Бунтът на излишните

Статията е на Чергар!

Бунт

Усещаше се някакво напрежение в стаята. Около тежката продълговата дървена маса се бяха разположили десетина добре облечени господа, а до прозореца стоеше мъж, над средна възраст, с малко шкембенце и  нервно потропваше по перваза. Един от столовете около масата бе празен, явно чакаха някого за да започнат съвещанието. Вратата се отвори с трясък и при тях нахлу човек, който с замах постави нещо тежко в средата на масата:

– Какво правим? Кажете, какво правим? – кресна влезлият и с гняв изгледа присъстващите.

Мъжът седящ до прозореца бавно се обърна, отиде до масата и взе павето. Подхвърли го леко , колкото да усети тежестта му и тихо, и злобно каза:

– Това ли те изплаши?

Това ли ме изплаши! Това ли ме изплаши! Бих искал да те видя, ако утре разбият прозореца на уютният ти офис и на бюрото ти се стовари паве, дали ще си толкова ехидно спокоен? Да, това ме изплаши, тълпата на улицата ме плаши и искам да знам, какво по-дяволите ще правим?

– Нищо – и пусна павето да се стовари с трясък на пода – Ще чакаме. Ще протестират, ще протестират – ще спрат. Нямат избор. – Гласът му постепенно набра сила и стана по-плътен – Осъзнайте се за Бога, та те са ни в ръцете. Какво могат тези боклуци по улиците да ни сторят. Знаете ли, кои са тези които днес са по улиците и протестират? Знаете ли? Това са излишните, това е бунтът на излишните? Тях ги е страх, страх ги е за безсмисленият им животец. Затова, че не могат да си платят сметките, че ако ги платят няма да имат пари за храна и лекарства, и искат някой нещо да направи, за да им помогне и то бързо. Страх ги е, защото започват да осъзнават, че на никой не му пука за тях, че не са нищо друго освен ненужен човешки материал, използван, изцеден и захвърлен. Страх ги е, защото проумяха, че са сами и че са безсилни и сега търсят опора в страховете на себеподобните си. Затова са на улицата, за да покажат страха си и да помолят някой да им вдъхне поне малко надежда в светлото бъдеще. А вие си мислите, че се бунтуват?

Страх ги е. Страх ги е, че утре светът ще продължи да се върти и без тях. Страх ги е така, както го е страх бездомното псе от ритника, и лае, и се зъби, и дори налита да хапе, но като го уцелиш, скимти подвива опашка и бяга. Разберете, те са на улицата и палят, и хвърлят камъни, и скандират, и заплашват, защото ги е страх. И е достатъчно да хвърлим срещу тях нашата полиция, жандармерията, да сцепят две-три глави, да арестуват пет-шест боклука, да ги осъдим по бързата процедура и ще подвият опашка. Не виждате ли, че те дори не смеят да назоват истинският проблем, същността на проблема, който ги е довел до това окаяно състояние – че нямат пари. Те искат да се намалят цените на това, на онова, на трето, на пето, но забележете, никъде не говорят, че не им стигат парите.

Вече една седмица им набутваме по медиите експерти, които им обясняват, защо са такива цените, как се определят тези цени, какво е включено в тях, как няма никъде грешка, а те са тези които допускат грешки понеже нямат нужната квалификация за да разберат същността на цялата система. С една дума, вече цяла седмица им обясняваме, че са тъпи и затова не разбират и че де факто няма за какво да протестират, тъй като всичко е законно и точно. И никой, никой не говори за пари. А къде са парите? В нас! Ние държим парите и определяме кой колко ще получава. Кой ще живее и кой ще умре. Видели ли сте някой от тях да протестира срещу нас, срещу ниското си заплащане, срещу високите лихви по кредитите си? Има ли такива? Има ли някой от вашите подчинени, да са излезли на протест срещу условията на труд в които работят, потъпкването на трудовото законодателство, унизителното отношение спрямо тях? Има ли? Има ли някои, които да са отказали да работят, да са се опитали да направят синдикат, да си търсят правата? Има ли?

Защо тогава е тази нервност, защо е това напрежение, каква е тази уплаха, която виждам? Тълпата? Страх ви е от тълпата? Защо? Какво иска тази тълпа? Мислете за Бога, отговорете си? Какво иска? Иска някой да се погрижи за нея, да и реши проблемите, да я успокои. Но не някой от тях, а от Нас. От Нас, разбирате ли? Те протестират срещу създаденото от Нас положение и искат някой от Нас да излезе и да обещае, че ще го оправи.

