Големият Стоян. Една Емоционална История.

Когато пристигнах в града, за да проведа семинар по въпросите на силовия мениджмънт, ме поканиха на вечеря, за да ми разкажат накратко за хората, пред които щяхда говоря на другия ден.

Лидер на групата очевидно беше Големия Стоян — огромен плещест мъж с дълбок боботещ глас. На вечерята той ме осведоми, че се занимава с уреждане на конфликти в огромна международна организация. Работата му била да посещава поделенията и клоновете на фирмата, където се налага да бъде прекъснат договорът със съответния началник.

— Иване — каза той, — очаквам с нетърпение утрешния ден, защото всички имат нужда да изслушат един силен човек като мен. Тогава ще разберат, че моят стил наистина е правилен — ухили се той и намигна.

Усмихнах се. Знаех, че следващият ден няма да му донесе онова, което очакваше.
В деня на семинара той през цялото време седеше неспокойно и след края излезе, без нищо да ми каже.

Три години по-късно пак дойдох в града за друг семинар по мениджмънт с почти същата група. Големия Стоян отново беше там. Към десет часа той внезапно се изправи и високо запита:
— Иване, може ли да кажа нещо на тези хора?
Усмихнах се и казах:
— Разбира се. Когато някой е голям колкото теб Стояне, той може да каже всичко, което си поиска.
— Познавате ме добре — започна Големият Стоян, — и някои знаят какво се случи с мен. Искам, обаче, да го споделя с всички. Ванка, мисля, че като свърша, ще оцениш разказаното.

Миналия път, когато чух да говориш, че човек може да стане истински силен едва когато се научи да казва на най-близките си, че ги обича, помислих си, че това са сантиментални глупости. Чудех се какво общо има, по дяволите, между обичта и това да си силен.

Каза, че силата е като кожа, а твърдостта — като гранит, че силният ум е открит, пъргав, дисциплиниран и упорит. Но не виждах какво общо има любовта с всичко това. Същата вечер, докато седях във всекидневната срещу съпругата си, твоите думи все не ми излизаха от ума. Какъв ли кураж чак толкова се изисква, за да кажа на съпругата си, че я обичам? Не можеше ли всеки да го направи? Ти спомена още, че това трябва да стане на светло и не в спалнята.

Усетих, че си прочиствам гърлото и се опитвам да започна, но изведнъж спрях. Жена ми ме погледна и попита какво съм казал: „Ами, нищо”, смънках аз. След това внезапно станах, прекосих стаята, нервно взех вестника й, сложих го настрана и рекох: „Миленка, обичам те.” За миг тя остана смаяна. После от очите й бликнаха сълзи и тя промълви: „Скъпи, и аз те обичам, но от двадесет и пет години за първи път ми го казваш по този начин.”

Поговорихме известно време за това, че когато хората истински се обичат, чрез любовта могат да бъдат решени всички проблеми, и внезапно ми хрумна да се обадя на по-големия ми син в София. Всъщност ние никога не бяхме общували както трябва. Щом чух гласа му по телефона, аз на един дъх казах: „Сине, имаш пълното право да си мислиш, че съм пиян, но не съм. Реших да ти се обадя, за да ти кажа, че те обичам.”

За миг настъпи мълчание, а после той каза тихо: „Татко, аз, разбира се се досещах за това, но наистина ми е много приятно да го чуя. Искам да знаеш, че и аз те обичам.” Побъбрихме си, а след това се обадих и на по-малкия ми син в Пловдив.

С него бяхме по-близки. Казах и на него същото и това отново стана повод за искрен разговор. Докато същата нощ лежах в леглото и мислех, осъзнах всичко, което ти беше говорил през деня за основните положения на истинския мениджмънт, и думите ти придобиха нов смисъл. Можех да го проумея и да го използвам само ако действително разбирах и използвах силата на любовта.

Започнах да чета книги и ще ти призная, Джо, оказа се, че много велики хора са писали по този въпрос. Всичко това ми помогна да осъзная огромното значение на любовта в живота ми, у дома и в службата.

Както някои от присъстващите тук знаят, аз действително промених моя начин на работа с хората. Започнах да ги изслушвам по-внимателно и наистина да чувам какво ми казват. Разбрах какво значи да се опитваш да откриеш силните страни на човека, вместо да се занимаваш със слабостите му. Изпитвах истинска наслада, когато помагах на някого да изгради своето самочувствие.

Може би най-важното от всичко беше, че наистина разбрах — най-подходящият начин да изразиш любов и уважение към хората е като им покажеш, че очакваш от тях да използват силните си страни за постигане на целите, които заедно сте набелязали.

Ванка, с това, което казах, исках да изразя моята благодарност. Между другото, сега съм изпълнителен Вицепрезидент и ме наричат стълба на компанията. Е, това е. А сега продължавайте да слушате внимателно!
Иван Стоянов

„Пилешка супа за душата“ Джак Канфийлд

Advertisements

TokkiJjang – 토끼짱

Преди няколко дни публикувах кратък разговор с един мой стар приятел – Милен Донев. Той ми спомена, че от скоро помага на music and dance K-Pop група на име TokkiJjang. K-Pop ( абревиатура за корейска популярна музика, на английски език ), е музикален жанр, който включва различни стилове като електронната денс музика, хип-хоп, рап, рок, R & B и т.н., той е популярен  в Южна Корея, тъй като в Северна Корея няма  музикална индустрия със западното влияние.
Аз дотогава дори не бях чувал за подобен стил музика и танци. Малко след това Милен ме свърза с групата, съставена изцяло от момичета. Съгласиха се да ми разкажат за себе си и за изкуството, с което се занимават. Те са осем момичета, и всяка от тях придава специален чар и магнетизъм на групата.

За името на групата – TokkiJjang, ми разказа Полина Велева:
Репетирахме вече от близо седмица, когато се появи въпроса –  Ние няма ли да си измислим някакво име? Всички почнаха да предлагат разни неща кое от кое по-странни. За едно обаче бяхме единодушни, че трябва да има някаква корейска дума в името… Тогава някой предложи да сме някакво животно… и започнахме да мислим какво… искахме панда, но не звучеше добре. Минахме през доста животни, някой за които не знаехме как са на корейски. И понеже след сериал като „You’re beautiful“ всеки знае, че заек е „Токки“, някой го предложи. Аз преди това бях коментирала с тях, че пиша магистърска теза за „корейската вълна“ и там съм срещнала нелогизми като „момджанг“, с което е смесица от думите „мом“ – тяло и „джанг“ „яко“, „страхотно“, което ще рече че като израз това означава хубаво тяло. Та от тогава си бяхме харесали „джанг“, просто търсехме име на животно, което да сложим пред него. Когато някоя от нас предложи „токки“, нещата като че ли се подредиха. И имаше смисъл, защото никоя от нас не се е занимавала професионално с танци и бяхме и все още сме тотални токита (зайчета), но пък това не ни пречи да сме „страхотни“ („джанг“).
Кирил Разкажи ми за теб накратко?
Полина Велева – Казвам се Полина, но всички в групата ми казват Поли и малцина „посветени” Чули (защото ужасно много приличам по характер на Heechul от Super Junior) или Попо Джанг (тъй като сме Токиджанг решихме, че прякорите ни трябва да включват някаква сричка от името ни и „джанг” след нея и така моето остана „попо”, което между другото на корейски означава „целувка”. Интересувам се от  Южна Корея и всичко идващо от нея. В групата съм известна като най-енергичната, защото дори на края на деня имам сили да подскачам , танцувам и пея. Специалното ми качество е, че мога да изтанцувам практически всичко на „аутомод”.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Полина – Всъщност изобщо не искам да се изявявам на К-поп сцена. Не се чувствам притеснена от това хиляди очи да бъдат впити в мен, но просто това да съм на подобна сцена не ми е някаква фикс идея. Всичко идва страстта ми по танците и по Корея и изобщо по корейската музика, която е ужасно ритмична и наистина малко са песните, които не стават за танцуване. А като ги видиш всичките тези идол групи, така подредени, правещи движения в синхрон някак и на теб ти се ще да се включиш. Като цяло излизам на сцената за забавата. Вярвам, че с повече усърдна работа  успехите няма да закъснеят.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Полина – Участия имам всеки ден. Като си пусна песен и почна да си танцувам – нямам спиране. Това е така защото винаги когато танцувам влагам 200% от себе си в танца, все едно го правя пред милионна публика. Все едно подарявам танца си на някого. Ето защо за мен всеки танц е като един вид участие.
КирилСмяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Полина – Танцуването е страхотно. Обожавам да танцувам. Но е просто хоби. Поне за мен така стоят нещата. Предвид това, че съм най-възрастната в групата, за кога да се занимавам сериозно с танцуване? Но виж смятам сериозно да му се отдам при всеки удобен случай.
КирилКак възникна групата TokkiJjang?
Полина – Беше формирана на първо време от няколко момичета, едно от които беше лидерът ни Криси – основният инициатор. Те се бяха събрали да разучат танца на песента на Super Junior – Sexy, free & single. На последната К-поп дискотека за лятото упражняваха танца и аз поисках да ме научат. Казаха, че репетират в Борисовата градина и ако искам да заповядам. И така постепенно се събрахме всички. В началото тренирахме на паметника в Борисовата градина и то при невероятни метеорологични условия от рода на код жълто, оранжево и червено. Не се спирахме. Основната ни трудност обаче беше и си остана факта, че нямаме зала с огледала, в която да тренираме. В групата, човек който най-много помага е Бо. Тя е нашият координатор. Винаги се появява с тефтера си и казва кой къде трябва да е, на коя част от песента да мръдне, как точно да го направи. Тя е най-съвестния член. Що се отнася до лидера ни – Криси, тя е като маминка – ще ни нахрани и облече и като се ядоса, ще ни се накара едно хубаво. Това е така, защото често тренираме у тях и тя тъй като обича да готви винаги ни радва с нещо вкусно. Основният човек, който пречи в групата, признавам си, съм аз. Не знам дали защото съм най-голяма, но много често всяко предложение, което бъде произведено от останалите посреща моето яростно неодобрение.
Кирил – За какво мечтаеш?
Полина – За живот като от к-драма (във възможно най-добрия сценарий), където след трудностите идват хубавите време, намираш любовта, приятелите те подкрепят и всичко завършва щастливо. (пък ако може и тоя сценарий да се развива в Корея с някой хубав кореец няма да се оплача)
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Полина – Не е мое лично, но ще цитирам един от любимите ми автори:
„Because nothing is as perfect as you can imagine it. Because nothing is as exciting as your fantasy. A world of symbols, not the real world.”

