелязах момиче със зелена чанта на която беше написано името на една корейска група. Отидох до нея и я попитах дали ги харесва.Тя ми отвърна с „да” и се заприказвахме. Свързахме се чрез интернет и започнахме да си пишем. След няколко седмици се разбрахме да излезем. Аз предложих да я заведа в един клуб в който се обсъжда аниме (тип японска анимация). Там аз и Yuki (момичето с чантата) се запознахме с Криси, която сега е наш лидер. Започнахме да тренираме заедно и една по една се появиха и другите момичета.  На кратко така се сформирахме.  Участието ни като група в  Kpop world dance festival стана възможно благодарение на страшно много хора на Г-жа  Ася Дамянова която ни помага за музикалното ни изпълнение, на Милен Донев, който ни  помогна за танца и на още много хора който най- вероятно пропускам, но не съм забравила. Тренирахме на много и различни места имали сме тренировки в къщите на всяка от нас,  ходили сме  да тренираме с Борисовата градина, след това тренирахме известно време в зала в читалище „Славянска беседа“ и в зала на танцово студио „Dance Zone“.
КирилЗа какво мечтаеш?
Яна – Не знам. Още не  съм решила. Мисля, че като по филмите трябва да намеря една голяма мечта и желанието да я постигна да ме води в живота, а до тогава ще имам своите малки мечти: да завърша успешно образованието си да намеря подходяща работа.
КирилНапиши ми твоето послание към света ?
Яна – Нещото което винаги съм искала  да притежавам е талант, който да ме отличава от другите и да ме прави по специална. С времето обаче осъзнах, че таланта не е нещо което избираш дали да  притежаваш, него просто го имаш или го нямаш. Аз обаче реших „Нищо че нямам талант, няма да спирам да се занимавам с любимите ми неща”-  танците и пеенето и тогава осъзнах – „Та аз имам талант“. Талантът ми се състои в това, да не се отказвам и да се опитвам да постигна целта си въпреки всичко. Не се отказвайте никога от мечтите си!

Третото ТокиДжанг в интервюто е лидерката на групата Кристина Георгиева:
КирилРазкажи ми за теб?
Криси  – Казвам се Кристина Георгиева (за всички съм Кико, Криси или Лидера) на 22 години съм от София,  3-та година студентка съм в Транспортния университет. Интересите са ми пряко свързани с К-поп музиката.  Пристрастена съм към слушане на музика (не мога да живея без нея). Любимата ми група е BIGBANG  и с радост бих нарекла себе си VIP (това е името на фенклуба на BIGBANG). Обичам да танцувам и да шия дрехи, най голяма ми страст е готвенето.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Криси – Желанието дойде спонтанно както много неща в живота ми.  Както основаването на ТокиДжанг, така един ден си казахме защо пък не, това е възможност да покажем на много хора,че Кпоп-а за нас е много повече от просто музика, за нас това е възможност любимите ни изпълнители да видят, че имат истински фенове в България.
КирилКолко участия имаш и къде?
Криси – За момента участията ми се свеждат до 3. Първото беше когато организрахме флашмоб на Wondergirls- Like This, а второто на Българската фен среща за Super Junior & DBSK, и последната ни изява беше на международния конкурс за К-поп изпълнения обявен от KBS.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Криси – С най-голям удоволствие, тъй като К-поп музиката ме допълва, просто няма друго такова удоволстие като да си пусна любима песен и да покажа, че съм се постарала и съм научила хореографията, по този начин подкрепям любимите си групи и доказвам на себе си че съм истински фен. Но разбира се, за мен това не е просто научаване на поредната хореография, а възможност да доразвия личността си.
КирилРазкажи за групата?
Криси – Ще започна с това, че бях обявена за лидер на групата след като по един или друг начин събрах момичетата. Групата възникна спонтанно, от едно приятелство към друго в рамките на 2 седмици се събрахме 7 почти непознати момичета. В последстивие към нас се присъедини и последния ни за момента член Вики и от непознати се превърнахме в първи приятелки. Понякога имаме търкания, но аз като лидер се справям. Ще кажа няколко думи за момичетата –  първо за нашето Онни(на корейски това е обръщение към  по-голям, казано от момиче към момиче ). Поли(Лин) има страхотни идеи и когато е в добро настроение споделя позитивизма си с всички. Божана(Бо)е нашия кординатор, без нея сме загубени. Илина (Нана )е просто най- усмихнатия човек на света и също така е страхотна в танците (запознахме се по време на К-поп дискотека, подлудихме дансинга). Яна (Яя) Тя е винаги готова за изява дори и да знае, че не сме на ниво, не случайно всичко започна от запознанството ми с нея. Вики(Тори) е винаги готова за нещо ново и колкото и щура идея да даде и се доверявам на 100%. Боги(Юки) тя е нашата дансинг машина чуе ли позната песен почва да танцува, знае толкова много хореографии, направо е изумителна. И на последно място нашето макне(на корейски това е обръщение към  най- малкия член на групата) Кунче, в нея има голям потенциал и се надявам в бъдеще да го развие на 100%. Също така имаме и нашите помощници като Милен Донев, на който много благодарим за помощта. За нас той е  по-голям брат и ментор.
КирилЗа какво мечтаеш?
Криси – Мечтая за момента, в който ще завърша образованието си и ще намеря подходящия за мен човек с който да изживея дните си щастливо. Мечтая един хубав ден да посетя Корея заедно с всичките ми момичета от ТокиДжанг и да изживеем тази мечта заедно, да видим любимите си изпълнители, да посетим концертите им, да викаме най силно… просто искам след 20 години да си кажа – Заслужаваше си всичките усилия!
Кирил –  Напиши ми твоето послание към света ?
Криси – Не ме бива много в посланията, но бих искала да споделя моето мото – “Carpe Diem” и по конкретно „граби момента“ / „живей днес“, за да можете след години да си кажете поне опитах. Определено е по-добре от колко да съжалявате цял живот, защото сте изпуснали момента. Най-хубави пожелания за всички от Лидера на ТокиДжанг.