Из стаята се разнесе кикот.

– Най-сетне, осъзнахте абсурдността на ситуацията. Виждате, че няма от какво да ви е страх. Докато тези бездарници търсят спасение от нас и залагат на нас своите надежди и очаквания, докато безропотно и дори с готовност ни предоставят правото, ние да решаваме вместо тях, дотогава няма от какво да се боим. Докато искат демокрация, права, справедливост, законност и ред, докато искат сигурност и очите им са вперени с очакване върху нас, ние ще сме тези които ще решават. Докато не вярват в себе си, че могат те да заемат нашите места, че те могат да управляват държавата и нейните ресурси. Докато са убедени в своята непълноценност и неподготвеност, сами, да се занимават и да решават държавните проблеми, дотогава страхът ще владее само техните редици.

И най-главното, докато вярват в силата на парите, те са наши роби. Защото парите са в нас и ние им даваме толкова колкото да не умрат, а понякога и по-малко. А ако искат още, им даваме на кредит и така купуваме тяхното бъдеще и бъдещето на децата им, ако имат такива. Докато вярват в системата, те са наши роби, защото правилата в системата важат за тях, само за тях и те много добре го знаят. На тях им е нужен ред за да съществуват, те имат нужда от правила за да чувстват някаква сигурност. Те никога не биха могли да възприемат, че правилата представляват не друго, а веригата на дивото животно. И че те самите са животни, щом не могат да живеят чисто човешки без правила и закони. Те виждат, че законите за нас не важат, но смеят ли да кажат нещо? Смее ли животното в клетка да протестира, че звероукротителят е навън? Не, то ще реве, ако той не му даде да яде, ще дращи с лапи по решетките без да може да излезе и ще умре, ако го оставим гладно. Но ако му дадем едно късче месо дори, една пържолка, ще ни погледне с влажни очи и ще ни близне ръката. Ето това е тази паплач навън.

Не бойте се от бедните, докато вярват в силата на парите те са наши. Вижте съседна Гърция, три години вече как протестират и промениха ли нещо? Три години, а тук от три дни имаме протести и вие се насрахте? Три години, приятели, гърците се борят да удържат стандарта си на живот, бият се с полицията, палят, разбиват, блокират целия обществен живот и постигнаха ли нещо? Взеха ли парите от тези които им ги измъкнаха под носа? Получиха ли това за което се борят? Не, защото и те го чакат от други го. Смениха правителство, дори им беше наложен премиер отвън и те все още чакат, някой да ги чуе, да ги оправи. Все още вярват, че ще уплашат някого. Колко глупав трябва да си, за да смяташ, че ще накараш да се страхува от теб някой, когото гледаш в очите за спасение?

Ние приятели, превърнахме, социалната справедливост в мръсно понятие и я отъждествихме с помощи за малцинствата. Ние издигнахме в култ индивидуалността и конкуренцията и накарахме тези в тълпата да се подозират и завиждат един други. Ние превърнахме думата общо, идеята за заедно, апела за солидарност в призраци на ужасите. Ние разделихме мърлячите и дори сега когато са в тълпа, те пак са разделени, всеки за себе си и никой за никого. Още ли сте разтревожени?

Мъжът отиде до барчето, взе няколко бутилки старо вино и напълни чашите на мъжете събрали се около масата:

– Предлагам тост. Да пием за озверялата тълпа, блъскаща се в решетките на законите ковани от нас.  Да пием за излишните, защото те са тези които вярват в нас и търсят от нас спасение. Наздраве!

Advertisements

Революция

Статията, която ще прочетете в продължение, не е моя, копирам я дословно от http://neverojatno.wordpress.com. Считам, че автора и – chergаr, точно и подробно описва настоящата обстановка и детайлно анализира аспектите и основите на съвременната революция и усилията на управляващите срещу нея. С едното изключение, че не дава алтернатива на явно изчерпаните и остарели модели на управление. 

Страшна ли е революцията? Дошло е време да си отговорим на този въпрос. По целият свят народите се вълнуват и протести заливат улиците на големите градове. От Испания през Гърция и Русия та до Щатите, активната част от населението се е обединила за да покаже, че не ще приеме спокойно отредената и от властимащите участ, че не е съгласна нито с водените политики, нито с безнаказаният пазарен фундаментализъм.