Апетита идва с яденето както казват, и аз като доста гладен за информация и емоции вълк, продължих да тормозя момичетата. Втората ми жертва бе Яна Илиева. На 19 години от град София. Завършила е 142 СОУ Веселин Ханчев и Национална търговско-банкова гимназия, а от първи октомври тази година е първи курс студентка в Софийски университет. През свободното си време обича да излиза с приятели, да танцува, да чете или да гледа филми.
Кирил –  От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Яна Илиева – Желанието ми да се занимавам с К-поп дойде от множеството изгледани клипове на танци и песни, които след много повторения научих. Аз съм такъв тип човек, който гори от желание да показва наученото, което личи и от китайиската ми зодия – „Петел“.
Кирил Колко участия имаш и къде?
Яна – Още от малка обичам сценичните изяви те ме зареждат страшно много, за жалост като по-малка рядко имах възможността да участвам някъде, било то с танци или с пеене. Специално за К-попа сценичните ми изяви са няколко и различни, танцувала съм три пъти на конкурси и участвах  в два „флашмоба“,  пях веднъж.
Кирил Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Яна – Приемам този тип изяви по-скоро като мое хоби. Давам си ясна сметка, че нито съм на подходящата възраст, нито пък имам изключителен талант за да се развивам професионално в тази сфера. Това обаче не ми пречи да давам всичко от себе си в танците и в пеенето, и най-важното да се забавлявам.
Кирил Как възникна групата в която участваш?
Яна – Групата ни възникна съвсем спонтанно и доста интересно. Един ден се прибирах от училище, когато забелязах момиче със зелена чанта на която беше написано името на една корейска група. Отидох до нея и я попитах дали ги харесва.Тя ми отвърна с „да” и се заприказвахме. Свързахме се чрез интернет и започнахме да си пишем. След няколко седмици се разбрахме да излезем. Аз предложих да я заведа в един клуб в който се обсъжда аниме (тип японска анимация). Там аз и Yuki (момичето с чантата) се запознахме с Криси, която сега е наш лидер. Започнахме да тренираме заедно и една по една се появиха и другите момичета.  На кратко така се сформирахме.  Участието ни като група в  Kpop world dance festival стана възможно благодарение на страшно много хора на Г-жа  Ася Дамянова която ни помага за музикалното ни изпълнение, на Милен Донев, който ни  помогна за танца и на още много хора който най- вероятно пропускам, но не съм забравила. Тренирахме на много и различни места имали сме тренировки в къщите на всяка от нас,  ходили сме  да тренираме с Борисовата градина, след това тренирахме известно време в зала в читалище „Славянска беседа“ и в зала на танцово студио „Dance Zone“.
КирилЗа какво мечтаеш?
Яна – Не знам. Още не  съм решила. Мисля, че като по филмите трябва да намеря една голяма мечта и желанието да я постигна да ме води в живота, а до тогава ще имам своите малки мечти: да завърша успешно образованието си да намеря подходяща работа.
КирилНапиши ми твоето послание към света ?
Яна – Нещото което винаги съм искала  да притежавам е талант, който да ме отличава от другите и да ме прави по специална. С времето обаче осъзнах, че таланта не е нещо което избираш дали да  притежаваш, него просто го имаш или го нямаш. Аз обаче реших „Нищо че нямам талант, няма да спирам да се занимавам с любимите ми неща”-  танците и пеенето и тогава осъзнах – „Та аз имам талант“. Талантът ми се състои в това, да не се отказвам и да се опитвам да постигна целта си въпреки всичко. Не се отказвайте никога от мечтите си!

Третото ТокиДжанг в интервюто е лидерката на групата Кристина Георгиева:
КирилРазкажи ми за теб?
Криси  – Казвам се Кристина Георгиева (за всички съм Кико, Криси или Лидера) на 22 години съм от София,  3-та година студентка съм в Транспортния университет. Интересите са ми пряко свързани с К-поп музиката.  Пристрастена съм към слушане на музика (не мога да живея без нея). Любимата ми група е BIGBANG  и с радост бих нарекла себе си VIP (това е името на фенклуба на BIGBANG). Обичам да танцувам и да шия дрехи, най голяма ми страст е готвенето.
КирилОт къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Криси – Желанието дойде спонтанно както много неща в живота ми.  Както основаването на ТокиДжанг, така един ден си казахме защо пък не, това е възможност да покажем на много хора,че Кпоп-а за нас е много повече от просто музика, за нас това е възможност любимите ни изпълнители да видят, че имат истински фенове в България.
КирилКолко участия имаш и къде?
Криси – За момента участията ми се свеждат до 3. Първото беше когато организрахме флашмоб на Wondergirls- Like This, а второто на Българската фен среща за Super Junior & DBSK, и последната ни изява беше на международния конкурс за К-поп изпълнения обявен от KBS.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Криси – С най-голям удоволствие, тъй като К-поп музиката ме допълва, просто няма друго такова удоволстие като да си пусна любима песен и да покажа, че съм се постарала и съм научила хореографията, по този начин подкрепям любимите си групи и доказвам на себе си че съм истински фен. Но разбира се, за мен това не е просто научаване на поредната хореография, а възможност да доразвия личността си.
КирилРазкажи за групата?
Криси – Ще започна с това, че бях обявена за лидер на групата след като по един или друг начин събрах момичетата. Групата възникна спонтанно, от едно приятелство към друго в рамките на 2 седмици се събрахме 7 почти непознати момичета. В последстивие към нас се присъедини и последния ни за момента член Вики и от непознати се превърнахме в първи приятелки. Понякога имаме търкания, но аз като лидер се справям. Ще кажа няколко думи за момичетата –  първо за нашето Онни(на корейски това е обръщение към  по-голям, казано от момиче към момиче ). Поли(Лин) има страхотни идеи и когато е в добро настроение споделя позитивизма си с всички. Божана(Бо)е нашия кординатор, без нея сме загубени. Илина (Нана )е просто най- усмихнатия човек на света и също така е страхотна в танците (запознахме се по време на К-поп дискотека, подлудихме дансинга). Яна (Яя) Тя е винаги готова за изява дори и да знае, че не сме на ниво, не случайно всичко започна от запознанството ми с нея. Вики(Тори) е винаги готова за нещо ново и колкото и щура идея да даде и се доверявам на 100%. Боги(Юки) тя е нашата дансинг машина чуе ли позната песен почва да танцува, знае толкова много хореографии, направо е изумителна. И на последно място нашето макне(на корейски това е обръщение към  най- малкия член на групата) Кунче, в нея има голям потенциал и се надявам в бъдеще да го развие на 100%. Също така имаме и нашите помощници като Милен Донев, на който много благодарим за помощта. За нас той е  по-голям брат и ментор.
КирилЗа какво мечтаеш?
Криси – Мечтая за момента, в който ще завърша образованието си и ще намеря подходящия за мен човек с който да изживея дните си щастливо. Мечтая един хубав ден да посетя Корея заедно с всичките ми момичета от ТокиДжанг и да изживеем тази мечта заедно, да видим любимите си изпълнители, да посетим концертите им, да викаме най силно… просто искам след 20 години да си кажа – Заслужаваше си всичките усилия!
Кирил –  Напиши ми твоето послание към света ?
Криси – Не ме бива много в посланията, но бих искала да споделя моето мото – “Carpe Diem” и по конкретно „граби момента“ / „живей днес“, за да можете след години да си кажете поне опитах. Определено е по-добре от колко да съжалявате цял живот, защото сте изпуснали момента. Най-хубави пожелания за всички от Лидера на ТокиДжанг.

