Вторият Месия – финал

След лова на вещици, организиран от Филип ІV Хубави и папа Клемент V, Ордена на Тамплиерите престава да съществува в познатия до тогава модел. Дьо Моле и личните му приближени са на пангара, положени там от Инквизитор номер 1 Уйлям Имберт. Дьо Моле  и приятели са пратени на клада на един остров по-река Сена. Имберт е инструктиран да им причини възможно най-бавната и мъчителна смърт. След мъченическата му смърт остатъците от Тамплиерите се пръскат в различни посоки из Европа, като пилци пред орел. Отделните групи основават ордени-ложи там където са се установили. Историята на последния Велик магистър е така преекспонирана и раздута, че не след дълго е обявен за Вторият Месия. Плащеницата, с която е увит при първото мъчение, остава около 50 години забравена в килера на къщата на един негов колега от офиса на Тамплиерите – Жан от Чарни. През 1353г. внукът на Жан Годфри, благородник от френския кралски двор строи с разрешението на краля една църква в градчето Лирей. Три години по-късно през 1356г. Годфри загива в битка с англичаните при Поатие. Младата му съпруга и вдовица Жана от Верги, поставена пред кофти ситуация, продава абсолютно всички ценности от съпружеския дом с цел закрепване на положението. Между други боклуци намира сгънато парче ленен плат и стари документи с него. Незабавно и става ясно какво държи у ръце и къде е ключа за решаването на финансовите си проблеми. Парчето плат е било върху тялото на последния Велик магистър на Тамплиерите, малко преди смъртта му. Успява да убеди настоятелството на построената от съпруга и църква и да изложи там святата реликва като прикритието е, че това е плата от разпятието на Исус. Влага всичките си финансови средства в изработването на малък медальон за спомен, който посетителите могат да си закупят.

Финансовата бомба предизвиква през 1356г. незапомнен бум от посетители сравним в днешно време с появата на фейсбук. За кратко време хиляди пилигрими се изсипват да видят светата реликва и да лайкнат случая купувайки си медальон за спомен. Ебаси финансовия удар. Да обаче поповете се усещат и Ватикана инструктира местния епископ Анри от Поатие да води разследване. Не след дълго изложбата е забранена и Жана кашира реликвата, а на епископа е казано, че е бил фалшив и е унищожен. Тука следва една схема, която е много често срещана в тия векове. Жана е още млада и се жени за един влиятелен благородник, който пък през 1378г. става чичо а Жана леля на новия Папа Клемент VІІ. Синът и Годфри пък се жени за внучката на епископа на Лирей Анри от Поатие.Той и майка му  решават да изкарат още кинти от въпросния парцал.

През 1389г. изложбата е отворена отново. Папския наместник в Лирей епископ Д’арсис се усеща какво става и също като предшественика си прави разследване и стига до същите изводи. Използвайки ранга си на адвокат на църквата праща писмо до краля, където моли изложбата да се забрани. Получава отказ. После се отправя към Папа Клемент VІІ, който пък бидейки човек на фамилята на майката на Годфри също му отказва. И не само, изпраща писма до всичките околнни епископи да си затварят устите и дума да не се продумва за изложбата в Лирей. През 1451г. плащеницата е купена от един от внуците на Амадео VІІІ Савойски в замяна за два замъка дадени на семейството на Годфри от Черни. Фамилия Савойски е най-влиятелната и силна фамилия в Италия по-това време.  Някак си фамилия Савойски е от Бургундия, от където е и Жак Дьо Моле, и след проучването на авторите се твърди, че те са членове на Rex Deus. В оставащата част от материала са представени детайли от загубени масонски ритуали и тнт. детайли без особена важност за темата.

Това е в общи линии историята на Втория Месия. Разсъждавайки върху нея накратко си представих следната картина. Още от време оно, както се казва съществува тайно движение ( някой го наричат църква на Йерусалим ), което изпълнява древни ритуали датиращи отпреди Египетската цивилизация. Тези ритуали включват култ към Бог, безсмъртие, владеене на енергии, насочване на същите и куп други неща. Последователите на култа отричат Йсус Христос като Божий син, и твърдят, че е имал брат – Сантиаго Справедливия и че Исус е бил само пророк мъченик, загинал на кръста заради предателство. Тъпчат и плюят образа му и кръста, за това, че е издал на простосмъртните тайната на култа. След смърта на Христос апостол Павел създава удобна за римляните нова религия, която твърди, че папата има директна връзка с Исус и властта му произтича от Бога – неговия син Христос. Възниква изцяло нова религия, която на основата на сила и принуда се разгръща бързо из Европа. Познатото ни днес Християнство.

През 70г. римските легиони унищожават Йерусалим и почти цялата му популация. Бегълците се разселват из Европа и са познати като Rex Deus – кралете на Бог. Едно хилядолетие по-късно през 1128г. вече са успели да си върнат скритите реликви и ръкописи и да възстановят култа. Създаден е Ордена на Тамплиерите. През През 1306г. краля на Франция Филип ІV Хубави заедно с Папа Клемент V в желанието си да се докопа до богатството на Тамплиерите унищожава ордена и превръща последния му Велик магистър – Жак Дьо Моле в мъченик до такава степен, че го обявяват за Втория Месия.  Малко по-късно оцелелите Тамплиери основават  местни структури, които водят до началото на съвременното масонство. Ленения плат покрил тялото на Моле при мъченията от Инквизицията се превръща в свещенна реликва за християнските пилигрими като плащеницата покрила Исус след разпятието. Самата плащеница носи купища пари и огромно влияние на притежателя си.

