Милен Донев

Днес имам удоволствието да представя в категория „Лица“, един стар мой приятел и съученик от дете. Трябва да си призная, че с течение на годините бях изгубил напълно връзка с него и до преди ерата на Фейсбук, не знаех изобщо какво се случва с този човек. Минаха години и бяхме млади! Сега пак годините минават, но сякаш той е успял да обърне посоката на течение и времето не му влияе. Той е от хората, които те карат, тайничко в себе си да се замислиш и да им завиждаш благородно … или не толкова благородно! Милен Донев е човек на изкуството, с което искам да кажа изкуството в повече от едно от хилядите му измерения. Донев е професионален web designer, и освен с дизайна се занимава сериозно с танци и обича да пътува. Ако може да се каже, че има хора, които се раждат под щастлива звезда и всичко в живота им върви то господин Донев е един от тях.

Началото … Един щастлив клас от ССУПФ „Юлиус Фучик“ 1994г.

Въпреки натоварения си график, както казах човекът върши няколко неща едновременно и съумява да пътува по света, той намери време да ми даде кратко интервю и да ми разкаже какво се случва с него:

Кирил –  Кой е Милен Донев?
Милен Донев – Може да се каже, че е човек-мечтател. Човек, който се хвърля с голяма емоция в различни начинания. През последните 7 години се занимавам професионално с уеб дизайн, но тази ми страст, превърнала се в професия не замества всичките ми житейски направления. Държа винаги да има разделение между професионалната работа и личните проекти, било то отново свързани с дизайн или пък нещо съвсем различно. Може да се каже, че наблягам на детайла във всяко едно отношение и това ми помага да израствам и надскачам себе си.

Абитуриентски бал 1997г.

Кирил –  Какво харесва и какво не харесва Милен?
Милен – Това е доста обширна тема. Общо взето се стремя нещата, хората или ситуациите, които не харесвам или ме дразнят да ги разбера, променя и в крайна сметка винаги да извлека позитивното. Нещата, които харесвам са много. Обичам близките и приятелите си. Харесва ми да прекарвам времето си и с нови хора, на нови места. Винаги когато имам възможност пътувам и имам чудесни спомени от Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия и Великобритания. Догодина освен отново в Чехия, планирам да посетя и Австрия и Япония. Като оставим на страна дизайна и танците имам доста хобита, които ми доставят удоволствие – пиша проза, обожавам да готвя, занимавам се с кулинарен карвинг и др.

Ин ди арми

Кирил –  От къде идва любовта към изкуството и в частност дизайна?
Милен – Сигурно е ген. Дядо ми Никола Златев е именит български художник, майка ми и баща ми също са художници, а сестра ми завърши актьорско майсторство. От тях съм наследил любовта си към изящните изкуства, живописта и графиката. В дома ми като малък прекарвах часове, разглеждайки книги с репродукции, като авторите от Ренесанса ми бяха любими. В гимназията новите технологии ме привличаха доста и накрая се получи тази смес между компютрите и изкуството – уеб дизайна.

Кирил –  Над какви нови проекти работиш в момента?
Милен – В последно време уж реших да си дам почивка, от февруари месец съм на свободна практика, а задачите се оказаха доста. Последните ми проекти са дизайни на фирмен сайт и електронен магазин за български клиент, както и дизайн на уеб сайт за Главболгарстрой Холдинг – изграждане на бизнес инкубатор по оперативна програма, финансирана от Европейския съюз. Дизайните вече са одобрени и препратени към програмистите.
Отделно от това в момента помагам по проект за създаване на голямо танцово студио в центъра на София. Едни от най-известните български хореографи ще преподават там. Желанието ни е повече деца и млади хора да могат да се докоснат до красотата на танца, независимо от стила. За това са нужни освен добри преподаватели и подходящи условия и в момента работим по изграждане на две големи зали за танци.
Миналата седмица имах радостта да помагам с каквото мога на група начинаещи на възраст от 14 до 25 години. Те се подготвяха за K-POP WORLD FESTIVAL 2012. Момичетата от цялата група бяха страхотни, заразяват те с ентусиазма си. Интересното на този фестивал, организиран от Корейската телевизия КBS е, че в него не участват професионални танцьори и певци, а самите фенове се представят на сцена с изпълнения на песни и танци на своите корейски идоли. Искрено съм щастлив съм за TokkiJjang (групата, с която се запознах във вторник и прекарахме последните 4 дни в репетиции) – много се стараха и трудиха с часове. Аз винаги искам още и още, а за момичета, повечето от които никога не са танцували и участвали на сцена представянето им беше много добро. За песните просто не мога да повярвам как всички участници работиха до последно с текстове на корейски и постоянни репетиции. Изисква се огромна смелост да излезеш на сцена пред публика, дори да не си ползвал микрофон и да пееш на толкова труден език. Групата, с която работих заеха 5-то място от 16 участника и много се гордея с тях.