Слеващата в интервюто е Бо (Божана Донева) или както се изрази за нея Криси – тя е координаторът на групата:
КирилРазкажи ми за себе си?
Божана – Мисля да започна от “име”, хаха. Приятелите ми ме наричат Бо, на 19 години съм, от София. Хобитата ми са най-разнообразни, и  нещата, по които съм най-запалена са музиката (било то танци, пеене или свирене на инструмент),  фотографията и видео монтажа (като правенето на AMVта например и не само. Ето пример с мое творение тук. Също така проявявам голям интерес към опознаването на южнокорейската култура.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Бо – Интересът при мен идва от досега ми с южнокорейската култура през последните 3 години, както и от любовта ми към музиката. А К-поп изпълнителите са на едно много високо и професионално ниво. Тяхната отдаденост към музиката и усилените тренировки, през които преминават са искрата, която породи в мен желанието и аз да опитам и да дам всичко от себе си. К-попът за мен е не само храна за очите. Той е и възпитател на духа. Той превръща К-поп феновете от цял свят в едно голямо семейство, което преодолява езиковите бариери и се грижи за своите членове, независимо от културните различия помежду ни. Затова К-попът за мен е нещо повече от музика.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Бо – Ако броим само К-поп участията, освен спонтанното танцуване на обществени  места с членове на групата, останалите не са много. Последното беше на 25ти Август заедно с цялата група TokkiJjang. Тепърва прохождаме, но се надявам в бъдеще да имаме още много съвместни проекти и възможност за изява.
Кирил –  Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Бо – За мен К-попа и възможността да бъда част от световната  музикална индустрия са една голяма мечта. Трудно достижима, но постижима. Затова даде ли ми се шанс в бъдеще, бих се възползвала от него и бих дала най-доброто от себе си.
КирилКак възникнаха готините зайчета – ТокиДжанг?
Бо – Нашият лидер се казва Криси, а колкото до групата – тя възникна случайно преди малко повече от 2 месеца. Обедини ни идеята за флашмоб изпълнение на К-поп песен. (Песента се казва Like this на Wonder girls). Това даде тласък на сформирането на групата. В момента групата се състои от 8 члена:  Криси, Юки, Кунче, Поли, Яна, Тори, Нана и аз. Тук искам да изкажа и специални благодарности на Милен Донев, който страшно много ни помага в тренировките и поддържа духа на групата. Благодаря ти!
Кирил – За какво мечтаеш?
Бо – За много здраве за мен и моите близки и приятели и за живот, заобиколен от музика, изпълнен с приключения и любов.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Бо – Животът е такъв, какъвто си го направиш. Не чакай щастието само да дойде при теб, а грабни всяка възможност, която ти се отдаде. Почитай родителите си, уважавай природата, бъди съпричастен към изпадналия в нужда. И не на последно място – уважавай себе си, за да те уважават и другите.