Слеващата в интервюто е Бо (Божана Донева) или както се изрази за нея Криси – тя е координаторът на групата:
КирилРазкажи ми за себе си?
Божана – Мисля да започна от “име”, хаха. Приятелите ми ме наричат Бо, на 19 години съм, от София. Хобитата ми са най-разнообразни, и  нещата, по които съм най-запалена са музиката (било то танци, пеене или свирене на инструмент),  фотографията и видео монтажа (като правенето на AMVта например и не само. Ето пример с мое творение тук. Също така проявявам голям интерес към опознаването на южнокорейската култура.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Бо – Интересът при мен идва от досега ми с южнокорейската култура през последните 3 години, както и от любовта ми към музиката. А К-поп изпълнителите са на едно много високо и професионално ниво. Тяхната отдаденост към музиката и усилените тренировки, през които преминават са искрата, която породи в мен желанието и аз да опитам и да дам всичко от себе си. К-попът за мен е не само храна за очите. Той е и възпитател на духа. Той превръща К-поп феновете от цял свят в едно голямо семейство, което преодолява езиковите бариери и се грижи за своите членове, независимо от културните различия помежду ни. Затова К-попът за мен е нещо повече от музика.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Бо – Ако броим само К-поп участията, освен спонтанното танцуване на обществени  места с членове на групата, останалите не са много. Последното беше на 25ти Август заедно с цялата група TokkiJjang. Тепърва прохождаме, но се надявам в бъдеще да имаме още много съвместни проекти и възможност за изява.
Кирил –  Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Бо – За мен К-попа и възможността да бъда част от световната  музикална индустрия са една голяма мечта. Трудно достижима, но постижима. Затова даде ли ми се шанс в бъдеще, бих се възползвала от него и бих дала най-доброто от себе си.
КирилКак възникнаха готините зайчета – ТокиДжанг?
Бо – Нашият лидер се казва Криси, а колкото до групата – тя възникна случайно преди малко повече от 2 месеца. Обедини ни идеята за флашмоб изпълнение на К-поп песен. (Песента се казва Like this на Wonder girls). Това даде тласък на сформирането на групата. В момента групата се състои от 8 члена:  Криси, Юки, Кунче, Поли, Яна, Тори, Нана и аз. Тук искам да изкажа и специални благодарности на Милен Донев, който страшно много ни помага в тренировките и поддържа духа на групата. Благодаря ти!
Кирил – За какво мечтаеш?
Бо – За много здраве за мен и моите близки и приятели и за живот, заобиколен от музика, изпълнен с приключения и любов.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Бо – Животът е такъв, какъвто си го направиш. Не чакай щастието само да дойде при теб, а грабни всяка възможност, която ти се отдаде. Почитай родителите си, уважавай природата, бъди съпричастен към изпадналия в нужда. И не на последно място – уважавай себе си, за да те уважават и другите.

Тук дойде редът на Виктория Идакиева или Тори от ТокиДжанг:
Кирил Твой ред е Тори да ми разкажеш нещо за теб?
Тори – Аз съм Виктория Идакиева, но повечето ми приятели ми викат Тори. На 17 съм и съм от София. Сега съм 11ти клас в НСОУ „София” в паралелка „Издателски дейности и масови комуникации” . Всички ме знаят като много зает човек, тъй като ходя на различни уроци (английски, японски, танци), участвам в проекти и съм с отличен успех, но истината е, че аз предпочитам да съм с натоварена програма, защото така се организирам по-лесно. Свободното си време прекарвам в слушане на музика, танци, рисуване, писане на истории и срещи с приятели. Човек-мечтател съм и обожавам да витая из облаците, но когато се налага бързо слизам на земята. За мен най-важното нещо е музиката и без нея не мога да живея.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Тори – Танцувам от около 3 години, но заедно с интереса към танците се зароди обичта ми към Корея и Япония и към тяхната култура, а най-вече музиката им. Желанието да излезна на К-поп сцена притежавам от доста дълго време, но никога не съм имала смелостта да го направя сама, а нямах с кого. Когато се запознах с хората от TokkiJjang и ги гледах как се забавляват докато тренират, ми се прииска да изляза на сцена с тях, защото те го правят от сърце.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Тори – Ако трябва да считам участия във всякаква област, включвала съм се в много конкурси за живопис и летература, както и в много благотворителностти. Предполагам тук въпросът е насочен по-скоро към танцови изяви. Такива имам само една – на Фанта Фестивала тази година заедно с Hyphers. Участия в областта на К-попа нямах преди това състезание, но сега предстоят още няклолко.
КирилСмяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Тори – Говорим ли за танците като цяло, отговорът ми е да. Имам намерение да се занимавам сериозно с танци, но няма да изоставя другите ми задължения, тъй като имам по-различни планове за бъдещето. Относно К-поп кавърите, поне за сега, имам намерение да съм сериозна, защото намерих хора, с които да правя едно от нещата, които харесвам, и не искам да ги предам.
КирилКак се сформира ТокиДжанг?
За самото възникване на групата е по-добре другите да разкажат, защото аз не съм в нея от началото и знам мъничко. Едно със сигурност знам и то е, че групата е сформирана за забавление. Не искаме да се превръщаме в хора, танцуващи само и единствено да се докажат колко са добри. Искаме да вкараме удоволствие в това, с което се занимаваме. Аз се присъединих към групата около 3 седмици преди състезанието. Историята е дълга, но на кратко един ден отидох да ги гледам и тъй като Поли и Юки знаеха, че се занимавам с танци ме помолиха да им помагам. Следващия път като отидох, Криси, лидерката ни, ме попита дали искам да се присъединя, защото едно момиче – Нана, не се знае дали ще може да дойде, а и само от гледане бях запомнила части от танца. И така станах Tokki. Въпросът с тренировките е може би най-интересен и забавен. Защото сме на различни места постоянно. Когато можем използваме залата на читалище „Славянска беседа” . Там хората бяха достатъчно благородни да ни търпят доста често по цял ден. Когато не сме в залата, отиваме в някой парк.
Кирил – За какво мечтаеш?
Тори – Мечтая за много неща – материални и нематериални. Надявам се да замина за Великобритания да следвам и някой ден като стана известен автор, критик или журналист да се оттегля и да си направя малка пекарна/сладкарница. Желая да обиколя света. Жадувам да се срещна с идолите си: Quest Crew, Shaun Evaristo, Lyle Beniga, Freddy(виетнамски хореограф) и Taemin(SHINee). Искам някой ден да се запозная с много от групите, които слушам и да ги опозная като хора, а не като звезди или поне да стоя на една сцена с тях. Общо взето мечтая за много неща.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Тори – Нека разликите ни не ни раздалечават едни от други, а да ни сближават, защото така ще научим много нови неща. Не бъдете повърхностни. Не съдете за нещата по корицата и етикета, защото много често те са две пълни противоположностти. Ако си различен, вярвай в себе си и се усмихвай, не се поддавай на чуждото мнение. Човек трябва да повярва в себе си и да се забавлява и всичко е възможно.