Кирил –  Какви са условията за работа на професионалните дизайнери в България днес?
Милен – Както навсякъде и в България браншът е разделен на много фирми, като повечето от тях се познаваме, т.к. работим в една сфера, познаваме работата си. С годините настъпиха промени и в последно време може да се каже, че на пазара тук се наложиха няколко местни фирми, които се считат за еталон.
Работата е много динамична, т.к. моделите и стандартите непрекъснато се променят, разширяват, излизат нови технологии, мобилни устройства, тенденции в дизайна и ние трябва да се движим в крак с тях. Работи се не само за български клиенти, но и за такива от цял свят, така че стандартът е висок. Всичко това зависи много от ръководните кадри във фирмата, но като цяло може да се твърди, че условията, сравнени с тези в други браншове в страната са малко по-добри.

Кирил –  Мислил ли си да напуснеш страната и да пробваш работа в чужбина?
Милен – Преди известно време мислих по въпроса. Миналата година прекарах няколко седмици в Лондон. Бях на почивка там, посещавах репетиции в танцови студия в Covent Garden. Градът ми хареса, много космополитен с ведри, усмихнати и любезни хора. След като се прибрах в София дълго време си задавах въпроса за преместване там, но в крайна сметка тук са моите приятели и близки и не бих искал да напусна страната завинаги.

Кирил –  Какво ти е мнението за авторските права в България, спазват ли се, и някой нарушавал ли е твоите досега?
Милен – Вървим в правилната посока, но сме още далеч. Може би е до манталитет, но често тук на хората им е чудно защо да плащат за нещо, което могат да вземат безплатно. Клиентите от друга страна също не са достатъчно информирани и понякога просто си харесват някоя картинка от Интернет , копират я и ти казват: Искам да се ползва в сайта ми. Не ги интересува, дизайн, концепция, стратегия, авторски права. Много колеги ползват световните image-bank-и, като просто взимат това, което им допадне, изтриват водния знак и го включват в работата си.
Колкото лично до мен, преди време разработвах сайт за една галерия. Създадох дизайна, беше одобрен, но програмирането в последствие се оказа, че ще поеме повече ресурси от предвиденото и клиента прекрати договора. След известно време посетих адреса и се оказа, че от галерията са наели студент-програмист, който да напише кода на сайта. От галерията бяха си харесали вече моя дизайн (без да го платят) и имаха част от работните ми файлове и ги бяха дали на програмиста да ги използва за шаблон и като краен резултат видях едно недоизпипано копие на моята визия. И други по-фрапиращи случай има, но вече може да се каже, че са рядкост. Преди месец видях част от своя работа да се използва в официален сайт, но след като се свързах със собственика бе премахнаха, макар и без извинение или дори отговор. Става въпрос за новия официален сайт на ПФК Левски и мой стар личен проект за фен-сайт (който за
съжаление вече не актуализирам, поради липса на време)
http://www.pfclevski.eu/ от който бяха използвали мое авторско изображение.

Кирил –  Къде и като какъв се виждаш в следващите 5 години?
Милен – Трудно е да се каже, тъй като много обичам да пътувам, но се надявам в крайна сметка да съм вече улегнал, със семейство и прекрасни деца.

Кирил –  Мислил ли си да започнеш собствен бизнес?
Милен – Доста пъти са ми хрумвали идеи, всичките в различни области, даже съм ги развивал в детайли, но за момента не го планирам сериозно, ако случайно започна бизнес, той със сигурност ще е в България.

Кирил –  Накъде върви страната ни и как я виждаш ти в близко бъдеще?
Милен – Щастлив съм да отбележа, че макар и много хора да са недоволни, нещата около нас се подобряват. Нужно е повече да обръщаме внимание с какво ние допринасяме да бъде животът ни по-добър, а не просто да се оплакваме. Страната ни върви в правилна посока, но всичко зависи от самите нас. Да се гледа винаги с позитивизъм и добро настроение. В последните години инфраструктурата се подобри и лично за себе си мога да кажа, че съм щастлив тук.

Кирил –  Танците само хоби ли са, или възнамеряваш да се занимаваш професионално с тях?
Милен – На моите години няма как да са нещо повече от хоби. Започнах да танцувам едва през 2008ма година. До момента смених много места и стилове. Танцувах хип-хоп, модерен танц и дори класически балет. В момента наблягам на хип-хоп танците, като стиловете в хип-хоп-а са толкова много и удоволствието е страхотно. Това лято в Чехия се проведе за поредна година STREET DANCE CAMP – SDK EUROPE 2012. На този лагер най-известните световни хореографи, работещи с Beyonce, Janet Jackson, Madonna и др., водиха класове по танци и ни предаваха своя опит, знания и история. С приятели от танцовите студия в България бяхме заедно там и е невероятно как хип-хоп културата събира на едно място толкова много хора от цял свят, всички с любов към танца.

Кирил –  Какво послание би отправил към света и читателите на http://www.elblogdekiril.wordpress.com ?
Милен – Не поставяйте граници на своите възможности, ако в момента правите нещо което не харесвате – зарежете го. Работете това, което обичате и Ви доставя удоволствие, така всеки Ваш ежедневен ден ще е запомнящ се, значим и пълен с удовлетворение. Усмихвайте се на хората около вас и използвайте всяка възможност да научите нещо повече.

За K-Pop културата, в една следваща тема ще ми разкажат момичетата от група TokkiJjang. А на моя приятел Милен му желая само успехи. Надявам се Милене хората да те  обичат и да те следват както досега и да помогнеш за изграждането на много млади таланти в България.