Тук дойде редът на Виктория Идакиева или Тори от ТокиДжанг:
Кирил Твой ред е Тори да ми разкажеш нещо за теб?
Тори – Аз съм Виктория Идакиева, но повечето ми приятели ми викат Тори. На 17 съм и съм от София. Сега съм 11ти клас в НСОУ „София” в паралелка „Издателски дейности и масови комуникации” . Всички ме знаят като много зает човек, тъй като ходя на различни уроци (английски, японски, танци), участвам в проекти и съм с отличен успех, но истината е, че аз предпочитам да съм с натоварена програма, защото така се организирам по-лесно. Свободното си време прекарвам в слушане на музика, танци, рисуване, писане на истории и срещи с приятели. Човек-мечтател съм и обожавам да витая из облаците, но когато се налага бързо слизам на земята. За мен най-важното нещо е музиката и без нея не мога да живея.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Тори – Танцувам от около 3 години, но заедно с интереса към танците се зароди обичта ми към Корея и Япония и към тяхната култура, а най-вече музиката им. Желанието да излезна на К-поп сцена притежавам от доста дълго време, но никога не съм имала смелостта да го направя сама, а нямах с кого. Когато се запознах с хората от TokkiJjang и ги гледах как се забавляват докато тренират, ми се прииска да изляза на сцена с тях, защото те го правят от сърце.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Тори – Ако трябва да считам участия във всякаква област, включвала съм се в много конкурси за живопис и летература, както и в много благотворителностти. Предполагам тук въпросът е насочен по-скоро към танцови изяви. Такива имам само една – на Фанта Фестивала тази година заедно с Hyphers. Участия в областта на К-попа нямах преди това състезание, но сега предстоят още няклолко.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Тори – Говорим ли за танците като цяло, отговорът ми е да. Имам намерение да се занимавам сериозно с танци, но няма да изоставя другите ми задължения, тъй като имам по-различни планове за бъдещето. Относно К-поп кавърите, поне за сега, имам намерение да съм сериозна, защото намерих хора, с които да правя едно от нещата, които харесвам, и не искам да ги предам.
КирилКак се сформира ТокиДжанг?
За самото възникване на групата е по-добре другите да разкажат, защото аз не съм в нея от началото и знам мъничко. Едно със сигурност знам и то е, че групата е сформирана за забавление. Не искаме да се превръщаме в хора, танцуващи само и единствено да се докажат колко са добри. Искаме да вкараме удоволствие в това, с което се занимаваме. Аз се присъединих към групата около 3 седмици преди състезанието. Историята е дълга, но на кратко един ден отидох да ги гледам и тъй като Поли и Юки знаеха, че се занимавам с танци ме помолиха да им помагам. Следващия път като отидох, Криси, лидерката ни, ме попита дали искам да се присъединя, защото едно момиче – Нана, не се знае дали ще може да дойде, а и само от гледане бях запомнила части от танца. И така станах Tokki. Въпросът с тренировките е може би най-интересен и забавен. Защото сме на различни места постоянно. Когато можем използваме залата на читалище „Славянска беседа” . Там хората бяха достатъчно благородни да ни търпят доста често по цял ден. Когато не сме в залата, отиваме в някой парк.
Кирил – За какво мечтаеш?
Тори – Мечтая за много неща – материални и нематериални. Надявам се да замина за Великобритания да следвам и някой ден като стана известен автор, критик или журналист да се оттегля и да си направя малка пекарна/сладкарница. Желая да обиколя света. Жадувам да се срещна с идолите си: Quest Crew, Shaun Evaristo, Lyle Beniga, Freddy(виетнамски хореограф) и Taemin(SHINee). Искам някой ден да се запозная с много от групите, които слушам и да ги опозная като хора, а не като звезди или поне да стоя на една сцена с тях. Общо взето мечтая за много неща.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Тори – Нека разликите ни не ни раздалечават едни от други, а да ни сближават, защото така ще научим много нови неща. Не бъдете повърхностни. Не съдете за нещата по корицата и етикета, защото много често те са две пълни противоположностти. Ако си различен, вярвай в себе си и се усмихвай, не се поддавай на чуждото мнение. Човек трябва да повярва в себе си и да се забавлява и всичко е възможно.

Трябва да призная, че тези момичета запалиха у мен интереса към изкуството, което правят и ме превърнаха в свой почитател. Следващата от тях, която ми отговори на въпросите бе Нана – Илина Здравкова:

Нана – Казвам се Илина и съм на 18 години (почти 19; интересен факт: с Поли сме родени на една и съща дата – 27 Oктомври руулз). Към настоящия момент все още живея в София, но до края на месеца трябва да стегна куфарите и да се телепортирам във Великобритания, където следващите няколоко години ще уча електронно и електрическо инженерство в ланкастърския университет.  Хобита и интереси имам безбожно много. Със сигурност ще пропусна доста, но ще пробвам да синтезирам. Харесвам спорта като цяло, като последната мода сега ми е пракур. Едно от най-значимите за мен хобита е един не толкова популярен спорт – корабомоделизма … и в частност: клас FSR V. (радиоуправляеми лодки с двигатели с вътрешно горене (разделени в пет категории, в зависимост от обема на двигателя). Обичам да чета, да рисувам, харесва ми да свиря на пиано. Отскоро се запалих яко по аниме-та, манга, вокалоиди, косплей, J-pop и изобщо Japanese stuff. Толкова много, че започнах самостоятелно да уча японски, а после продължих с курс. Та покрай страната на Изгряващото слънце, се запознах и с Корея, К-рор, К-драми и кухня и изобщо най – новата ми страст, благодарение на която се запознах с много готини хора –Токкитата. Падам си шапкоманиачка, за дa компенсирам незаинтересоваността ми от дрехи, обувки, чанти, гримове, молове, момчета и прочие.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Нана – Най-вече от музиката! Като я чуеш и не се усещаш кога си заклатил глава в такт с ритъма, продължаваш  да се придвижваш с яки стъпки и като се усетиш на tutting-a,  вече няма връщане назад: всички са те видяли. А като знаеш колко е забавно, естествено е да поискаш да го споделиш по един или друг начин.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Нана – Ако говорим за К-поп изяви, нямам нито една.  Не броя СуДжу и DBSK фен срещата, тъй като тя си беше „домашен белот“. Принципно се готвех заедно с останалите Токкита за фестивала, но поради различни обстоятелства нямах възможност да участвам докрай. Успях да отида само за морална подкрепа.
Кирил – Смяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Нана – Зависи какво се има предвид под „сериозно“. Дали ще продължа да танцувам? Определено, със сигурност, без две мнения по въпроса – да… корейският поп стана част от живота ми и няма как да не се занимавам с него. Чисто любителски, но от сърце.
Кирил – Как възникна групата, в която участваш?
Нана – Сигурна съм,че останалите са обяснили с подробности. Аз мога само да разкажа от моята перспектива –  Червената нишка на съдбата ме завърза за групата. Бях последното попълнение (преди Тори да се присъедини). И то как стана: бях си намерила дружинка, с която да отида на първата К-поп дискотека за тази година, но в последния момент всички се отказаха. Бях напът да зарежа и аз, но меракът ми все пак се оказа по-голям. Там се запознах с токитата. След това започнахме да се събираме, и така се започна. Като прякор в групата аз съм Нана(-джанг); Поли е Попо(-джанг); Бо е Бобо-(джанг); Яна стана Я-Я(-джанг); за Юки имаше предложение Ю-Ю(-джанг), но и никой не й казва така; Кунче нашега си каза КуКу(-джанг), но май аз съм единствената, която й казва така… и то само от време на време;  Криси ту е Кики(-джанг), ту е Кику(-джанг); а на Тори не съм присъствала на обсъжданията за прякор, ако е имало такива. За сложните семейни отношения в групата не знам дали са разказвали, но за протокола, аз съм детегледачката.
Всички се събираме, за да се забавляваме, така че няма кой да пречи. За помагане – всеки прави, каквото му е по силите, а най-голямата ни трудност, според мен, е времето. Ние сме осем момичета на различна възраст и всяка гони различни задачи, затова е сравнително трудно (особено сега,когато лятната ваканция свърши) да намерим подходящо време, когато да се събираме всички.
Кирил – За какво мечтаеш?
Нана – Говориш с реалист и така зададен, въпросът е труден за отговаряне. Имам цели. Като да се справя с ученето в чужбина, например. Мечтаенето е по-скоро тайно надяване за по-малко вероятни неща, като да посетя Корея и Япония или да срещна идолите си.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Нана – Искам светът да престане да бъде егоист! Да се научи да се забавлява, но не за сметка на другите. Да бъде по-човечен! …и да не свършва тази 2012 година.

Следващия разговор е със Кунче или най-малкия ( на14 години ) участник в група ТокиДжанг:

Кирил – Разкажи ми за теб?
Кунче – Казвам се Кунче и съм на 14 години, най-малката от групата. Родена съм в София, но родителите ми са от Виетнам. Имам по-голям брат, който се занимава с музика. Уча в 18 СОУ Уилям Гладстоун и също уча корейски език. Моите хобита са фотографията и танците. Обичам да снимам пейзажи
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Кунче – Чрез К-Поп-а изразявам себе си и мога да покажа какво мога. За пръв път една моя съученичка ми пусна К-поп песен, в началото въобще не ми хареса… някак беше ми странно, но постепенно почнаха да ми харесват и си намирах песните все по-често и по-често. Обичам да слушам К-поп и да гледам тeхните драми, в някои сериали има много смисъл и понякога ти помага в живота. Обличала съм ханбок, това е корейска народна носия. Обичам да посещавам събития свързани с Корея, научавам се повече и повече неща и с всеки изминал ден се убеждавам, че е прекрасна страна. Преди да изляза на сцената за K-POP WORLD FESTIVAL бях много притеснена, страх ме беше да не сгреша, но когато излязох на сцената сякаш всичко се изпари и се забавлявахме истински, беше невероятно.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Кунче – Имала съм множество изяви на пиано и едно с танци. Едно от участията ми като пианистка беше Коледен концерт в читалище „Славянска беседа„, където изпълних етюди на Черни и пиесата Ромео и Жулиета.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Кунче – Бих искала да се занимавам с танците като хоби, защото ме карат да се чувствам щастлива. След като завърша мечтата ми е да специализирам в областта на фотографията. Много обичам да снимам и да използвам всякаква фотографска техника. Бих искала да покажа представите ми за света, моите емоции и чувства през обектива на фотоапарата.
Кирил – Как възникна групата в която участваш ?
Кунче – Групата беше възникнала когато се присъединих към нея. Репетираме в залата на „Славянска беседа“ или Studio Dance Zone. Лидера е Криси. Основно сега ни помага Милен Донев. Нищо не ни пречи за момента понякога трудностите са ни някои движения, скоростта и синхрона.
Кирил – За какво мечтаеш?
Кунче – Мечтая да отида в Южна Корея да уча там и евентуално да живея.
Кирил – Изпрати твоето послание към света ?
Кунче – Никога да не зарязвате мечтите си, вярвайте в себе си борете се до край и се занимавайте с това което обичате и ви доставя удоволствие!

За финал представям и последния участник в това вълнуващо интервю. Тя се казва Юки Чан, на 15 години и е от София. Учи в 3 СОУ „Марин Дринов“. Като цяло се интересува от Азия и всичко свързано с изкуство. Обича да спортува и да тренира и учи К-поп танци.

Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Юки – От групата St.319, за мен те са наистина добри и искам някой ден да стана добра като тях и най-вече като Jay-D (Main Dancer – Leader of St.319’s Boys)
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Юки – На сцена само едно на KPOP World Festival .Но с част от групата сме снимали и Флашмоод.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Юки – ДАААААААААААААААААА!
Кирил – Как възникна групата в която участваш?
Юки –  Всичко започна за удоволствие, не сме мислели  за участия и такива неща. Но един ден се решихме да станем група и да продължим с К-поп танците. Засега тренираме на най различни места. Имаме си страхотен лидер G-DRAGON( Криси) и EVIL MAKNE  Кунче  е и другите са супер готини  хора Поли, Яна, Вики, Нана и Бо,  и да  не забравя мениджъра ни Фан. Засега ни помага Милен Донев с танците.
Кирил – За какво мечтаеш?
Юки – Да отида в Южна Корея и да видя INFINITE  и  EunHyuk.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Юки – Keep  calm and listen to K – pop!
Това са те TokkiJjang 토끼짱. Показаха ми една страна от света, която до момента дори не предполагах, че съществува. Докоснах се до мечтите, емоциите и желанията на всяка една от тях и трябва да призная, че ме направиха горещ техен почитател. Желая им успехи, където и да се намират по света. Желая им никога да не забравят, че са токита. Надявам се, че за в бъдеще, ще имат успехи на К-поп сцената и всяко едно от осемте момичета ще реализира мечтите си. Успех на всички и на добър час.

Милен Донев

Днес имам удоволствието да представя в категория „Лица“, един стар мой приятел и съученик от дете. Трябва да си призная, че с течение на годините бях изгубил напълно връзка с него и до преди ерата на Фейсбук, не знаех изобщо какво се случва с този човек. Минаха години и бяхме млади! Сега пак годините минават, но сякаш той е успял да обърне посоката на течение и времето не му влияе. Той е от хората, които те карат, тайничко в себе си да се замислиш и да им завиждаш благородно … или не толкова благородно! Милен Донев е човек на изкуството, с което искам да кажа изкуството в повече от едно от хилядите му измерения. Донев е професионален web designer, и освен с дизайна се занимава сериозно с танци и обича да пътува. Ако може да се каже, че има хора, които се раждат под щастлива звезда и всичко в живота им върви то господин Донев е един от тях.

Началото … Един щастлив клас от ССУПФ „Юлиус Фучик“ 1994г.

Въпреки натоварения си график, както казах човекът върши няколко неща едновременно и съумява да пътува по света, той намери време да ми даде кратко интервю и да ми разкаже какво се случва с него:

Кирил –  Кой е Милен Донев?
Милен Донев – Може да се каже, че е човек-мечтател. Човек, който се хвърля с голяма емоция в различни начинания. През последните 7 години се занимавам професионално с уеб дизайн, но тази ми страст, превърнала се в професия не замества всичките ми житейски направления. Държа винаги да има разделение между професионалната работа и личните проекти, било то отново свързани с дизайн или пък нещо съвсем различно. Може да се каже, че наблягам на детайла във всяко едно отношение и това ми помага да израствам и надскачам себе си.

Щастливия клас е на път да се разпадне

Абитуриентски бал 1997г.

Кирил –  Какво харесва и какво не харесва Милен?
Милен – Това е доста обширна тема. Общо взето се стремя нещата, хората или ситуациите, които не харесвам или ме дразнят да ги разбера, променя и в крайна сметка винаги да извлека позитивното. Нещата, които харесвам са много. Обичам близките и приятелите си. Харесва ми да прекарвам времето си и с нови хора, на нови места. Винаги когато имам възможност пътувам и имам чудесни спомени от Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия и Великобритания. Догодина освен отново в Чехия, планирам да посетя и Австрия и Япония. Като оставим на страна дизайна и танците имам доста хобита, които ми доставят удоволствие – пиша проза, обожавам да готвя, занимавам се с кулинарен карвинг и др.

Ин ди арми

Кирил –  От къде идва любовта към изкуството и в частност дизайна?
Милен – Сигурно е ген. Дядо ми Никола Златев е именит български художник, майка ми и баща ми също са художници, а сестра ми завърши актьорско майсторство. От тях съм наследил любовта си към изящните изкуства, живописта и графиката. В дома ми като малък прекарвах часове, разглеждайки книги с репродукции, като авторите от Ренесанса ми бяха любими. В гимназията новите технологии ме привличаха доста и накрая се получи тази смес между компютрите и изкуството – уеб дизайна.