Трябва да призная, че тези момичета запалиха у мен интереса към изкуството, което правят и ме превърнаха в свой почитател. Следващата от тях, която ми отговори на въпросите бе Нана – Илина Здравкова:

Нана – Казвам се Илина и съм на 18 години (почти 19; интересен факт: с Поли сме родени на една и съща дата – 27 Oктомври руулз). Към настоящия момент все още живея в София, но до края на месеца трябва да стегна куфарите и да се телепортирам във Великобритания, където следващите няколоко години ще уча електронно и електрическо инженерство в ланкастърския университет.  Хобита и интереси имам безбожно много. Със сигурност ще пропусна доста, но ще пробвам да синтезирам. Харесвам спорта като цяло, като последната мода сега ми е пракур. Едно от най-значимите за мен хобита е един не толкова популярен спорт – корабомоделизма … и в частност: клас FSR V. (радиоуправляеми лодки с двигатели с вътрешно горене (разделени в пет категории, в зависимост от обема на двигателя). Обичам да чета, да рисувам, харесва ми да свиря на пиано. Отскоро се запалих яко по аниме-та, манга, вокалоиди, косплей, J-pop и изобщо Japanese stuff. Толкова много, че започнах самостоятелно да уча японски, а после продължих с курс. Та покрай страната на Изгряващото слънце, се запознах и с Корея, К-рор, К-драми и кухня и изобщо най – новата ми страст, благодарение на която се запознах с много готини хора –Токкитата. Падам си шапкоманиачка, за дa компенсирам незаинтересоваността ми от дрехи, обувки, чанти, гримове, молове, момчета и прочие.
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Нана – Най-вече от музиката! Като я чуеш и не се усещаш кога си заклатил глава в такт с ритъма, продължаваш  да се придвижваш с яки стъпки и като се усетиш на tutting-a,  вече няма връщане назад: всички са те видяли. А като знаеш колко е забавно, естествено е да поискаш да го споделиш по един или друг начин.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Нана – Ако говорим за К-поп изяви, нямам нито една.  Не броя СуДжу и DBSK фен срещата, тъй като тя си беше „домашен белот“. Принципно се готвех заедно с останалите Токкита за фестивала, но поради различни обстоятелства нямах възможност да участвам докрай. Успях да отида само за морална подкрепа.
Кирил – Смяташ ли да се знаимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Нана – Зависи какво се има предвид под „сериозно“. Дали ще продължа да танцувам? Определено, със сигурност, без две мнения по въпроса – да… корейският поп стана част от живота ми и няма как да не се занимавам с него. Чисто любителски, но от сърце.
Кирил – Как възникна групата, в която участваш?
Нана – Сигурна съм,че останалите са обяснили с подробности. Аз мога само да разкажа от моята перспектива –  Червената нишка на съдбата ме завърза за групата. Бях последното попълнение (преди Тори да се присъедини). И то как стана: бях си намерила дружинка, с която да отида на първата К-поп дискотека за тази година, но в последния момент всички се отказаха. Бях напът да зарежа и аз, но меракът ми все пак се оказа по-голям. Там се запознах с токитата. След това започнахме да се събираме, и така се започна. Като прякор в групата аз съм Нана(-джанг); Поли е Попо(-джанг); Бо е Бобо-(джанг); Яна стана Я-Я(-джанг); за Юки имаше предложение Ю-Ю(-джанг), но и никой не й казва така; Кунче нашега си каза КуКу(-джанг), но май аз съм единствената, която й казва така… и то само от време на време;  Криси ту е Кики(-джанг), ту е Кику(-джанг); а на Тори не съм присъствала на обсъжданията за прякор, ако е имало такива. За сложните семейни отношения в групата не знам дали са разказвали, но за протокола, аз съм детегледачката.
Всички се събираме, за да се забавляваме, така че няма кой да пречи. За помагане – всеки прави, каквото му е по силите, а най-голямата ни трудност, според мен, е времето. Ние сме осем момичета на различна възраст и всяка гони различни задачи, затова е сравнително трудно (особено сега,когато лятната ваканция свърши) да намерим подходящо време, когато да се събираме всички.
Кирил – За какво мечтаеш?
Нана – Говориш с реалист и така зададен, въпросът е труден за отговаряне. Имам цели. Като да се справя с ученето в чужбина, например. Мечтаенето е по-скоро тайно надяване за по-малко вероятни неща, като да посетя Корея и Япония или да срещна идолите си.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Нана – Искам светът да престане да бъде егоист! Да се научи да се забавлява, но не за сметка на другите. Да бъде по-човечен! …и да не свършва тази 2012 година.

Следващия разговор е със Кунче или най-малкия ( на14 години ) участник в група ТокиДжанг:

Кирил – Разкажи ми за теб?
Кунче – Казвам се Кунче и съм на 14 години, най-малката от групата. Родена съм в София, но родителите ми са от Виетнам. Имам по-голям брат, който се занимава с музика. Уча в 18 СОУ Уилям Гладстоун и също уча корейски език. Моите хобита са фотографията и танците. Обичам да снимам пейзажи
Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Кунче – Чрез К-Поп-а изразявам себе си и мога да покажа какво мога. За пръв път една моя съученичка ми пусна К-поп песен, в началото въобще не ми хареса… някак беше ми странно, но постепенно почнаха да ми харесват и си намирах песните все по-често и по-често. Обичам да слушам К-поп и да гледам тeхните драми, в някои сериали има много смисъл и понякога ти помага в живота. Обличала съм ханбок, това е корейска народна носия. Обичам да посещавам събития свързани с Корея, научавам се повече и повече неща и с всеки изминал ден се убеждавам, че е прекрасна страна. Преди да изляза на сцената за K-POP WORLD FESTIVAL бях много притеснена, страх ме беше да не сгреша, но когато излязох на сцената сякаш всичко се изпари и се забавлявахме истински, беше невероятно.
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Кунче – Имала съм множество изяви на пиано и едно с танци. Едно от участията ми като пианистка беше Коледен концерт в читалище „Славянска беседа„, където изпълних етюди на Черни и пиесата Ромео и Жулиета.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Кунче – Бих искала да се занимавам с танците като хоби, защото ме карат да се чувствам щастлива. След като завърша мечтата ми е да специализирам в областта на фотографията. Много обичам да снимам и да използвам всякаква фотографска техника. Бих искала да покажа представите ми за света, моите емоции и чувства през обектива на фотоапарата.
Кирил – Как възникна групата в която участваш ?
Кунче – Групата беше възникнала когато се присъединих към нея. Репетираме в залата на „Славянска беседа“ или Studio Dance Zone. Лидера е Криси. Основно сега ни помага Милен Донев. Нищо не ни пречи за момента понякога трудностите са ни някои движения, скоростта и синхрона.
Кирил – За какво мечтаеш?
Кунче – Мечтая да отида в Южна Корея да уча там и евентуално да живея.
Кирил – Изпрати твоето послание към света ?
Кунче – Никога да не зарязвате мечтите си, вярвайте в себе си борете се до край и се занимавайте с това което обичате и ви доставя удоволствие!

За финал представям и последния участник в това вълнуващо интервю. Тя се казва Юки Чан, на 15 години и е от София. Учи в 3 СОУ „Марин Дринов“. Като цяло се интересува от Азия и всичко свързано с изкуство. Обича да спортува и да тренира и учи К-поп танци.

Кирил – От къде идва интереса и желанието за изява на К-Поп сцена?
Юки – От групата St.319, за мен те са наистина добри и искам някой ден да стана добра като тях и най-вече като Jay-D (Main Dancer – Leader of St.319’s Boys)
Кирил – Колко участия имаш и къде?
Юки – На сцена само едно на KPOP World Festival .Но с част от групата сме снимали и Флашмоод.
Кирил – Смяташ ли да се занимаваш сериозно с този вид изкуство и за в бъдеще?
Юки – ДАААААААААААААААААА!
Кирил – Как възникна групата в която участваш?
Юки –  Всичко започна за удоволствие, не сме мислели  за участия и такива неща. Но един ден се решихме да станем група и да продължим с К-поп танците. Засега тренираме на най различни места. Имаме си страхотен лидер G-DRAGON( Криси) и EVIL MAKNE  Кунче  е и другите са супер готини  хора Поли, Яна, Вики, Нана и Бо,  и да  не забравя мениджъра ни Фан. Засега ни помага Милен Донев с танците.
Кирил – За какво мечтаеш?
Юки – Да отида в Южна Корея и да видя INFINITE  и  EunHyuk.
Кирил – Напиши ми твоето послание към света ?
Юки – Keep  calm and listen to K – pop!
Това са те TokkiJjang 토끼짱. Показаха ми една страна от света, която до момента дори не предполагах, че съществува. Докоснах се до мечтите, емоциите и желанията на всяка една от тях и трябва да призная, че ме направиха горещ техен почитател. Желая им успехи, където и да се намират по света. Желая им никога да не забравят, че са токита. Надявам се, че за в бъдеще, ще имат успехи на К-поп сцената и всяко едно от осемте момичета ще реализира мечтите си. Успех на всички и на добър час.

Милен Донев

Днес имам удоволствието да представя в категория „Лица“, един стар мой приятел и съученик от дете. Трябва да си призная, че с течение на годините бях изгубил напълно връзка с него и до преди ерата на Фейсбук, не знаех изобщо какво се случва с този човек. Минаха години и бяхме млади! Сега пак годините минават, но сякаш той е успял да обърне посоката на течение и времето не му влияе. Той е от хората, които те карат, тайничко в себе си да се замислиш и да им завиждаш благородно … или не толкова благородно! Милен Донев е човек на изкуството, с което искам да кажа изкуството в повече от едно от хилядите му измерения. Донев е професионален web designer, и освен с дизайна се занимава сериозно с танци и обича да пътува. Ако може да се каже, че има хора, които се раждат под щастлива звезда и всичко в живота им върви то господин Донев е един от тях.