Но как нашите медии отразяват тази протестна вълна? Те показват шокиращи кадри на сблъсъци с полицията, горящи сгради и автомобили, окървавени демонстранти и т.н., без обаче да изложат причините довели до тези протестни действия. И вие стресирани от видяното, от това което медиите ви втълпяват, че е плод на действията на пияни тълпи, на хулигани, че това са безредици и противообществени прояви, а не протести на възмутени, на разгневени граждани – вие се отказвате от последното си оръжие и потъвате в блатото на безверието, стреса, апатията и безсилието. Вие се отказвате от протестите, от съпротивата, от революцията?

Страшна ли е революцията – Да, страшна е! Но не за вас, а за тези които са ви поробили! Страшна е за тези които са заграбили властта и я използват за собствените си интереси! Страшна е за тези, които са си купили неприкосновеност от закона! Страшна е за тези, които ви мамят, лъжат, подтискат, експлоатират  и ограбват ежедневно. Страшна е за тези които смятат, че стоят над морала и нравствеността. Страшна е за тези, които смятат, че собствените им интереси стоят над интересите на обществото, на човечеството. Страшна е за тези, които в името на закона вършат беззакония. Страшна е за правителствата, които са дошли не за да управляват ви името на обществения интерес, а за да грабят в свое име. Страшна е за тези, за които печалбата стои над общественото благо. Страшна е за тези, които в името на парите са готови да погубят хората, Земята, че и себе си.

Но що е това Революция? Защо правителствата могат да обявяват войни, да водят военни действия в името на демокрацията и възцаряването на справедливостта, а народите не могат да вдигат революции в името на същите тези идеали? Кой определя, дали едно правителство е демократично – самото то, или народа който то управлява? Щом войната е продължение на политиката с други средства, нима революцията не е продължение на демокрацията със същите тези средства? Наистина ли тези, които са отишли да заграбят богатствата на по-слаборазвитите народи, водени от чисто икономически подбуди и съображения са праведници, а тези които са излезли на улиците за да протестират и потърсят сметка от управляващите и олигархичните кръгове около тях са престъпници? Наистина ли?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! И затова навсякъде, където властта се чувства заплашена от нея, тя се опитва да я контролира и стъпче още в зародиш. Вгледайте се внимателно и ще видите, че към всеки протест, към всеки митинг, към всяко шествие има опити да се присламчи една или друга политическа сила, да го овладее, да го контролира, да го подчини и така да не допусне случващото се да прерасне в революция. Няма власт, която да не е приела закони, ограничаващи по един или друг начин правото ви да протестирате, да се бунтувате, да търсите сметка на измамниците и продажниците? Нима е нормално, правителството срещу което протестирате да приема закони които да ви казват как, докъде и колко време можете да протестирате? Нима е нормално да бъдете обявен за престъпник, задържан и осъден, затова, че сте протестирали срещу престъпните практики на самите управляващи политически и бизнес елити, същите които са приели законите как да протестирате?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Затова и политиците са готови на всичко, само и само да не допуснат тя да се състои! Властта е сладка, а привилегиите от упражняването и – огромни. Затова не се учудвайте, че няма политическа сила, няма партия, която да не се е обявила срещу революцията, да не я е заклеймила и отхвърлила. И тука аз говоря за тази революция, която се бори за равенство, братство и солидарност. За равенство във взаимоотношенията, братство в труда и солидарност в моментите на изпитания. Това е истинската цел на революцията, а не онова което лукавите и хитрите се опитват да втълпят на лаиците, че равенство било да се раздели всичко по равно без оглед на спосбностите и положения труд, че братство било да мислим еднакво, а солидарност да ти отнемат това което ти е нужно за да живееш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е за властта престъпила границите на чувството за справедливост у собственият си народ. Не вярвайте на тези, които искат да ви управляват. Не вярвайте на тези които искат да им делегирате правото да определят как да учите и възпитавате децата си, при какви условия да се трудите, как да търгувате с плодовете на труда си, как да продавате уменията си, какви ценности да изповядвате, кое е полезно за вас и за бъдещето на децата ви? Не вярвайте! Съзнавате ли каква огромна власт предоставяте в ръцете на тези хора, които дават мило и драго, само и само да ги изберете да ви управляват? Съзнавате ли, че вие легализирате собственото си робство? Че вие предоставяте в техните ръце правото да решат дали да живеете или да умрете. Че законите които те приемат уж във ваша полза, всъщност ограничават вашата свобода и гарантират тяхната неприкосновеност. Вярвате ли, че този който сте избрали да ви представлява е компетентен във всяка една област в която е призван да приема закони? Че когато гласува, той гласува по вътрешно убеждение, а не по указание на лидера си или купен от заинтересовани бизнес среди?