Кирил –  Над какви нови проекти работиш в момента?
Милен – В последно време уж реших да си дам почивка, от февруари месец съм на свободна практика, а задачите се оказаха доста. Последните ми проекти са дизайни на фирмен сайт и електронен магазин за български клиент, както и дизайн на уеб сайт за Главболгарстрой Холдинг – изграждане на бизнес инкубатор по оперативна програма, финансирана от Европейския съюз. Дизайните вече са одобрени и препратени към програмистите.
Отделно от това в момента помагам по проект за създаване на голямо танцово студио в центъра на София. Едни от най-известните български хореографи ще преподават там. Желанието ни е повече деца и млади хора да могат да се докоснат до красотата на танца, независимо от стила. За това са нужни освен добри преподаватели и подходящи условия и в момента работим по изграждане на две големи зали за танци.
Миналата седмица имах радостта да помагам с каквото мога на група начинаещи на възраст от 14 до 25 години. Те се подготвяха за K-POP WORLD FESTIVAL 2012. Момичетата от цялата група бяха страхотни, заразяват те с ентусиазма си. Интересното на този фестивал, организиран от Корейската телевизия КBS е, че в него не участват професионални танцьори и певци, а самите фенове се представят на сцена с изпълнения на песни и танци на своите корейски идоли. Искрено съм щастлив съм за TokkiJjang (групата, с която се запознах във вторник и прекарахме последните 4 дни в репетиции) – много се стараха и трудиха с часове. Аз винаги искам още и още, а за момичета, повечето от които никога не са танцували и участвали на сцена представянето им беше много добро. За песните просто не мога да повярвам как всички участници работиха до последно с текстове на корейски и постоянни репетиции. Изисква се огромна смелост да излезеш на сцена пред публика, дори да не си ползвал микрофон и да пееш на толкова труден език. Групата, с която работих заеха 5-то място от 16 участника и много се гордея с тях.

Кирил –  Какви са условията за работа на професионалните дизайнери в България днес?
Милен – Както навсякъде и в България браншът е разделен на много фирми, като повечето от тях се познаваме, т.к. работим в една сфера, познаваме работата си. С годините настъпиха промени и в последно време може да се каже, че на пазара тук се наложиха няколко местни фирми, които се считат за еталон.
Работата е много динамична, т.к. моделите и стандартите непрекъснато се променят, разширяват, излизат нови технологии, мобилни устройства, тенденции в дизайна и ние трябва да се движим в крак с тях. Работи се не само за български клиенти, но и за такива от цял свят, така че стандартът е висок. Всичко това зависи много от ръководните кадри във фирмата, но като цяло може да се твърди, че условията, сравнени с тези в други браншове в страната са малко по-добри.

Кирил –  Мислил ли си да напуснеш страната и да пробваш работа в чужбина?
Милен – Преди известно време мислих по въпроса. Миналата година прекарах няколко седмици в Лондон. Бях на почивка там, посещавах репетиции в танцови студия в Covent Garden. Градът ми хареса, много космополитен с ведри, усмихнати и любезни хора. След като се прибрах в София дълго време си задавах въпроса за преместване там, но в крайна сметка тук са моите приятели и близки и не бих искал да напусна страната завинаги.

Кирил –  Какво ти е мнението за авторските права в България, спазват ли се, и някой нарушавал ли е твоите досега?
Милен – Вървим в правилната посока, но сме още далеч. Може би е до манталитет, но често тук на хората им е чудно защо да плащат за нещо, което могат да вземат безплатно. Клиентите от друга страна също не са достатъчно информирани и понякога просто си харесват някоя картинка от Интернет , копират я и ти казват: Искам да се ползва в сайта ми. Не ги интересува, дизайн, концепция, стратегия, авторски права. Много колеги ползват световните image-bank-и, като просто взимат това, което им допадне, изтриват водния знак и го включват в работата си.
Колкото лично до мен, преди време разработвах сайт за една галерия. Създадох дизайна, беше одобрен, но програмирането в последствие се оказа, че ще поеме повече ресурси от предвиденото и клиента прекрати договора. След известно време посетих адреса и се оказа, че от галерията са наели студент-програмист, който да напише кода на сайта. От галерията бяха си харесали вече моя дизайн (без да го платят) и имаха част от работните ми файлове и ги бяха дали на програмиста да ги използва за шаблон и като краен резултат видях едно недоизпипано копие на моята визия. И други по-фрапиращи случай има, но вече може да се каже, че са рядкост. Преди месец видях част от своя работа да се използва в официален сайт, но след като се свързах със собственика бе премахнаха, макар и без извинение или дори отговор. Става въпрос за новия официален сайт на ПФК Левски и мой стар личен проект за фен-сайт (който за
съжаление вече не актуализирам, поради липса на време)
http://www.pfclevski.eu/ от който бяха използвали мое авторско изображение.

Кирил –  Къде и като какъв се виждаш в следващите 5 години?
Милен – Трудно е да се каже, тъй като много обичам да пътувам, но се надявам в крайна сметка да съм вече улегнал, със семейство и прекрасни деца.

Кирил –  Мислил ли си да започнеш собствен бизнес?
Милен – Доста пъти са ми хрумвали идеи, всичките в различни области, даже съм ги развивал в детайли, но за момента не го планирам сериозно, ако случайно започна бизнес, той със сигурност ще е в България.