Началото … Един щастлив клас от ССУПФ „Юлиус Фучик“ 1994г.

Въпреки натоварения си график, както казах човекът върши няколко неща едновременно и съумява да пътува по света, той намери време да ми даде кратко интервю и да ми разкаже какво се случва с него:

Кирил –  Кой е Милен Донев?
Милен Донев – Може да се каже, че е човек-мечтател. Човек, който се хвърля с голяма емоция в различни начинания. През последните 7 години се занимавам професионално с уеб дизайн, но тази ми страст, превърнала се в професия не замества всичките ми житейски направления. Държа винаги да има разделение между професионалната работа и личните проекти, било то отново свързани с дизайн или пък нещо съвсем различно. Може да се каже, че наблягам на детайла във всяко едно отношение и това ми помага да израствам и надскачам себе си.

Щастливия клас е на път да се разпадне

Абитуриентски бал 1997г.

Кирил –  Какво харесва и какво не харесва Милен?
Милен – Това е доста обширна тема. Общо взето се стремя нещата, хората или ситуациите, които не харесвам или ме дразнят да ги разбера, променя и в крайна сметка винаги да извлека позитивното. Нещата, които харесвам са много. Обичам близките и приятелите си. Харесва ми да прекарвам времето си и с нови хора, на нови места. Винаги когато имам възможност пътувам и имам чудесни спомени от Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия и Великобритания. Догодина освен отново в Чехия, планирам да посетя и Австрия и Япония. Като оставим на страна дизайна и танците имам доста хобита, които ми доставят удоволствие – пиша проза, обожавам да готвя, занимавам се с кулинарен карвинг и др.

Ин ди арми

Кирил –  От къде идва любовта към изкуството и в частност дизайна?
Милен – Сигурно е ген. Дядо ми Никола Златев е именит български художник, майка ми и баща ми също са художници, а сестра ми завърши актьорско майсторство. От тях съм наследил любовта си към изящните изкуства, живописта и графиката. В дома ми като малък прекарвах часове, разглеждайки книги с репродукции, като авторите от Ренесанса ми бяха любими. В гимназията новите технологии ме привличаха доста и накрая се получи тази смес между компютрите и изкуството – уеб дизайна.

Кирил –  Над какви нови проекти работиш в момента?
Милен – В последно време уж реших да си дам почивка, от февруари месец съм на свободна практика, а задачите се оказаха доста. Последните ми проекти са дизайни на фирмен сайт и електронен магазин за български клиент, както и дизайн на уеб сайт за Главболгарстрой Холдинг – изграждане на бизнес инкубатор по оперативна програма, финансирана от Европейския съюз. Дизайните вече са одобрени и препратени към програмистите.
Отделно от това в момента помагам по проект за създаване на голямо танцово студио в центъра на София. Едни от най-известните български хореографи ще преподават там. Желанието ни е повече деца и млади хора да могат да се докоснат до красотата на танца, независимо от стила. За това са нужни освен добри преподаватели и подходящи условия и в момента работим по изграждане на две големи зали за танци.
Миналата седмица имах радостта да помагам с каквото мога на група начинаещи на възраст от 14 до 25 години. Те се подготвяха за K-POP WORLD FESTIVAL 2012. Момичетата от цялата група бяха страхотни, заразяват те с ентусиазма си. Интересното на този фестивал, организиран от Корейската телевизия КBS е, че в него не участват професионални танцьори и певци, а самите фенове се представят на сцена с изпълнения на песни и танци на своите корейски идоли. Искрено съм щастлив съм за TokkiJjang (групата, с която се запознах във вторник и прекарахме последните 4 дни в репетиции) – много се стараха и трудиха с часове. Аз винаги искам още и още, а за момичета, повечето от които никога не са танцували и участвали на сцена представянето им беше много добро. За песните просто не мога да повярвам как всички участници работиха до последно с текстове на корейски и постоянни репетиции. Изисква се огромна смелост да излезеш на сцена пред публика, дори да не си ползвал микрофон и да пееш на толкова труден език. Групата, с която работих заеха 5-то място от 16 участника и много се гордея с тях.

Кирил –  Какви са условията за работа на професионалните дизайнери в България днес?
Милен – Както навсякъде и в България браншът е разделен на много фирми, като повечето от тях се познаваме, т.к. работим в една сфера, познаваме работата си. С годините настъпиха промени и в последно време може да се каже, че на пазара тук се наложиха няколко местни фирми, които се считат за еталон.
Работата е много динамична, т.к. моделите и стандартите непрекъснато се променят, разширяват, излизат нови технологии, мобилни устройства, тенденции в дизайна и ние трябва да се движим в крак с тях. Работи се не само за български клиенти, но и за такива от цял свят, така че стандартът е висок. Всичко това зависи много от ръководните кадри във фирмата, но като цяло може да се твърди, че условията, сравнени с тези в други браншове в страната са малко по-добри.

Кирил –  Мислил ли си да напуснеш страната и да пробваш работа в чужбина?
Милен – Преди известно време мислих по въпроса. Миналата година прекарах няколко седмици в Лондон. Бях на почивка там, посещавах репетиции в танцови студия в Covent Garden. Градът ми хареса, много космополитен с ведри, усмихнати и любезни хора. След като се прибрах в София дълго време си задавах въпроса за преместване там, но в крайна сметка тук са моите приятели и близки и не бих искал да напусна страната завинаги.

Кирил –  Какво ти е мнението за авторските права в България, спазват ли се, и някой нарушавал ли е твоите досега?
Милен – Вървим в правилната посока, но сме още далеч. Може би е до манталитет, но често тук на хората им е чудно защо да плащат за нещо, което могат да вземат безплатно. Клиентите от друга страна също не са достатъчно информирани и понякога просто си харесват някоя картинка от Интернет , копират я и ти казват: Искам да се ползва в сайта ми. Не ги интересува, дизайн, концепция, стратегия, авторски права. Много колеги ползват световните image-bank-и, като просто взимат това, което им допадне, изтриват водния знак и го включват в работата си.
Колкото лично до мен, преди време разработвах сайт за една галерия. Създадох дизайна, беше одобрен, но програмирането в последствие се оказа, че ще поеме повече ресурси от предвиденото и клиента прекрати договора. След известно време посетих адреса и се оказа, че от галерията са наели студент-програмист, който да напише кода на сайта. От галерията бяха си харесали вече моя дизайн (без да го платят) и имаха част от работните ми файлове и ги бяха дали на програмиста да ги използва за шаблон и като краен резултат видях едно недоизпипано копие на моята визия. И други по-фрапиращи случай има, но вече може да се каже, че са рядкост. Преди месец видях част от своя работа да се използва в официален сайт, но след като се свързах със собственика бе премахнаха, макар и без извинение или дори отговор. Става въпрос за новия официален сайт на ПФК Левски и мой стар личен проект за фен-сайт (който за
съжаление вече не актуализирам, поради липса на време)
http://www.pfclevski.eu/ от който бяха използвали мое авторско изображение.

Кирил –  Къде и като какъв се виждаш в следващите 5 години?
Милен – Трудно е да се каже, тъй като много обичам да пътувам, но се надявам в крайна сметка да съм вече улегнал, със семейство и прекрасни деца.

Кирил –  Мислил ли си да започнеш собствен бизнес?
Милен – Доста пъти са ми хрумвали идеи, всичките в различни области, даже съм ги развивал в детайли, но за момента не го планирам сериозно, ако случайно започна бизнес, той със сигурност ще е в България.

Кирил –  Накъде върви страната ни и как я виждаш ти в близко бъдеще?
Милен – Щастлив съм да отбележа, че макар и много хора да са недоволни, нещата около нас се подобряват. Нужно е повече да обръщаме внимание с какво ние допринасяме да бъде животът ни по-добър, а не просто да се оплакваме. Страната ни върви в правилна посока, но всичко зависи от самите нас. Да се гледа винаги с позитивизъм и добро настроение. В последните години инфраструктурата се подобри и лично за себе си мога да кажа, че съм щастлив тук.

Кирил –  Танците само хоби ли са, или възнамеряваш да се занимаваш професионално с тях?
Милен – На моите години няма как да са нещо повече от хоби. Започнах да танцувам едва през 2008ма година. До момента смених много места и стилове. Танцувах хип-хоп, модерен танц и дори класически балет. В момента наблягам на хип-хоп танците, като стиловете в хип-хоп-а са толкова много и удоволствието е страхотно. Това лято в Чехия се проведе за поредна година STREET DANCE CAMP – SDK EUROPE 2012. На този лагер най-известните световни хореографи, работещи с Beyonce, Janet Jackson, Madonna и др., водиха класове по танци и ни предаваха своя опит, знания и история. С приятели от танцовите студия в България бяхме заедно там и е невероятно как хип-хоп културата събира на едно място толкова много хора от цял свят, всички с любов към танца.