Страшна ли е Революцията? Да страшна е! Затова винаги, когато назрее революционен момент, политическата машина заработва, олигархичната мафия развързва кесиите си и създава уж нов политически проект. Нова партия която да уталожи вашите страсти и да възроди вярата ви в политическата класа, в партийната демокрация. Но вгледайте се внимателно и ще видите, че всяка нова партия, всяко ново уж народно движение стремящо се към властта, към правото да ви управлява е всъщност маска. Маска зад която прозират стари муцуни и едни и същи мафиотски финансови структури. Властта е притегателна за мошениците, за алчните, за безскрупулните, за тези които искат да живеят от труда на другите и да богатеят за ваша сметка. Те казват, че ще ви гарантират законността, но законните са всъщност решетките на вашата свобода. И дори, до властта да се добере човек с чисти помисли и намерения, то  той скоро ще бъде смазан, сдъвкан и изплют от системата, или ще стане част от тази система без да може да я промени, защото самото право да ви управляват нарушава вашата свобода. Не вярвайте на този който ви казва, че иска да ви управлява, за да защитава вашата Свобода – това е невъзможно.

Страшна ли е революцията? Да страшна е! Особено тогава, когато е назрял момента тя да се състои. Но кога идва този момент – Тогава когато не можете да различите управляващите от мафията. Тогава, когато тези които са призвани да въздават правосъдие извършват престъпления. Тогава, когато законите се прилагат съобразно тежестта на кесията, а не съобразно тежестта на прегрешението. Тогава, когато затворите са пълни с кокошкари, а улиците с мафиоти. Тогава, когато на народа се казва, че не разбира, че не е компетентен, че не знае какво иска и затова само трябва да слуша и да изпълнява. Тогава когато интересите на обществото, са поставени в подчинение на интересите на парите. Тогава когато работодателите четат законите така, както дявола чете евангелието. Тогава когато , банкерите, монополите и политиците определят едностранно правилата, по които да живеете  и по които да функционира обществото. Когато работника е оставен без защита, а работодателите са се обединили в картелни структури защитаващи неприкосновеността на техните печалби. Тогава когато да откраднеш хляб за да нахраниш децата си е престъпление, а да откраднеш милиони е подвиг. Тогава когато тези които сте избрали да ви управляват се възползват от властта за да вземат бонуси, консултантски хонорари и сами си гласуват редица привилегии, недостъпни за обикновеният човек. Тогава, когато накъдето и да се обърнете виждате неправди, неправди и неправди. Тогава когато да говорите за революция, да мислите за революция, да желаете революция е престъпление.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е, когато се извършва от хора измамени, излъгани, подтиснати и унижени. Още по-страшна е, когато се извършва от хора идеалисти. Още  по-страшна е когато се извършва от хора осъзнали, че да си човек, значи да си свободен. Още по-страшна е когато се извършва от хора, които са усетили истинският живот, живота лишен от стрес, страх и безропотно подчинение. Още по-страшна е когато се извършва от хора презрели и властта, и смъртта. Но най-страшна е, когато се извършва от тези, които знаят що значи Свобода, от тези които осъзнават, че да си в състояние да действуваш, означава да си длъжен да действуваш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Защото тя се ръководи от един единствен принцип, принципът по силата на който сме длъжни да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. И да, аз знам какво ще попитате – с какво право тогава ще наказвате тези които желаят да ви управляват? С това, че ако ние пожелаем да ви управляваме, да ви диктуваме закони и правила, то в същия миг попадаме под ударите на революцията.

Има и още един материал в същият блог, който подобно на този бърка с пръст в люта рана. Интервю с Умерто Еко. Не знам дали интервюто е истинско или не. Няма и особенно значение дали е използвано просто за параван от автора. Може човекът да се страхува. Написаното там носи болка. Носи болка, защото е истина и трябва да си го признаем.