Кирил –  Накъде върви страната ни и как я виждаш ти в близко бъдеще?
Милен – Щастлив съм да отбележа, че макар и много хора да са недоволни, нещата около нас се подобряват. Нужно е повече да обръщаме внимание с какво ние допринасяме да бъде животът ни по-добър, а не просто да се оплакваме. Страната ни върви в правилна посока, но всичко зависи от самите нас. Да се гледа винаги с позитивизъм и добро настроение. В последните години инфраструктурата се подобри и лично за себе си мога да кажа, че съм щастлив тук.

Кирил –  Танците само хоби ли са, или възнамеряваш да се занимаваш професионално с тях?
Милен – На моите години няма как да са нещо повече от хоби. Започнах да танцувам едва през 2008ма година. До момента смених много места и стилове. Танцувах хип-хоп, модерен танц и дори класически балет. В момента наблягам на хип-хоп танците, като стиловете в хип-хоп-а са толкова много и удоволствието е страхотно. Това лято в Чехия се проведе за поредна година STREET DANCE CAMP – SDK EUROPE 2012. На този лагер най-известните световни хореографи, работещи с Beyonce, Janet Jackson, Madonna и др., водиха класове по танци и ни предаваха своя опит, знания и история. С приятели от танцовите студия в България бяхме заедно там и е невероятно как хип-хоп културата събира на едно място толкова много хора от цял свят, всички с любов към танца.

Кирил –  Какво послание би отправил към света и читателите на http://www.elblogdekiril.wordpress.com ?
Милен – Не поставяйте граници на своите възможности, ако в момента правите нещо което не харесвате – зарежете го. Работете това, което обичате и Ви доставя удоволствие, така всеки Ваш ежедневен ден ще е запомнящ се, значим и пълен с удовлетворение. Усмихвайте се на хората около вас и използвайте всяка възможност да научите нещо повече.

За K-Pop културата, в една следваща тема ще ми разкажат момичетата от група TokkiJjang. А на моя приятел Милен му желая само успехи. Надявам се Милене хората да те  обичат и да те следват както досега и да помогнеш за изграждането на много млади таланти в България.

Вандалиа арт и дизайн

От доста дълго време се каня да публикувам дизайнерския проект на един мой приятел, и днес мисля, че е чудесен момент да го направя. Той е от Колумбия от столицата Богота. Провидението ни срещна в Испания, работихме заедно известно време и за същото време успяхме да станем приятели завинаги. Уеймар Аумада е на 24г. човек на изкуството, дизайнер, илюстратор, фотограф и ценител на красивото. Странното име Уеймар идва от името на немският град Ваймар, където баща му е бил на специализация в младостта си. Толкова харесал града, че решил да кръсти сина си със същото име. Когато беше тук в Мадрид, видях негови работи, имах възможността да прекарам известно време с него и да науча за него като човек.

За съжаление, след известно време той трябваше да си замине обратно за Колумбия. Поддържайки връзка с него разбрах, че е на път да осъществи един стар негов проект създавайки артистичен кръг, който да се знимава с дизайн, илюстрации и изкуство. Каза ми, че групата от приятели, се е превърнала в професионалисти и е нарекла себе си Вандалиа.

Вандалиа всъщност са четирима приятели, а именно:

Уеймар Аумада – графичен дизайн

Каталина Роа – индустриален дизайн

Лилиана Неуто – индустриален дизайн

Хулиан Гутиерес – графичен дизайн и фотография

Доста дълго време ми отне да успея да го убедя да ми разкаже за проекта и да ми даде кратко интервю:

Кирил Разкажи ми върху какво работиш напоследък?

УеймарВандалиа сме група приятели, които решихме да се обединим и да правим изкуство и дизайн насочено към илюстрациите, като база за развитие на стоки и услуги. Нашата инициатива е насочена към създаване на място за работа на хора на изкуството , дизайнери и всички от бранша. Място, което да е отправна точка в кариерата на талантливи артисти, дизайнери и фотографи и илюстратори.
Вандалиа Фанзин, която е наша публикация, се е насочила към подпомагането и развитието на нови таланти. Искаме да се превърне в ърбън галерия на изкуството. Задаваме тема и на основата на конкурсното начало, хората, които искат да участват, могат свободно да го направят. Накрая избираме най-добрите работи и ги публикуваме.

Вандалиа има други две линии на работа – Вандалиа Коротос или продукти с наши илюстрации и Вандалиа Чирос – илюстрации на Вандалиа върху дрехи.

Кирил – Какви цели  си си поставил с този проект?

УеймарВандалиа искаме да създадем благоприятни условия за сближаване на изкуството, дизайна и тези, които се интересуват от тази тема. Инициативата предлага участие в проект, от който Вандалиа и артистите се възползват. Вандалиа се превръща в платформа за подкрепа. Търсим винаги обратната връзка с всички, които работят или са работили с Вандалиа. Създали сме среда, където всеки ден научаваме нещо ново и винаги има интересни неща.

Кирил – Имал ли си успехи и признание с Вандалиа досега?

Уеймар – Работата с Вандалиа досега е задоволителна. Има още много да се направи и създаде и уреди. За тази една година и няколко месеца успяхме да се научим на много неща. Не беше лесно, но въпреки всичко проекта има добър прием сред хората на изкуството и все повече добиваме популярност. Имаме тесни връзки с дизайнери от Аржентина и Испания и очакваме да се разпространи идеята Вандалиа и в други страни по-света. Идеята ни е да представим изкуство на все по-широка публика.