Кирил –  Какво послание би отправил към света и читателите на http://www.elblogdekiril.wordpress.com ?
Милен – Не поставяйте граници на своите възможности, ако в момента правите нещо което не харесвате – зарежете го. Работете това, което обичате и Ви доставя удоволствие, така всеки Ваш ежедневен ден ще е запомнящ се, значим и пълен с удовлетворение. Усмихвайте се на хората около вас и използвайте всяка възможност да научите нещо повече.

За K-Pop културата, в една следваща тема ще ми разкажат момичетата от група TokkiJjang. А на моя приятел Милен му желая само успехи. Надявам се Милене хората да те  обичат и да те следват както досега и да помогнеш за изграждането на много млади таланти в България.

Улична лампа

Продавача на вестник „Улична лампа“ – Фестус Принс

Тази странна история научих от Фестус Принс. Нигериец, на 28 години, от столицата Абуджа. В Мадрид специално а и в големите градове на Испания има мрежа от амбулатни търговци – просяци на един особен вестник. Вестник, който никой не купува, но всички познават – в-к. „Улична лампа“. Това е мрежа от емигранти африканци, които са пред всеки търговски център или магазин за хранителни стоки ( Лерой Мерлин, Карфур, Меркадона, Диа и тнт.). Малко се знае за „вестникът, който  дава храна и подслон“ на просяците. Това заглавие се появява в средата на деветдесетте години в Испания и негов основател  е Джордж Матис. Той е обвинен за злоупотреби за сметка на продавачите на вестника. Самото издание е прикритие за легална просия, вестникът е зле оформен, текстовете са често зле преведени статии от чуждестранната преса. Качеството на хартията на 24-те страници е под всякаква критика! Фестус Принс се нави да ми даде интервю и да ми разкаже историята си срещу 10 евро, като каза, че тези пари ще му стигнат за храна за три дни, ако си готви в къщи. Той сподели, че вестникът се продава в някакъв закътан офис в южен Мадрид от млада жена, която го дава на едро на  едно евро бройката и те в последствие го продават за две евро. Фестус продавал до десет вестника на седмица при добър късмет, но на ден изкарвал от милостиня – просия по около 14 евро. Не ми позволи да го снимам от страх полицията да не го арестува, защото е без документи. Снимката е взета от електронното издание вестник „Ел Паис“. Опитах се да му измъкна възможно повече информация на англо – испано – жестомимичен език, ето какво ми сподели нигериеца:

Кирил – Защо и кога напусна родината си?

Фестус Принс – Излязохме от Нигерия преди около 11 години заедно със семейството ми, тогава бях на около 17. Бях малко момче и заедно с роднините ми заминахме за Кения. Бягахме от войната. Тогава в родината ми имаше конфликти, беше неспокойно. Майка ми, се беше преместила да живее в Кения и заминахме за там. Две години по-късно тя почина и аз трябваше да реша какво да правя. С парите, които ми остави платих на един човек от транспортната мафия, да ни прекара в  Южен Судан. Дадох му 1500 американски долара. Качиха ни в трайлери, бяхме около 50 човека в единия и също толкова в другия трайлер. Третият беше пълен с хранителни продукти. Пътувахме дълго, няколко дни, при което се налагаше често да пътуваме само нощем и сутрин заради жегата. След като стигнахме в Судан, ни качиха на други трайлери, образуваха колона и с тях пресякохме част от пустинята в посока Египет.

Кирил – Колко човека бяхте в трайлера?

Фестус – Имаше около седемдесет човека и останалата част беше пълна с дървени кутии.

Кирил – Как преминахте границата без документи?

Фестус – В Египет на границата, транспортната мафия плати за нас  и ни пуснаха да минем. Имаше някои, които нямаха достатъчно пари и останаха на границата Судан-Египет. Двама души от трайлера почихана от обезводняване за една седмица. Пътувахме дълго, докато стигнем до Александрия. В Александрия останах няколко месеца, някой от роднините ми останаха по пътя, други се върнаха обратно в Кения. В Александрия работих като заварчик в една корабостроителница.

Кирил – След Александрия накъде пое?

Фестус – Останах доста време на работа, със събраните пари платих пътуване към Либия. Там също останах доста време, намерих работа като сервитьор в един бар и пак започнах да спестявам.

Кирил – Колко пари спести?

Фестус – За една година спестих около 2000 американски долара. Накрая реших да тръгна за Мароко и от там да премина в Европа, защото е по-евтино. От Египет лодките пътуват само за Италия и е по-опасно.

Кирил – Къде  се установи в Мароко?

Фестус – Пристигнах в Надор, на другия ден ни закараха до брега на Средиземно море. Дадох на лодкаря всичките си спестени пари – 1000 долара. Качихме се доста хора на лодката. Имаше над 70 човека, мароканците ни наблъскаха като сардини. Пътувахме почти цяла нощ. Имаше няколко жени, които умряха от задушаване и бяха изхвърлени в морето.

Кирил – Къде слязохте в Испания?

Фестус – Казаха, че сме близо до Малага. Лодкаря спря на около 100 метра от брега и трябваше да плуваме до там. Мисля, че имаше едно момиче, което се удави, не се виждаше нищо в тъмното. На брега дойдоха от жандармерията и арестуваха много от нас.

Кирил – Къде ви закараха?

Фестус – Закараха ни в един лагер за нелегални емигранти извън Малага. Имаше над 2000 души там. Но условията бяха добри, можех да се изкъпя, имаше вода, всеки имаше легло и ни даваха храна. Останах там повече от 6 месеца.

Кирил – Как успя да се измъкнеш от там?

Фестус – Един ден ме закараха заедно с още няколко човека до съда в Малага. Там една испанка ми помогна да избягам. Казваше се Норма. Останах да живея в апартамента и и стахме любовници.

Кирил – Норма само секс ли искаше от теб?

Фестус – Не знам, беше странна жена. Имаше двама сина, които идваха да я виждат от време на време. Казваше ми, че работи като дизайнер в някакво студио. Пътуваше до Мадрид поне веднъж месечно. каза ми, че ако искам ще ме заведе до Мадрид.

Кирил – Колко време живя с нея?

Фестус – Ами доста, около година. Накрая ме заведе в Мадрид. Обикаляхме доста, тя имаше малък апартамент в северен Мадрид. Когато ходеше на работа, аз се разхождах из центъра.

Кирил – Как стана така, че я напусна?

Фестус – Ами един ден срещнах познати от Нигерия. Две момчета като мен. Те бяха пристигнали в Испания доста преди мен. Поканиха ме да им гостувам, и ми казаха, че ще ми намерят работа.

Кирил – Каква работа ти намериха?

Фестус – Ами ето тази, която върша в момента. Започнах да продавам в-к „Улична лампа“. Един от тях ме заведе същия ден до офиса на вестника и ми каза какво да правя. След като казах на Норма какво съм решил да правя се скарахме. Тя искаше да се върна с нея в Малага. Останах при моите приятели.

Кирил – Колко време смяташ да си изкарваш прехраната по този начин?

Фестус – Ами сега съм в процес на обучение, записах се на курсове за слънчева енергия и соларни панели. Искам един ден да си намеря работа в тази сфера. Страх ме е от полицията и от жандармерията, за да не ме върнат обратно в Нигерия.

Кирил – Мислил ли си някога да се завърнеш при семейството си в Нигерия?

Фестус – Там нямам семейство. Всички са пръснати по света, останалите са мъртви. Баща ми беше войник, и загина в един военен конфликт в Нигерия. Бих отишъл в Нигерия само на почивка и за малко.

Кирил – Къде живееш в Мадрид?

Фестус – Живея със съпругата ми и детето в центъра, но няма да ти кажа къде, за да не ме предадеш на полицията.

Кирил – Защо смяташ, че искам да направя такова нещо?

Фестус – Ами, вече ми се случи веднъж. Един испанец го направи.

Тук разговора прекъсна. Човекът си събра нещата поиска си обещаните десет евро и ми обърна гръб. Опитах се после да си представя какво ли трябва да си изживял в родината си, за да предприемеш подобно пътуване. Фестус каза, че е християнин и че вярваме в един и същи Господ.

Публикувам интервюто буквално, без никакви редакции в текста.