Дали дори 50% от написаното в тоя материал е истина? Наистина ли Христос е имал брат и това е крито от църквата? Знаем ли истината за възникването на Християнството като религия? Съществуват ли Rex Deus? Кои са всъщност масоните и каква им е играта? Тези и още куп въпроси ми изникват в съзнанието като се замисля над гореописаното. Лично за себе си смятам, че в последно време в пространството летят купища дезинформация, която както знам е добре  прикрита и изопачена истина. Цялата тая история поставя под сериозно подозрение основите на религията и всичко познато ми досега като цяло. Явно светът нее за който го мислим. Смятам да завърша с фразата с която започнах темата:

Виното е силно, краля е по-силен, жените са дори още по-силни от него. Но истината ще ги победи всичките …

от книга на Езра.

 

Advertisements

Вторият Месия – четвърта част

Историята на Тамплиерите след 1118г. е известен факт и доста изследвана от купища учени. Горе долу става ясно, от материалите открити от мен, че двамата масони, автори на Вторият Месия също отделят сериозно място  на ордена на рицарите от храма на Ирод – Ордена на Тамплиерите. Те стават подопечни единствено и само на папата. С времето, славата им се разпростира из всички крайща на стария континент и редица благородници търсят подкрепата им, къде влияние за услуги, къде огромни заеми, също и ред други работи. Великия магистър или бащицата на Тамплиерите контролира нещата. Първия велик магистър е Хю дьо Пайен, като след него се изреждат други по-незначителни фигури, докато стигнем до личността на Жак Дьо Моле.

23-ти и последен Велик магистър на ордена на Тамплиерите

1244г. – 1314г.

Жак Бернар дьо Моле (1240-1244, † на 18 март, 1314). Благородник и последен велик майстор на Ордена на тамплиерите.

Жак Бернар дьо Моле е роден в Бургундия между 1240г. и 1244г. (въпреки че има някои версии, които определят,  годините 1243г. и други през 1244г. в град Витри. Син на Жан, „Властелинът на Лонви“, математик, наследник и господар на Раон.

Накратко какво се случва във времевия отрязък 1292г. – 1314г. докато Жак дьо Моле е Велик магистър на Тамплиерите. Крал на Франция става Филип ІV-ти Хубави. Франция е пред фалит и икономиката издъхва. Филип ІV-ти наследява една разсипана държава и страшно много дългове за времето си.

Крал на Франция

1285г. – 1314г.

Случва се така, че краля на Франция успява да направи  следващия Папа Клемент V-ти да е негов човек, като му поставя шест условия, и последното запазва в тайна, за когато му дойде момента. А момента е именно да се докопа до съкровищата и трезорите на Тамплиерите и идва точно шест месеца след избирането на новия папа. Това общо взето е началото на края на Тамплиерите. Папа Клемент V-ти след като е провъзгласен за наследник на престола на Св. Петър мести щаб квартирата в Лион. Следва един период на изчакване от страна на Филип ІV-ти и наблюдения на действията на висшите членове на Ордена на Тамплиерите. Те след загубата на няколко битки и ресурси са в доста нестабилно състояние и на 6 юни 1306г. Папа Клемент V-ти праща писмо до Великите магистри на орденните на Тамплиерите и Хоспиталиерите, с които ги кани на среща в Париж. Хоспиталиерите отказват да изпратят човек на срещата под предлог, че са много зле финансово и имат сериозна битка на остров Родос. Това разбира се е част от заговора, краля и папата са наясно с положението. Моле заминава за Париж с една бригада висши членове на ордена и кораб пълен със сребро. Очаквайки, че ако срещата в Париж се прецака, да може да си купи благоразположението на изпадналия в несъстоятелност Филип ІV-ти. Развръзката е следната – пристигайки в Париж, Моле се настанява в храма на Ордена в града и присъства на срещата. На нея е обвинен като еретик от двама бивши тамплиери изгонени от Ордена и в последствие купени от Филип ІV-ти, свидетелстват срещу него и срещу ордена. Обвиненията са горе долу следните: Че са в таен съюз със Сарацините и изневеряват на християнската вяра. Също, че при постъпване в ордена тъпчат и плюят кръста и Христос. Че са еретици и безсърдечни и зли хора, които изнасилват жени и убиват след това новородените деца. Че не признават папата и авторитета на църквата. Че са корумпирани и всеки, които им се опъне бива гонен и наказван продължително. Храмовете им са средище на абсолютно всички познати престъпления. Че ордена работи в полза на Сарацините заради пари. Че никое престъпление направено в името на ордена не е наказвано и обявявано за грях и тнт. още ред други все дебели обвинения.

образ в позитив и негатив на плащеницата

След последните проучвания се оказва, че датира от края на ХІІв. началото на ХІІІв.

Жак дьо Моле и  други съратници от Ордена на Тамплиерите са арестувани при ювелирна акция на спец. частите на Филип ІV – ти Хубави ( наречени още Света Инквизиция). Великия магистър е заловен и поставен на разпит като е закован с три гвоздея за една врата. По един в китките на ръцете и един за двата крака. В тон със съвременните и модерни техники за разпит тогава на инквизицията след дълго разпитване той признава всички обвинения. Преди да признае неколкократно сменя показанията си. За водещ разпита е назначен Уйлям Имберт главния инквизитор на цървата. В един определен момент от разпита, Моле губи съзнание и го свалят от вратата, увиват го в тъкано платно и го полагат на легло полуизправен докато се съвземе. Предполага се, че е престоял увит в платното доста време, за което потта, кръвта и телесните течности попиват в тъканта създавайки образа на плащеницата от Торино. Дълго време се е считало, че плащеницата принадлежи на Исус Христос.

Продължава в част петта.