За Голди и приятели …

Преди време, написах един кратък разказ за мен и Голди. За незапознатите Голди тогава, бе мой приятел и се бяхме поскарали. От тогава изминаха няколко месеца и ние с него не успяхме да затоплим отношенията. Даже напротив, взеха да излизат кирливи ризи и разни детайли спестени в миналото. От проведените няколко разговора с него ми стана ясно, че всъщност, аз никога не съм значел за него така както той за мен. Разбрах, че не ми е вярвал още тогава,  навремето, и без да ми го казва , усетих, че е бил заедно с мен воден от личен интерес, не от чисто приятелско чувство. А личния интерес е бил, че просто се е нуждаел, някой да го избави от кошмара на свободно падане в бездънна пропаст, в който се намира неговата душа. Голди иначе казано е загубен за моя свят, и макар да исках и да направих отчаян опит да спася приятелството ни. Той е в състояние, в което не желае помощ, няма нужда от приятелска подкрепа, той е сам срещу света и всички са му виновни. Не се радва на просперитета и постиженията на приятелите си, в кавички или без кавички все тая. Заврял се е в дупката си и от там само дрънка глупости и хапе като страхливо псе. Хапе гадничко със злоба, отпускайки така насъбраното напрежение.

Аз ти простих човече, още в онзи злощастен ден, когато всичко между нас отиде по-дяволите. Желая ти да излезеш от безкрайната пустиня, в което си, и да намериш себе си. Да намериш нови приятели и да започнеш начисто. Да откриеш истинската любов, за която ми разказваше някога, която толкова желаеше. Опитай да намериш начин, и да се избавиш от навиците на бедността. Опитай да реализираш мечтите си, и да не се влачиш след стадото. Опитах се да ти покажа светлината, опитах се да ти дам топлина … явно не успях. Не съжалявам за нищо, съжалението е чувство, което не топли никого. Общуването ми с теб, ме научи на важни неща, и ти без да искаш ми даде безценни уроци от училището на живота. Пътищата ни се разделят, всъщност са се разделили отдавна, само дето аз упорито отказвах да го проумея. Сбогом човече. Добрувай, бъди здрав и нека Господ те пази.

Advertisements

В търсене на Голди …

Имам един приятел, казва се Голди. Голди е от хората, които живеят на ръба винаги, независимо от социалния статус, който имат. Изпитва сериозен проблем с доверието, което има на най-близките си. Голди смята, че от него зависят много неща и е в положение да съди останалите, за действията или бездействията им. Той не обича да го притискат до стената с неприятни въпроси, въпреки, че съдбата му здраво го е притиснала до стената или го е стиснала за гушата … вече не знам. С времето не му останаха приятели. Един замина, друг замина, трети го излъга с пари, останалите все гледаха да го крънкат, за пари и услуги естествено. Останаха му изключително малък брой приближени, които да не са му в тежест. Попадайки в творчески застой, Голди опита неколко кратно, но все неуспешно да излезе от тинята. Дойде време, в което беше нужно да направи равносметка на живота си. Да тегли една дебела черта в кръчмарския тефтер на живота ( не върху капака на клекалото в някое заведение ) и да претегли приоритетите си, да оцени, това което има и да продължи напред. За известен период от време сякаш бе успял да го направи или поне така изглеждаше. Даам, мамка му, така изглеждаше.

Аз считам себе си, за един от онези изключително малко приятели, който той има. Наричам се негов приятел, заради годините на познанство с него. Заради еднаквите интереси и единния специфичен жаргон, който имаме. Заради общите , еднакви цели, които имаме и споделяме. Заради прекрасният и добър по-душа човек, който познавам, и с когото сме преживели толкова хубави не толкова хубави моменти. Свързват ни историята, настоящето и бъдещето.

Преди време Голди успя само с няколко изречения да съсипе огромна част от граденото с години приятелство между нас. Послужих му, за боксова круша и с поредица от крошета, прави и ъперкъти ме спука от бой. Словестния двубой приключи преди да е започнал. Стана така, че аз глупака, който нито за миг не му помисли злото, и който се опитвах да го измъкна от сантименталната пустиня, в която той е попаднал получих за благодарност един хубав бой.

Трябва да призная, че ми дойде в повече, дойде ми неочаквано и ме свари неподготвен … направо ми сра в устата ( извинете за циничния израз, но не намирам друг по-силен в момента). Мислех да прекъсна всякакви отношения с Голди, да го изтрия от телефона, фейсбука, скайпа и от където по-дяволите бях го записал още. Няколко дни след побоя, който той ми нанесе успях да се освестя и да подтисна гнева си. Насилих се да помисля безпристрастно над случилото се. Сега, само да не реши някой, че с Голди сме гейове, и това всичкото е сцена на ревност. Та реших да не давам воля на нервите си и да се опитам да го разбера преди всичко останало. Смятам, че случилото се, не е първо по-рода си а и няма да остане и последно. Опитвам се да надживея случки като тази и те да ми служат за обеца. Интересното обаче е, че не се чувствам сърдит или обиден. Въпреки обидните и като игли остри думи, не се настървих срещу него. И на мен както и на него ми липсват приятели. И той за мен е от онези изключително малко на брой личности, заради  които си заслужава да продължиш напред. Живеем във време, в което считам като грешка да оставиш някой от този кръг хора да си отиде, заради подобна случка. Мога да кажа съвсем ясно и високо, че обичам приятелите си и правя заради тях какво то мога, ако неуспявам поне се опитвам до последно. Смятам, че човек, каквото и да се случи трябва да запази самообладание и да се опита да излезе от ситуция като гореупоменатата. Не отговаря на ценностите ми, да кажа баста и край … майната ти, не сме никакви. Сам човек без приятели нее за никъде. Без най-близките по душа бих бил като дърво без корен. Смятам, че приятелството е нещо свято и трябва да се пази. Заради приятел трябва да се правят отстъпки и да се прощава. Приятелството е до гроба. Смятам, че приятелството е дадено от бога и като християнин съм длъжен да се боря, за да го има. Приятелството е последната ми надежда за този свят. Дори Христа малко преди залавянето си от фарисейте, преди предателството на Юда проповядва за приятелството:

… Това е моята заповед: да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам.

евангелие на Йоан 15:12-14

Не е нужно никой да ми заповядва да бъда приятел с някого. Нужно е само да чувствам в приятеля ми, същата божествена енергия, която движи и мен. Голди, приятелю, не се сърдя за нищо. Само заедно можем да продължим напред. Само заедно можем да си дадем надежда и подкрепа един на друг. На света ми липсват най-много приятели, за който да мога да дам живота си. Прощавам ти, прости ми приятелю.