Пепе Мехия

„Само когато живееш на ръба, и си лягаш нощем празен от съдържание, ще изчезне всичкият ти страх … дори този от смъртта!“

                                                                                        ПЕПЕ МЕХИЯ

Днес имам честта да ви представя един успял мъж. Човек, който е роден под щастлива звезда и винаги е бил приятел на успеха. Той е на позиция Диамантен Президент в компания 4Life Research  и е един от най-големите лидери на International Networkers Team Madrid. Енергията, която притежава, заразява околните и не можеш да останеш равнодушен, когато си в компанията му. Познавам го отскоро и мога да кажа, че от него научих много. Най-важното, което научих е, какво означава да бъдеш истински лидер. Този човек само за една вечер успя да запали у мен един пламък, който никога преди това не беше горял. И от великата трибуна на скромния ми блог искам да му благодаря:

Едно огромно БЛАГОДАРЯ, за човека, който само за една вечер промени мирогледа ми за света, за бизнеса, за хората, за отношенията и за лидерите. Благодаря, че ми показа един нов път, който аз досега не намирах. Благодаря ти за енергията, която ми предаде.

Тук публикувам кратко интервю с него:

Кирил – Кой е Пепе Мехия?

Пепе Мехия –  Пепе Мехия съм аз! Той е един странник, неадаптиран към света, на когото му костваше много да разбере къде се намира. Перпе Мехия винаги е живял като на театър, театър, в който той не участваше. Не успявах да повярвам в приятелството, не вярвах. Живеех като във вакуум, и не се идентифицирах с останалите човешки същества, с които се срещах.  Бях като извънземен сред тях. Преди няколко дни ми правиха био тест, от който разбрах, че имам страх към човечеството. Затова си помислих – а може би съм извънземен? Напоследък си давам сметка, че този житейски опит, който имам, да бъда сред хора и да се чувствам сам го преживяват много хора на нашата планета. Това донякъде компенсира и ме кара да се чувствам по-малко сам.

Кирил – Разкажи ми нещо за твоето минало?

Пепе – Преди време като личност, бях твърде скептичен към всичко. Един твърде пресметлив и аналитичен човек. Живеех винаги, по- начина, по-който хората очакваха от мен, винаги много фалшивo и лицемерно.

Кирил – За какво мечтаеш сега?

Пепе – Уф, сериозен въпрос. Наскоро имах сериозни лични проблеми и може би, нямам в момента нещо конкретно, което да ти кажа. Имам една стара мечта, която е да развия у мен качеството да помогна на хората да намерят себе си. От друга страна, нямам нужда да се правя на герой, нямам нужда да ме признават. Мечтая си, да не мога да се скрия от задълженията си. И моите задължения, може би са, да бъда историческа личност.  Така че, ако хората са уплашени и притиснати, моята мечта е да ги изградя наново като личности. Няма по-голяма награда от тази, когато видя някого да разбера, че съм оставил нещо у него, че съм оставил надежда. Това е моята мечта.

Кирил – Какво ти харесва, какво обичаш?

Пепе – Увличам се от новите технологии. Всичко свързано с технологичния прогрес

Кирил – По какъв начин network marketing -а , влезе в живота ти?

Пепе – Днес вървейки си мислех, че ако в момента получа инфаркт и ми остават няколко минути живот, за които трябва да направя нещо. Бих отправил едно последно послание към децата си – деца мои, научете се на network marketing, правете network marketing. Няма нищо друго, което съм виждал в моите 45 години житейски опит, което да дава толкова смисъл на живота. Network marketing -а е една възможност, правете го.

Кирил – Накъде върви светът днес?

Пепе – Тук с този въпрос ме хващаш неподготвен! Ако реално съществува универсален разум и това, което изживяваме не е наистина  си мисля, че материалното не съществува. Всичко е проекция на нашите мисли на атомно ниво. Ние създаваме бъдещето. От друга страна се създадоха толкова филми, които показват разликата между бедни и богати. Тази разлика е толкова ужасно голяма, че мее страх да не се превърне в истина. И това е толкова тъжно.  В същото време, в тази фантазия, която изживяваме съществува и обратния полюс. Светът се събужда и осъзнава, че универсалния разум освен негативна реалност създава и точно обратното. Това, което се случва е пълна драма, брутално е. В следващото десетилетие сами хората ще създадат бъдещето си и ще има прелом в света.

Кирил – Къде ще бъде Пепе Мехия след 10 години?

Пепе – Напълно възможно е, след 10 години да съм  мъртвец или световно известна личност. Или ще съм в ковчег или ще съм успял да събудя толкова хора, че да ме познава целия свят, и ще съм се превърнал в икона. В мен се борят две чувства, от една страна не искам това да се случва, но от друга страна усещам отговорноста, че ми е дошъл реда.

Кирил – Какво е за теб 4Life Research, какво означава?

Пепе –  4Life е начин да се даде здраве на човечеството. Това е нещо, което никога досега не бях виждал. Това е начин, с който може да се разпределят блага между много хора. Защото е единствения начин, да се свърши с класовото разделение, което е толкова въпиющо в днешно време. Начина е да се вземе от там, от където има ужасно много пари, и това там е в здравето на хората. Това е начин, чрез който се разпределят финансови средства между много хора, които са готови на личностно израстване. Затова за мен 4Life Research е нещо много сериозно.

Кирил – Успя ли да постигнеш финансовата свобода?

Пепе – Все още не. Въпреки, че зависи много какво разбираме под финансова свобода. Финансова свобода имаме, когато структурата на нашия бизнес е толкова солидна, че дори да умреш, бизнеса ще остане непокътнат.  Ако от днес Клаудия(Клаудия Мартинез е съпругата му, която е на позиция Интернационален Диамант в компания 4Life Research, и за която ще публикувам отделно интервю) и аз вече не сме на този свят, хората в нашия бизнес няма да имат достатъчно сила и характер, за да се задържат. Дори д-р Ерминио Неварез ( позиция Интернационален Платинен Диамант в компания 4Life Research) няма финансова свобода. Все още има много хора на позиции Интернационален Златен Диамант, които биха се сринали. В случай, че д-р Ерминио Неварез падне, Клаудия няма да го последва. Карлос Роча( Директор на компания 4Life Research за Европа)няма да падне, Джовани Пероти(позиция Интернационален Платинен Диамант) няма да се срине, но много други ще се загубят.

Кирил – Какво ще ми кажеш за България?

Пепе – Българите са много нетипичен народ. Когато говоря с българи, усещам, че носят на гърба си товара на собствената си история. Много е трудно да говориш, с който и да е българин между 18 и 75 години и той да не говори за историята. Сякаш са я преживели  миналата година. Имат странната черта да се мислят за жертви, и мисля, че там има сериозен проблем, който трябва да разрешат. И поради факта, че имат един език и култура, различен от тези на всичките си съседи, се считат за остров по средата на континента. От друга страна са народ, доста твърд, но с една брутална нужда от топлина и човещина. Когато въпреки всички и всичко, успееш да станеш приятел с българите, те ти дават един толкова топъл прием и едно толкова мило и сърдечно приятелство, като никое друго, което съм виждал и чувствал досега. Обиколил съм доста свят и знам, че народите в Латинска Америка са доста гостоприемни и топли. Обаче топлината и приятелството, което получих от българите, не съм го получавал никога на никое място. Това е пълен парадокс за мен. От една страна толкова твърда обвивка и под нея толкова човечно и топло приятелско сърце. Мисля, че миналото им е нещо, което много ги спира. Трябва да се научат, че каквото е станало е вече в миналото, трябва да се върви напред. Много са образовани, много четат и знаят, и имат огромен потенциал. Много повече от хората, в която и да е държава около тях.

Тук е момента да спомена, че се надявам на възможност за още едно интервю, този път с нежната половинка на Пепе Мехия Клаудия Мартинез, която е една позиция над него в йерархията на 4Life Research – Интернационален Диамант.

Пастор Исаак де Лима Жуниор

Едно кратко и малко интервю с един голям човек – Исаак де Лима Жуниор, пастор на евангелската църква Асамблея на Бог в Мадрид. Преди да се запозная лично с човека, и да имам възможност да присъствам на тяхна литургия, винаги съм имал едно на ум. Едно на ум относно това, в какво са ме карали да вярвам и на какво са ме учили в България. Считам себе си за православен християнин, кръстен съм в църквата „Св. Петка Самарджийска“ зад хотел Шератон в София. И никога през живота си преди, не бях присъствал лично на литургия на евангелска църква. Считам, че тези хора с нищо не се различават от православните християни или от които и да било други. Имат много по-силна връзка с Бог и общуват много по-често с Бог от нас. Имат сериозна теологична култура, познания и богословско училище с часове всяка неделя.

Кирил Михайлов – Кой е Исаак де Лима Жуниор?