Да, имаме успехи, постигнахме първоначално поставените цели и продължаваме развитието. Признанието и наградите ще дойдат с времето.

Кирил – От къде идва вдъхновението ти?

Уеймар – Вдъхновението идва от нуждата да правим още и още изкуство. Изкуство, което нее изолирано ами е свързано с много хора, които могат да изразят себе си и да намерят хиляди нови теми и концепции . Вдъхновението идва от любовта към изкуството.

Кирил – Кои автори или течения в изкуството влияят върху твоята работа?

Уеймар – Върху Вандалиа огромно влияние имат уличните графити или така нареченото улично изкуство Street Art. Много често тези художници ги обявяват за вандали, които въпреки всичко разкрасяват сивите бетонни стени във всеки град със своето изкуство. От тях се роди Вандалиа, за да доразвие тази концепция и да докаже, че изкуството дори уличното може да бъде изпълнено с много съдържание.

Художник, който е допринесъл по-някакъв начин и има влияние върху работата ни е Mc Bess, неговото  рисуване със само едно мастило,  вдъхнови нашия Фанзин. Той владее много добре рисуването с два цвята, което увеличва значително стойността при създаването на илюстрации, тъй като е налице по-голямо търсене в дълбочината на цвета, които да бъдат предложен на публиката.

Parrae е друг важен фактор, който служи за референция в нашата работа. Създаваните от него плоски цветове, ни научиха на друга техника, която допреди не употребявахме в илюстрациите, които Вандалиа прави. Накрая идва влиянието на Bansky, чиято работа използваме в създаването на нашия Фанзин, критичните теми, и въобще от всичко социално по-малко.

Кирил – Как виждаш светът днес, какво усещане имаш?

Уеймар – Вярваме, е светът има нужда от малко чувствителност. Всичко се развива прекалено бързо, и сякаш липсва чувствителност, да можем да оценим това, което имаме, и това, което ни заобикаля.
Вярваме, че хората днес има сериозна нужда от нови алтернативи. Нужда да излезеш от ежедневието, да имаш афинитет към нещата, да наблюдаваш какво те заобикаля, да видиш изкуството, да го почувстваш. Да разбереш, че може да почерпиш вдъхновение от него.

Кирил – Къде мислиш, че ще бъде Вандалиа след 5 години?

Уеймар – Целта на Вандалиа е да се превърнем в един сериозен колектив и да произвеждаме сериозни илюстрации. Колектив, в който авторите да имат възможност да покажат работата си пред сериозна аудитория.
Искам Вандалиа да функционира като галерия, която отваря място за всички хора на изкуството. Да се превърне място, където главните герои са дизайна, фотографията, илюстрациите и всичко, с което ще се срещнем в бъдещето. Целта на Вандалиа е да популяризира изкуството в нашата страна и в чужбина. Да популяризира нашия колектив и работата ни да бъде оценена достойно.


Искам да ти благодаря от името на Вандалиа за отделеното време и място, и да призова хората, които искат да ни познават, че могат да се свържат с нас чрез следните координати:

vandaliafanzine@gmail.com

www.facebook.com/vandalia.ilustracion

twitter:  @vandaliart

.

Мадридската кланица

Централен вход Кланица Мадрид (известна също като Общинска Кланица Легазпи), е сбор от 48 сгради, посветени да изпълняват функции на кланица на добитък и пазар на месо. В момента, мястото е превърнато от община Мадрид в огромен културен център. Кланицата се намира по протежение на крайбрежната алея на тополите в района на Аргансуела в южната част на Мадрид, на брега на река Мансанарес и съставя част от парк със същото име. Това е парцел от дванайсет акра площ с няколко сгради типични за промишлената архитектура на прехода от XIX и XX век. Тя е построена в началото на ХХ век в ненаселена зона на Мадрид в отговор на нарастващото население на града и като подмяна на старата къща-кланица Пуерта де Толедо.

Кланицата е проектирана от архитектите Луис Беджидо и Гонзалес, по-поръчка на общината а с изграждането се заема инжинерът Хосе Еухенио Рибера в периода 1911г. – 1925г. Работи като кланица и пазар за месо на едро 60 години, когато през 1996г. е затворена напълно. От изграждането си до превръщането му в културен център не търпи никакви промени и реконструкции. Бива изоставена почти 15г. През 2007г. започва тотална реконструкция и за няколко години мястото се превръща в най-големия културен център в Мадрид. Там се помещават седалищата на организации като Националния Балет на Испания, Национална асоциация по-танци, Фондация АРКО, кметството на община Аргансуела и едно полицейско управление.

Всичкото това се слива с парк Мансанарес, където част от реката е превърната в гребен канал за олимпиадата, за която гр. Мадрид бе кандидат, но загуби. Очаква се, да му се даде следващата олимпиада. Парка е с дължина 9 километра с над 15 моста и редица атракции, между които Стадион Висенте Калдерон.