Исаак де Лима Жуниор – Ами той e обикновен човек. Личност, която живее по-каноните на християнството. Отделно от това има семейство и дом. Има също мисия на тази земя и тя е да живее съгласно евангелието на Христос. Винаги съм търсил сериозни приятелства и моите родители ме научиха, че  приятел е много повече от обикновенна дума. Опитвам се да бъда като Христос, да споделям с приятелите си не само хубавите, но и лошите моменти. Имам подготовка по теология, бакалавър съм по-испански и португалски език и също така съм електро инжинер.Роден съм в щата Сао Пауло, в град Сантос и съм на 47 години.

Кирил – Разкажи ми нещо за твоето минало, за Бразилия, преди да дойдеш тук в Европа?

Исаак – Бях едно дете, което започна да посещава църквата на родителите ми на седем годишна възраст. Харесваше ми музиката и в църквата започнах да свиря на различни инструменти. На петнадесет години вече бях ръководител на църковния оркестър и вокалната група към него. Работих в църквата не по-задължение, а защото ми харесваше, от любов. Аз съм трето поколение църковен служител.

Кирил – Как се реши да станеш пастор, кое повлия?

Исаак – Още от дете съм искал да бъда пастор и да наследя баща ми. Той не ми  повлия, аз сам го пожелах. Исках да бъда близо до Бог. От друга страна винаги съм усещал над себе си божия призив, божията намеса в живота си. И накрая, работих доста време като помощник в църквата. Тези обстоятелства натежаха над вземането на това решение и считам, че съм пастор по-призвание по-любов.

Кирил – Защо избра точно евангелската служба а не нещо друго?

Исаак –  Израстнах в евангелски дом, християнин съм и усетих Божия зов.

Кирил – Кое те доведе в Испания?

Исаак – Отделно от Божия призив, аз съм внук на испанци. Това допринесе много за избора на Испания, като държава, в която да прославям името Господне.

Кирил – Каква е мисията ти тук?

Исаак – Имаме сериозна задача тук. Понякога, когато се обръщам назад и гледам поставеното предизвикателство, си говоря с Бог, моля се и питам, ще ми бъде ли позволено да завърша всичко. Част от проекта е, не само да разширим църквата, но и да работим по-социалната част от него. Поставили сме си за цел да открием един център за възстановяване и взаимопомощ. Евангелски център, където да се провеждат конгреси и младежки срещи.  А в бъдеще, да имаме не само неделни класове по-теология, но и сериозно светско училище.

Кирил – Трудно ли е да управляваш и контролираш църква?

Исаак – Нее лесно, наистина. Бог ми даде възможност да се подготвя не само като теолог, имам специализирано университетско образование по-испански и португалски език. Също така съм електро инжинер. В завършек на всичко това Бог ми даде достатъчно познание, за да мога да ръководя и административната част на църквата. Искам да отбележа, че една църква нее като обикновенна фирма. В една фирма, можеш да се научиш да водиш финансовата и административната част. Отделно от това ние работим с духовната страна на човешките същества. Никой няма владение над хората, само Бог може да ни разкрие и да ни покаже какво е заложено в тях.

Кирил – Как виждаш бъдещето си, това на семейството си и на църквата в период от 10 години?

Исаак – Аз съм благодарен на Бог, че имам съпруга и две деца, които също работят заедно с мен в църквата. Без да съм си го поставял за цел чувствам, че имам поне още петнадесет години работа като мисионер, тук в Испания. В това време ще направя всичко възможно, Божието дело, което съм започнал тук се развива и расте. Надявам се и се моля на Бог да имам наследници, които да продължат, и да прославят името Божие. Надявам се работата ми да има приемници и да продължи. Търсим и подготвяме бъдещи лидери, който да работят след нас.

Кирил – Какво знаеш за България?

Исаак – Слушал съм много за България, знам че това е страна, която прилича на родината ми Бразилия. Хората са скромни и с големи сърца. Знам, че евангелието в България, нее така разпространено както в Бразилия.

Кирил– Президентката на Бразилия Дилма Русеф е половин българка, какво мислиш за нея?

Исаак – Ами за нея знам, че е дете на българин избягал в Бразилия след втората световна война. Това малко или много ни свързва по някакъв свой си начин.

Кирил – Какво послание ще оставиш на мойте читатели?

Исаак – Моето послание е посланието от евангелието на Христос, който говори за мир. Нека това се превърне в идея, в движение. Ако всички познаваха евангелието и Божията любов, светът би бил друг.  Желая Божиите слова да стигнат до всички- до бедните, до богатите, до нуждаещите се, до власт имащите. Ако една нация иска да се промени … библията казва „… благословен е народа, чийто Бог е Йехова“

Ако някой желае да дари средства на църквата, може да го направи на следната банкова сметка:

Banco La Caixa

2100385513100267865

Адрес на евангелска църква Асамблея на Бог:

C/ Inglaterra 21, Madrid, España

CP: 28019

tel – 0034 911 539 481

movil – 0034 665 636 354

Интервю с Иван Бауер

В продължение публикувам кратко интервю с професор Иван Бауер. По-негова молба текста е на английски език, за което моля да ме извините. Надявам се онези от вас, които не говорят английски език да използват Google translator, или друг електронен преводач.

Born: 28/11/1967. In Belgrade, Serbia
Graduated computer engineer (equal to Master in Science, so called M.Sc.E.E.), MBA (Master in business administration), PhD in Economy (marketing)
Model, international model agency regional director (Southeast Europe)
TV host for 10 years, mostly quiz shows; hosted the most popular quiz shows in Serbia…
University professor, teaching Marketing
Member of The Presidency of Social democratic party of Serbia
Candidate for the Member of the Parliament
Kiril – Who is Ivan Bauer?
Ivan – Ivan Bauer is someone who always wanted to know a little bit about everything. Always has been interested in different things, especially (besides his profession)) in: (Serbian) history, history of arts, (Greek) philosophy, literature… Sports were one of his biggest passions… Like ancinet Greeks used to say: Mens sana in corpore sano.
Kiril – What is the situation in Serbia these days, what happens?
Ivan – The situation is pretty much tensed, and getting more and more tensed every day, as elections approach. A lot of people are very displeased with the economic situation in Serbia and with political situation in Kosovo. So, it’s a tough time for Serbian citizens, but I’m sure we will find the way out of it, as we always did in our past…
Kiril – There´s elections near, how do you see the distribution of power?
Ivan – Well, as illogical as it seems, considering very complex both economic and political situation in Serbia, I’m sure that democratic forces will triumph once again. So I’m looking forward for the opportunity for Democratic Party, Social democratic party and Vojvodina’s League of Social democrats to take this country to its projected brighter future…
Kiril – Where will Serbia go after these elections, what is your position?
Ivan – Like I said, I hope we will go in the (only) right direction, which is the “European Union direction”. No nation in Europe has future outside European Union, so I see no reason why Serbia should be any different. To accomplish that we need to choose future over past, interest over emotions, better life over myths…
Kiril – How Bulgaria looks like in the eyes of the Serbs now in 2012?
Ivan – I’m very happy for and very proud of Bulgarian people for their accomplishments, especially their successful European path. I think that Serbia should look up to and learn from its “older brothers” (in their European seniority), Bulgaria and Romania and try to avoid their mistakes on that path…
Kiril – What is your opinion about Kosovo?
Ivan – Well, that is a question which bothers most of the Serbs. And, unfortunately, that’s the last thing we can do much about… So, I guess we should be smarter, more patient and let the time be the judge… Of course, it doesn’t mean we should not play active role in solving the problems. On the contrary, we should be very active; it’s just that we shouldn’t approach the problem with our hearts, but with our “little grey cells”…
Kiril – Do you see clearly a future entry of Serbia into the European Union?
Ivan – I certainly do. Otherwise, I would be the first to support other ideas that we can hear these days in Serbia – like Russia instead of European Union, for instance…
Kiril – Were quite successfully to deal with organized crime, in contrast to Bulgaria, what is the formula?
Ivan – I don’t think that we were that successful in our battle with organized crime, especially because that’s not a battle, it’s a never-ending war. And you (and we, too) should not forget that we lost one of our best Prime ministers ever in that battle. So, I hope you will be able to “finish” that war without such casualties…
Kiril – Have you ever seen, and if so, what do you think of the controversial movie directed by Angelina Jolie „In the land of blood and honey“?
Ivan – I haven’t had the opportunity to see it, thank God! But, from what I’ve heard it’s just one more movie in the array of Hollywood production “anti-Serb” movies. We should simply not pay attention to that, and it will, like everything else, pass. They will find (and they already have found) new “enemies” and bad guys and everybody will forget about how “bad” we Serbs are…
Kiril – Thank you for your cooperation mr. Bauer!